1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

وَحِينَ سَمِعَ أدُونِي صادَقَ مَلِكُ مَدينَةِ القُدْسِ أنَّ يَشُوعَ سَيطَرَ عَلَى عايَ وَدَمَّرَها تَماماً، وَأنَّهُ عَمِلَ بِمَلِكِها كَما عَمِلَ بِأرِيحا وَمَلِكِها، وَأنَّ سُكّانَ جِبعُونَ قَدْ عَمِلُوا مُعاهَدَةَ سَلامٍ مَعَ إسْرائِيلَ، وَأنَّهُمْ كانُوا ساكِنِينَ فِي جِوارِهِمْ،

2 у плашиха се много, <той и людете му>, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

خافَ هوَ وَشَعبُهُ كَثِيراً لِأنَّ جِبعُونَ كانَتْ مَدِينَةً عَظِيمَةً كَإحدَى المُدُنِ المَلَكِيَّةِ. وَلِأنَّها كانَتْ أعظَمَ مِنْ عايَ، وَلأنَّ كُلَّ رِجالِها كانُوا مُحُارِبِينَ مَهَرَةً.

3 З а това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

فَأرسَلَ أدُونِي صادَقَ مَلِكُ مَدينَةِ القُدْسِ هَذِهِ الرِّسالَةَ إلَى هُوهامَ مَلِكِ حَبْرُونَ وَفِرْآمَ مَلِكِ يَرْمُوتَ، وَيافِيعَ مَلِكِ لاخِيشَ، وَدَبِيرَ مَلِكِ عَجلُونَ:

4 Д ойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

«تَعالُوا وَساعِدُونِي فِي مُهاجَمَةِ جِبْعُونَ، لِأنَّها عَمِلَتْ مُعاهَدَةَ سَلامٍ مَعَ يَشُوعَ وَبَنِي إسْرائِيلَ.»

5 И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

فاجتَمَعَ مُلُوكُ الأمُورِيِّينَ الخَمسَةُ، مُلُوكُ مَدينَةِ القُدْسِ وَحَبْرُونَ وَيَرْمُوتَ وَلاخِيشَ وَعَجلُونَ، مَعَ كُلِّ جُيُوشِهِمْ وَصَعِدُوا وَعَسْكَرُوا مُقابِلَ جِبْعُونَ وَهاجَمُوها.

6 Т огава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

فَأرسَلَ سُكّانُ جِبْعُونَ هَذِهِ الرِّسالَةَ إلَى يَشُوعَ فِي المُخُيَّمِ فِي الجِلْجالِ: «لا تَتَخَلَّ عَنّا نَحنُ خُدّامَكَ، اصْعَدْ إلَينا بِسُرعَةٍ وَخَلِّصْنا وَأعِنّا لِأنَّ كُلَّ مُلُوكِ الأمُورِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ اجتَمَعُوا مَعَ جُيُوشِهِمْ لِمُحارَبَتِنا.»

7 И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

فَصَعِدَ يَشُوعُ مِنَ الجِلْجالِ مَعَ كُلِّ الجَيشِ بِمَنْ فِيهِمْ أمهَرُ المُحارِبِينَ.

8 И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

وَقالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «لا تَخَفْ مِنْهُمْ لِأنِّي سأنصرُكَ عَلَيهِم. لَنْ يَستَطِيعَ أحَدٌ مِنهُمُ الصُّمُودَ أمامَكَ.»

9 И сус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

فَهاجَمَهُمْ يَشُوعُ بِشَكلٍ مُفاجِئٍ، بَعدَ أنْ سارُوا طَوالَ اللَّيلِ مِنَ الجِلْجالِ.

