1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, <но беше> прокажен.

كانَ نُعْمانُ قائِدَ جَيشِ مَلِكِ أرامَ. وَكانَ مُكَرَّماً جِدّاً عِنْدَهُ وَعَزِيزاً عَلَيهِ، لِأنَّ اللهَ حَقَّقَ لِآرامَ نَصْراً عَظِيماً عَلَى يَدِهِ. وَمَعْ أنَّ نُعْمانَ هَذا كانَ عَظِيماً وَقَوِيّاً، إلّا أنَّهُ كانَ مُصاباً بِالبَرَصِ.

2 И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

وَكانَ الأرامِيُّونَ قَدْ خَرَجُوا فِي غَزَواتٍ عَدِيدَةٍ ضِدَّ إسْرائِيلَ. وَفِي إحدَى غَزَواتِهِمْ أسَرُوا بِنْتاً صَغِيرَةً مِنْ أرْضِ إسْرائِيلَ. فَصارَتْ خادِمَةً لِزَوْجَةِ نُعْمانَ.

3 И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

فَقالَتِ البِنْتُ لِزَوْجَتِهِ: «لَيتَ سَيِّدِي يَذْهَبُ لِرُؤْيَةِ النَّبِيِّ الَّذِي فِي السّامِرَةِ، فَهُوَ يَقْدِرُ أنْ يَشفِيَهُ مِنْ بَرَصِهِ.»

4 Т огава влезе <Нееман> та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

فَذَهَبَ نُعْمانُ إلَى سَيِّدِهِ وَأخْبَرَهُ بِما قالَتِ الخادِمَةُ الَّتِي مِنْ إسْرائِيلَ.

5 И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

فَقالَ مَلِكُ أرامَ لَهُ: «اذْهَبْ فَوْراً، وَسَأُرْسِلُ مَعَكَ رِسالَةً إلَى مَلِكِ إسْرائِيلَ.» فَذَهَبَ نُعْمانُ إلَى إسْرائِيلَ، وَأخَذَ مَعَهُ عَشْرَةَ قَناطِيرَ مِنَ الفِضَّةِ، وَسِتَّةَ آلافِ مِثْقالٍ مِنَ الذَّهَبِ، وَعَشْرَةَ أثْوابٍ.

6 И донесе писмото на Израилевия цар, <в което се> казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му.

وَأحضَرَ نُعْمانُ الرِّسالَةَ إلَى مَلِكِ إسْرائِيل، وَجاءَ فِيها: «… وَالآنَ، أُبَيِّنُ لَكَ بِمُوجِبِ هَذِهِ الرِّسالَةِ أنِّي مُرْسِلٌ خادِمِي نُعْمانَ إلَيكَ فاشْفِهِ مِنْ بَرَصِهِ.»

7 А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси <повод за> скарване с мене.

فَلَمّا قَرَأ مَلِكُ إسْرائِيلَ الرِّسالَةَ، شَقَّ ثِيابَهُ وَقالَ: «أأنا اللهَ الَّذِي يَقدِرُ أنْ يُحيِيَ وَيُمِيتَ؟ فَلِماذا أرْسَلَ إلَيَّ مَلِكُ أرامَ رَجُلاً أبْرَصَ حَتَّى أشْفِيَهِ؟ إنَّهُ يُضْمِرُ لِيَ الشَّرَّ!»

8 А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля.

وَسَمِعَ ألِيشَعُ، رَجُلُ اللهِ، أنَّ مَلِكَ إسْرائِيلَ قَدْ شَقَّ ثِيابَهُ. فَأرْسَلَ إلَيهِ ألِيشَعُ رِسالَةً يَقُولُ فِيها: «لِماذا شَقَقْتَ ثِيابَكَ؟ أرْسِلْ نُعمانَ إلَيَّ. حِينَئِذٍ، سَيَعلَمُ أنَّ هُناكَ نَبِيّاً فِي إسْرائِيلَ!»

9 И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща.

فَجاءَ نُعمانُ بِخَيلِهِ وَمَرْكَباتِهِ إلَى بَيتِ ألِيشَعَ وَوَقَفَ عِنْدَ البابِ.

10 И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.

