1 И Господ ми рече: Вземи си една голяма <писателска> дъска та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база {Т.е., Тичай на корист, бързай на грабеж.};

وَقالَ اللهُ لِي: «خُذْ لَوحَ فَخّارٍ كَبِيرٍ، وَاكتُبْ عَلَيهِ بِقَلَمٍ عادِيٍّ: ‹لِمَهَيرَ شَلالَ حاشَ بَزَ.›»

2 и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.

ثُمَّ أخَذْتُ أُورِيّا الكاهِنَ وَزَكَرِيّا بْنَ يَبْرَخْيا كَشُهُودٍ أُمَناءَ لِيُشاهِدُونِي وَأنا أكتُبُ الكَلِماتِ عَلَى لَوحِ الفُخّارِ الكَبِيرِ.

3 П рочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;

ثُمَّ ذَهَبْتُ إلَى زَوجَتِي النَّبِيَّةِ، فَحَبِلَتْ وَوَلَدَتْ صَبِيّاً. فَقالَ لِيَ اللهُ: «ادعُ اسْمَهُ ‹مَهَيرَ شَلالَ حاشَ بَزَ.›

4 З ащото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.

لأنَّهُ قَبلَ أنْ يَتَعَلَّمَ الصَّبِيُّ أنْ يَقُولَ ‹ماما، بابا› سَيستَولِي مَلِكُ أشُّورَ عَلَى ثَروَةِ دِمَشقَ وَعَلَى غِنَى السّامِرَةِ.»

5 И Господ ми говори пак, казвайки:

ثُمَّ تَكَلَّمَ اللهُ إلَيَّ ثانِيَةً فَقالَ:

6 П онеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,

«هَؤُلاءِ النّاسُ يَرفُضُونَ مِياهَ قَناةِ شِيلُوهَ الهادِئَةِ، وَيَفرَحُونَ بِرَصِينَ وَفَقَحَ بْنِ رَمَلْيا.

7 З атова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат {Еврейски: Реката.}, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,

لِذَلِكَ قالَ الرَّبُّ: ‹سَأجلِبُ عَلَيهِمْ فَيَضانَ ماءٍ قَوِيٍّ مِنْ نَهرِ الفُراتِ، أي مَلِكَ أشُّورَ وَكُلَّ مَجدِهِ. وَسَيَغمُرُ كُلَّ قَنَواتِهِ، وَيَفِيضُ عَلَى ضِفافِهِ.

8 Щ е нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.

سَيَتَدَفَّقُ إلَى أرْضِ يَهُوذا غامِراً كُلَّ شَيءٍ حَتَّى تَصِلَ المِياهُ إلَى العُنقِ. وَسَيَمتَدُّ الطُّوفانُ لِيَملأ كُلَّ أرْضِكَ يا عِمّانُوئِيلُ.›» حِمايَةُ اللهِ لِخُدّامِه

9 С трошете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени. Опашете се; но ще бъдете разломени.

تَحالَفِي لِلحَربِ يا جَمِيعَ الشُّعُوبِ وَانهَزِمِي. استَمِعِي يا جَمِيعَ البِلادِ البَعِيدَةِ، أعِدِّي جُيُوشَكِ وَانكَسِري، أعِدِّي جُيُوشَكِ وَانكَسِري!

10 С ъветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.

تَشاوَرِي مَعاً، فَلَنْ تَنجَحَ خُطَطُكِ. أصدِرِي أمراً بِالقِتالِ، لَكِنَّهُ لَنْ يَثبُتَ. لأنَّ اللهَ مَعَنا. تَحذِيرٌ لإشَعْياء

11 З ащото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:

أمسَكَتنِي يَدُ اللهِ ، وَحَذَّرَنِي مِنَ السُّلُوكِ كَما يَسلُكُ هَذا الشَّعبُ. وَقالَ لِيَ:

12 Д а не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.

«ما يَدْعُوهُ النّاسُ ‹مُؤامَرَةً،› لا تَدْعُهُ أنتَ ‹مُؤامَرَةً.› لا تَخَفْ ما يَخافُونَهُ، وَلا تَرتَعِبْ مِنهُ.»

13 Г оспода на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.

اللهُ القَدِيرُ هُوَ مَنْ تَعتَبِرَهُ قُدُّوساً. تَهابُهُ وَتُكْرِمُهُ.

14 И Той ще бъде за светилище, - Но <и> за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.

سَيَكُونُ مَلجَأً لَكَ. أمّا لِمَملَكَتَي إسْرائِيلَ وَيَهُوذا، فَسَيَكُونُ حَجَراً يُعثِرُ النّاسَ، وَصَخرَةً تُسْقِطُهُمْ. وَيَكُونُ فَخّاً وَشَرَكاً لِلشَّعبِ السّاكِنِ فِي القُدْسِ.

15 И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И <в нея> ще се впримчат и ще се уловят.

وَكَثِيرُونَ مِنهُمْ سَيَتَعَثَّرُونَ وَيَسقُطُونَ وَيُقتَلُونَ، وَسَيَقَعُونَ فِي الفَخِّ وَيُمسَكُونَ.

16 З авържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.

خَبِّئِ الشَّهادَةَ، ضَعْ خَتماً عَلَى التَّعلِيمِ بِحُضُورِ أتباعِيَ.

17 И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.

سَأنتَظِرُ اللهَ الَّذِي يَستُرُ وَجهَهُ عَنْ بَيتِ يَعقُوبَ، وَأثِقُ أنَّهُ سَيَأتِي.

18 Е то, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.

ها أنا وَالأولادُ الَّذِينَ وَهَبَهُمُ اللهُ لِي. نَحنُ عَلاماتٌ وَرُمُوزٌ فِي إسْرائِيلَ مِنْ اللهِ القَدِيرِ السّاكِنِ فِي جَبَلِ صِهْيَوْنَ.

19 И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, <отговорете:> Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? <Ще прибегне ли> при мъртвите заради живите?

وَيَقُولُونَ لَكُمْ: «اطلُبُوا إرشاداً مِنَ العَرّافِينَ وَمُستَحضِرِي الأرْواحِ الَّذِينَ يَصفُرُونَ وَيُتَمتِمُونَ.» ألا يَنْبَغِي أنْ يَطلُبَ الشَّعبُ الإرشادَ مِنْ آلِهَتِهِ. هَلْ يُستَشارُ الأمواتُ لأجلِ الأحياءِ؟

20 & lt;Нека прибягнат> при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.

إنْ لَمْ يَقُولُوا: «هَيّا إلَى التَّعلِيمِ وَالشَّهادَةِ،» فَلَنْ يَطلَعَ عَلَيهِمْ صَباحٌ.

21 И ще минат през тая <земя> зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.

وَسَيَعبُرُونَ فِي الأرْضِ مُتَضايِقِينَ وَجَوعَى. وَعِندَما يَجُوعُونَ وَيَغضَبُونَ، سَيَنظُرُونَ إلَى العَلاءِ وَيَلعَنُونَ مَلِكَهُمْ وَإلَهَهُمْ.

22 П осле ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.

ثُمَّ يَنظُرُونَ إلَى الأرْضِ فَإذا بِالضِّيقِ وَالظُّلمَةِ وَالألَمِ الشَّدِيدِ. وَيُطرَدُونَ إلَى الظُّلمَةِ.