10 И Господ ги смути пред Израиля; и <Исус> ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

وَسَبَّبَ اللهُ لَهُمُ الرُّعبَ وَالتَّشْوِيشَ حِينَ رَأَوْا بَنِي إسْرائِيلَ. وَهَزَمَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ هَزِيمَةً تامَّةً فِي جِبْعُونَ، وَطارَدُوهُمْ فِي الطَّرِيقِ الصّاعِدِ إلَى بَيتِ حُورُونَ، وَهَزَمُوهُمْ عَلَى امْتِدادِ الطَّرِيقِ إلَى عَزِيقَةَ وَمَقِّيدَةَ.

11 А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

وَبَينَما كانُوا هارِبِينَ مِنْ إسْرائِيلَ فِي الطَّرِيقِ النّازِلِ مِنْ بَيتِ حُورُونَ، ألقَى اللهُ حِجارَةَ بَرَدٍ كَبِيرَةً عَلَيهِمْ مِنَ السَّماءِ فِي كُلِّ الطَّرِيقِ إلَى عَزِيقَةَ فَماتُوا. فَكانَ الَّذِينَ ماتُوا بِسَبَبِ حِجارَةِ البَرَدِ أكثَرَ مِنَ الَّذِينَ قَتَلَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ بِالسَّيفِ.

12 Т огава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

وَكَلَّمَ يَشُوعُ اللهَ فِي ذَلِكَ اليَومِ الَّذِي فِيهِ أسلَمَ اللهُ الأمُورِيِّينَ لِبَنِي إسْرائِيلَ، وَقالَ أمامَ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ: «قِفِي أيَّتُها الشَّمسُ عَلَى جِبْعُونَ، وَاثْبُتْ أيُّها القَمَرُ فَوقَ وادِي أيَّلُونَ.»

13 И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

فَوَقَفَتِ الشَّمسُ وَالقَمَرُ ساكِنَينِ إلَى أنْ هَزَمَ بَنُو إسْرائِيلَ أعداءَهُمْ. ألَيسَ هَذا مَكْتُوباً فِي كِتابِ ياشَرَ؟ وَقَفَتِ الشَّمسُ فِي وَسَطِ السَّماءِ، وَتَأخَّرَتْ عَنِ الغُرُوبِ لِيَومٍ كامِلٍ.

14 Т акъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото <така> да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

لَمْ يَأتِ يَومٌ مِثلُهُ قَبلَهُ، وَلَنْ يَأتِيَ يَومٌ مِثلُهُ بَعدَهُ، يُسْمَعُ فِيهِ لِصَوتِ إنسانٍ بِهَذِهِ الطَّريقَةِ. لِأنَّ اللهَ حارَبَ مِنْ أجلِ إسْرائِيلَ.

15 С лед това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

بَعدَ ذَلِكَ، عادَ يَشُوعُ إلَى المُخَيَّمِ فِي الجِلْجالِ مَعَ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ.

16 А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

وَهَرَبَ هَؤُلاءِ المُلُوكُ الخَمسَةُ وَاختَبَأُوا فِي المَغارَةِ الَّتِي فِي مَقِّيدَةَ.

17 И звестиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

وَقِيلَ لِيَشُوعَ: «قَدْ وَجَدْنا المُلُوكَ الخَمسَةَ مُختَبِئِينَ فِي المَغارَةِ الَّتِي فِي مَقِّيدَةَ.»

18 И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

فَقالَ يَشُوعُ: «دَحرِجُوا حِجارَةً ضَخمَةً عَلَى مَدْخَلِ المَغارَةِ وَأقِيمُوا بَعضَ الرِّجالِ لِحِراسَتِهِمْ.

19 а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

لَكِنْ لا تَبْقُوا هُناكَ. طارِدُوا أعداءَكُمْ وَهاجِمُوهُمْ مِنَ الوَراءِ. لا تَسْمَحُوا لَهُمْ بِأنْ يَدْخُلُوا مُدُنَهُمْ، لِأنَّ إلَهَكُمْ نَصَرَكُمْ عَلَيهِمْ.»