فَأرْسَلَ ألِيشَعُ رَسُولاً لِنُعْمانَ يَقُولُ لَهُ: «اذْهَبْ وَاغتَسِلْ فِي نَهْرِ الأُردُنِّ سَبْعَ مَرّاتٍ. حِينَئِذٍ، سَيُشْفَى جِلْدُكَ. وَتَصِيرُ طاهِراً.»

11 А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и <така> ще изцери прокажения.

فَغَضِبَ نُعمانُ وَمَضَى وَهْوَ يَقُولُ: «تَوَقَّعْتُ أنْ يَخرُجَ ألِيشَعُ لاسْتِقبالِي عَلَى الأقَلِّ ويَقِفَ أمامِي وَيَدعُو بِاسْمِ إلَهِهِ. تَوَقَّعْتُ أنْ يَضَعَ يَدَهُ فَوْقَ جَسَدِي فَيُشْفَى.

12 Р еките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

إنَّ أبانَةَ، وَفَرْفَرَ، نَهْرَي دِمَشْقَ، أفضَلُ مِنْ كُلِّ أنْهارِ إسْرائِيلَ. فَلِماذا لا يُمكِنُنِي أنْ أغتَسِلَ فِي نَهرَي دِمَشْقَ وَأطْهُرَ؟» غَضِبَ نُعمانُ كَثِيراً وَأرادَ مُواصَلَةَ طَرِيقِ العَوْدَةِ.

13 А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

غَيرَ أنَّ خُدّامَ نُعْمانَ ذَهَبُوا إلَيهِ وَقالُوا لَهُ: «يا أبانا، لَوْ طَلَبَ مِنْكَ النَّبِيُّ أنْ تَفْعَلَ شَيئاً صَعْباً، أما كُنْتَ تَفْعَلُهُ؟ لَكِنَّهُ لَمْ يَطلُبْ مِنْكَ إلّا أمْراً بَسِيطاً جِدّاً، إذْ قالَ لَكَ: ‹اغْتَسِلْ وَاطهُرْ.›»

14 Т огава той слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

فَعَمِلَ نُعمانُ بِما أوْصاهُ رَجُلُ اللهِ. فَنَزَلَ وَغَطَسَ فِي نَهْرِ الأُردُنِّ سَبْعَ مَرّاتٍ، فَطَهُرَ تَماماً! بَلْ صارَ جِلْدُهُ ناعِماً كَجِلْدِ طِفلٍ رَضِيعٍ.

15 Т огава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

فَعادَ نُعْمانُ وَجَماعَتُهُ إلَى رَجُلِ اللهِ. وَوَقَفَ أمامَ ألِيشَعَ وَقالَ: «ها أنا قَدْ عَلِمْتُ أنَّهُ لا يُوجَدُ إلَهٌ إلّا فِي إسْرائِيلَ! وَالآنَ، أرجُو أنْ تَقبَلَ هَدِيَّةً مِنِّي، أنا عَبْدَكَ.»

16 А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

لَكِنَّ ألِيشَعَ قالَ: «أُقْسِمُ بِاللهِ الحَيِّ الَّذِي أخدِمُهُ، لَنْ آخُذَ هَدِيَّةً مِنْكَ.» وَألَحَّ نُعْمانُ عَلَى الِيشَعَ أنْ يَأْخُذَ الهَدِيَّةَ، فَلَمْ يَقْبَلْ.

17 Т огава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от <тая> пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

فَقالَ نُعْمانُ: «لا تُرِيدُ أنْ تَقْبَلَ هَدِيَّتِي، فاسْمَحْ لِي أنْ آخُذَ حِملَ بَغلَينِ مِنَ التُّرابِ. فَأنا لا أُرِيدُ أنْ أُقَدِّمَ ذَبِيحَةً أوْ تَقْدِمَةً فِيما بَعْدُ لأيِّ إلَهٍ سِوَى يهوه.

18 Г оспод да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

وَليَغْفِرْ لَيَ يهوه! فَعِندَما يَذهَبُ مَولايَ مَلِكُ أرامَ فِي المُستَقبَلِ إلَى هَيكَلِ رَمُّونَ لِيَعبُدَهُ، سَيَسْتَنِدُ المَلِكُ عَلَيَّ. فَأنا مُضْطَرٌّ إلَى أنْ أسْجُدَ فِي هَيكَلِ رَمُّونَ. وَأنا أطلُبُ أنْ يَغفِرَ لِيَ يهوه ذَلِكَ.»

