1 ( По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4: 31. 1 Лет. 2: 6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

يا اللهُ ، أنتَ الإلَهُ الَّذِي يُخَلِّصُنِي. دَعَوتُكَ نَهاراً وَلَيلاً.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

اقبَلْ صَلاتِي، وَإلَى طِلبَتِي أمِلْ أُذُنَكَ.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

أخَذَتْ نَفسِي نَصِيبَها الكامِلَ مِنَ المَصائِبِ. وَها حَياتِي تَقْتَرِبُ مِنَ الهاوِيَةِ!

4 С читан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

أنا كَالنّازِلِينَ إلَى القَبرِ، كَمُحارِبٍ فَقَدَ قُوَّتَهُ.

5 И зхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

ابْحَثْ عَنِّي بَينَ الأمواتِ، بَينَ الجُثَثِ المُمَدَّدَةِ فِي القَبرِ، الَّذِينَ انقَطَعْتَ عَنْ تَذَكُّرِهِمْ، وَانقَطَعُوا عَنكَ وَعَنْ مَحضَرِكَ.

6 П оложил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

وَضَعَنِي اللهُ فِي أعمَقِ حُفرَةٍ، مَحبُوساً فِي ظُلمَةِ القَبرِ.

7 Н атегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

بِغَضَبِكَ غَطَّيتَنِي وَبِأمواجِ ضِيقاتِكَ آلَمْتَنِي. سِلاهْ

8 О тдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

أصدِقائِي يَتَجَنَّبُونَنِي بِسَبَبِ ما فَعَلْتَهُ بِي. وَكَمَنبُوذٍ يُعامِلُونَنِي. مَحبُوسٌ أنا وَلا أستَطِيعُ الخُرُوجَ!

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

عَينايَ تُؤلِمانِنِي مِنَ البُكاءِ بِسَبَبِ ألَمِي! أبسِطُ ذِراعَيَّ كُلَّ يَومٍ إلَيكَ يا اللهُ!

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

أأنْتَ تُجرِي عَجائِبَ لِلمَوتَى؟ أتَقُومُ الأشباحُ مِنَ القَبرِ لِتُسَبِّحَكَ؟ سِلاهْ

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26: 6.} верността Ти?

هَلْ يُخبِرُ المَوتَى مِنَ القُبُورِ بِمَحَبَّتِكَ، وَهَلْ يَتَحَدَّثُونَ عَنْ أمانَتِكَ فِي مَوْضِعِ الهَلاكِ؟

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

لا يُحَدِّثُ المَوتَى فِي عالَمِ الظُّلمَةِ بِعَجائِبِكَ وَأعمالِكَ الصّالِحَةِ.

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

أمّا أنا يا اللهُ ، فَأصْرُخُ إلَيكَ مُصَلِّياً كُلَّ صَباحٍ قُدّامَكَ!

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

لِماذا تَرَكتَنِي يا اللهُ ؟ لِماذا حَجَبْتَ وَجْهَكَ عَنِّي؟

15 О т младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

ضَعِيفٌ وَسَقِيمٌ أنا مُنذُ شَبابِي. احتَمَلتُ أنا البائِسُ غَضَبَكَ.

16 Г невът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

اكتَسَحَنِي غَضَبُكَ، وَكادَ الرُّعبُ مِنكَ يَقتَلِعُ حَياتي.

17 К ато води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

كَمَوجاتٍ مُتَلاحِقَةٍ يَغمُرُنِي الألَمُ طَوالَ اليَومِ. تَضرِبُنِي مِنْ كُلِّ جانِبٍ مَعاً.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

عَنْ كُلِّ صَدِيقٍ وَحَبِيبٍ فَصَلتَنِي. وَالظُّلمَةُ هِيَ رَفِيقِي الوَحِيدُ!