20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

وَحِينَ انتَهَى يَشُوعُ وَبَنُو إسْرائِيلَ مِنْ قَتلِ أعدائِهِمْ – مَعَ أنَّ بَعْضَهُمْ تَمَكَّنَ مِنَ الفَرارِ وَدُخُولِ مُدُنٍ حَصِينَةٍ –

21 т огава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

عادَ جَيشُ إسْرائِيلَ بِسَلامٍ وَأمانٍ إلَى يَشُوعَ فِي المُخَيَّمِ فِي مَقِّيدَةَ. وَلَمْ يَجْرُؤ أحَدٌ أنْ يَتَكَلَّمَ ضِدَّهُمْ.

22 Т огава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете при мене ония петима царе из пещерата.

حِينَئِذٍ، قالَ يَشُوعُ: «افتَحُوا مَدْخَلَ المَغارَةِ وَأخْرِجُوا لِي هَؤُلاءِ المُلُوكَ الخَمسَةَ.»

23 И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

فَفَعَلُوا ذَلِكَ، وَأحْضَرُوا إلَيهِ المُلُوكَ الخَمسَةَ مِنَ المَغارَةِ، مُلُوكَ القُدْسِ وَحَبْرُونَ وَيَرْمُوتَ وَلاخِيِشَ وَعَجلُونَ.

24 И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

وَحِينَ أحْضَرُوا هَؤُلاءِ المُلُوكَ إلَى يَشُوعَ، دَعا يَشُوعُ جَمِيعَ بَنِي إسْرائِيلَ، وَقالَ لِقادَةِ الجُيُوشِ الَّذِينَ كانُوا يُحارِبُونَ مَعَهُ: «اقتَرِبُوا إلَى هُنا وَضَعُوا أرْجُلَكُمْ عَلَى أعناقِ هَؤُلاءِ المُلُوكِ.» فَاقتَرَبُوا وَوَضَعُوا أرْجُلَهُمْ عَلَى أعْناقِهِمْ.

25 И сус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

فَقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «لا تَخافُوا وَلا تَخُرْ عَزِيمَتُكُمْ. تَقَوُّوا وَتَشَجَّعُوا لِأنَّ اللهَ سَيَعمَلُ هَذا بِكُلِّ أعْدائِكُمُ الَّذِينَ سَتُحارِبُونَهُمْ.»

26 А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

ثُمَّ ضَرَبَ يَشُوعُ هَؤُلاءِ المُلُوكَ وَقَتَلَهُمْ وَعَلَّقَهُمْ عَلَى خَمسَةِ أشْجارٍ. وَبَقُوا مُعَلَّقِينَ عَلَى الأشجارِ إلَى المَساءِ.

27 А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, <които стоят там> и до днес.

وَعِنْدَ غُرُوبِ الشَّمسِ أمَرَ يَشُوعُ بِأنْ يُنزِلُوهُمْ عَنِ الأشجارِ، فَفَعَلُوا. ثُمَّ ألقَوْا بِهِمْ فِي المَغارَةِ الَّتِي كانُوا مُختَبِئِينَ فِيها، وَوَضَعُوا حِجارَةً كَبِيرَةً عَلَى مَدْخَلِ المَغارَةِ. وَما زالَتِ الحِجارَةُ هُناكَ إلَى هَذا اليَومِ.

28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، سَيطَرَ يَشُوعُ عَلَى مَقِّيدَةَ، وَقَتَلَ شَعبَها وَمَلِكَها. فَأفنَى الشَّعبَ وَكُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها، وَلَمْ يَترُكْ ناجِينَ مِنْهُمْ. عَمِلَ بِمَلِكِ مَقِّيدَةَ كَما عَمِلَ بِمَلِكِ أرِيحا. امتِلاكُ المُدُنِ الجَنُوبِيَّة

29 С лед това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

وَانتَقَلَ يَشُوعُ وَجَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ مَعَهُ مِنْ مَقِّيدَةَ إلَى لِبْنَةَ، وَحارَبُوها.