19 И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние.

فَقالَ ألِيشَعُ لِنُعْمانَ: «اذْهَبْ بِسَلامٍ.» وَلَمْ يَكَنْ نُعْمانُ قَدِ ابتَعَدَ كثِيراً،

20 Н о Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но <в името на> живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

حَتَّى قالَ جِيحَزِي خادِمُ ألِيشَعَ رَجُلِ اللهِ فِي نَفْسِهِ: «ها قَدْ رَفَضَ سَيِّدِي أنْ يَأْخُذَ الهَدِيَّةَ الَّتِي أحضَرَها نُعْمانُ. أُقْسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، سَألْحَقُ أنا بِهِ وَآخُذُ شَيئاً مِنْهُ!»

21 И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е <с всички ви?>

فَرَكَضَ جِيحَزِي إلَى نُعْمانَ. فَلَمّا رَآهُ نُعْمانُ راكِضاً خَلْفَهُ، أوْقَفَ المَرْكَبَةَ وَنَزَلَ لِلِقائِهِ. وَسَألَهُ: «أكُلُّ شَيءِ عَلَى ما يُرامُ؟»

22 Т ой рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

فَقالَ جِيحَزِي: «نَعَمْ، لَكِنَّ سَيِّدِي أرْسَلَنِي إلَيكَ. وَهُوَ يَقُولُ: ‹جاءَنِي ضَيفانِ مِنْ جَماعَةِ الأنبِياءِ فِي أفْرايِمَ، فَأعْطِهِما قِنطاراً مِنَ الفِضَّةِ وَثَوْبَينِ.›»

23 И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

وقال نعمان: «أرْجُو أنْ تَأْخُذَ قِنْطارَينِ.» وَألَحَّ نُعمانُ عَلَى جِيحَزِي أنْ يَأْخُذَ الفِضَّةَ. فَوَضَعَ قِنْطارَيِّ الفِضَّةِ فِي كِيسَينِ، وَأخَذَ ثَوْبَينِ وَأعَطاهُما لاثْنَينِ مِنْ خُدّامِهِ. فَحَمَلا هَذا كُلَّهُ، وَسارا أمامَ جِيحَزِي.

24 И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

وَلَمّا وَصَلَ إلَى التَّلَّةِ، أخَذَ هَذِهِ الأشْياءَ مِنَ الخادِمَينِ، ثُمَّ صَرَفَ الخادِمَينِ، فانْصَرَفا. وَبَعْدَ ذَلِكَ خَبَّأها فِي بَيتِهِ.

25 Т огава влезе та застана пред господаря си. И <Елисей> му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

ثُمَّ رَجِعَ جِيحَزِي وَدَخَلَ وَوَقَفَ أمامَ سَيِّدِهِ. فَقالَ ألِيشَعُ لِجِيحَزِي: «أينَ كُنْتَ؟» فَأجابَ جِيحَزِي: «لَمْ أتَحَرَّكْ مِنْ هَذا المَكانِ.»

26 И <Елисей> му каза: Не отиде ли сърцето ми <с тебе>, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

فَقالَ ألِيشَعُ لِجِيحَزِي: «لَيسَ هَذا صَحِيحاً! فَقَدْ كُنْتُ مَعَكَ بِرُوحِي عِنْدَما التَفَتَ ذَلِكَ الرَّجُلُ وَنَزَلَ مِنْ مَركَبَتِهِ لِلِقائِكَ! أهَذا وَقْتُ أخذِ مالٍ وَثِيابٍ وَزَيتُونٍ وَعِنَبٍ وَغَنَمٍ وَبَقَرٍ وَعَبِيدٍ وَجَوارٍ؟

27 З атова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, <бял> като сняг.

وَالآنَ، سَيَنتَقِلُ بَرَصُ نُعمانَ إلَيكَ وَإلَى أولادِكَ إلَى الأبَدِ!» فَلَمّا خَرَجَ جِيحَزِي مِنْ عِنْدِ ألِيشَعَ، صارَ جِلْدُهُ أبْيَضَ كَالثَّلْجِ بِسَبَبِ البَرَصِ.