30 И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави <никого> да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

وَأسْقَطَها اللهُ هِيَ وَمَلِكَها بِيَدِ الشَّعبِ. فَقَتَلُوا كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِي المَدِينَةِ، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ. وَعَمِلُوا بِمَلِكِها كَما عَمِلُوا بِمَلِكِ أرِيحا.

31 П осле Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

ثُمَّ انتَقَلَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ مِنْ لَبْنَةَ إلَى لاخِيشَ، وَعَسْكَرُوا مُقابِلَها، وَحارَبُوها.

32 И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

وَأسْقَطَها اللهُ بِيَدِ الشَّعبِ، فَسَيطَرُوا عَلَيها فِي اليَومِ التّالِي، وَقَتَلُوا كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها، كَما عَمِلُوا بِلَبْنَةَ.

33 Т огава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

وَصَعِدَ هُورامُ مَلِكُ جاَزرَ لِمُساعَدَةِ لاخِيشَ، فَهَزَمَهُ يَشُوعُ مَعَ كُلِّ جَيشِهِ، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ.

34 И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

ثُمَّ انتَقَلَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ مِنْ لاخِيشَ إلَى عَجلُونَ، وَخَيَّمُوا مُقابِلَها وَحارَبُوها.

35 и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден <Исус> изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

وَسَيطَرُوا عَلَيها فِي ذَلِكَ اليَومِ وَقَتَلُوا كُلَّ شَعبِها وَأفنُوا مِنْها كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ كَما عَمِلُوا بِلاخِيشَ.

36 П осле Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

ثُمَّ صَعِدَ يَشُوعُ مَعَ كُلِّ إسْرائِيلَ مِنْ عَجلُونَ إلَى حَبْرُونَ وَحارَبُوهُا،

37 и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

وَسَيطَرُوا عَلَيها، وَقَتَلُوا مَلِكَها وَكُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِي المَدِينَةِ وَفِي كُلِّ القُرَى المُجاوِرَةِ، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ، كَما عَمِلُوا بِعَجلُونَ. وَدَمَّرَ يَشُوعُ المَدِينَةَ بِالكامِلِ مُهلِكاً كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها.

38 А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

ثُمَّ اتَّجَهَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ إلَى دَبِيرَ وَحارَبُوها.

39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

فَسَيطَرُوا عَلَيها وَعَلَى مَلِكِها وَعَلَى كُلِّ قُراها المُحِيطَةِ بِها، وَقَتَلُوا وَأفنُوا كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ. عَمِلَ يَشُوعُ بِدَبِيرَ وَمَلِكِها ما عَمِلَهُ بِحَبْرُونَ، وَما عَمِلَهُ لِلَبْنَةَ وَمَلِكِها.

40 Т ака Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави <никого> да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

وَهَزَمَ يَشُوعُ كُلَّ الأرْضِ: المِنطَقَةَ الجَبَلِيَّةَ وَالنَّقَبَ وَالتِّلالَ الغَربِيَّةَ وَالمُنحَدَراتِ، وَكُلَّ مُلُوكِها. وَلَمْ يَبْقَ مِنْهُمْ ناجُونَ. فَقَدْ أفنَى كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها كَما أمَرَ اللهُ إلَهُ إسْرائِيلَ.

41 И сус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

وَهَزَمَ يَشُوعُ كُلَّ المُلُوكِ الَّذِينَ مِنْ قادَشَ بَرْنِيعَ وَحَتَّى غَزَّةَ، وَكُلَّ أرْضِ جُوشِنَ إلَى جِبْعُونَ.

42 В сички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

وَأَسَرَ يَشُوعُ جَمِيعَ هَؤُلاءِ المُلُوكِ، وَسَيطَرَ عَلَى كُلِّ أرْضِهِمْ، لِأنَّ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، كانَ يُحارِبُ مِنْ أجلِهِمْ.

43 Т огава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

حِينَئِذٍ، عادَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ إلَى المُخُيَّمِ فِي الجَلْجالِ.