1 М ъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

الابنُ الحَكِيمُ يَستَمِعُ إلَى تَعلِيمِ أبِيهِ، أمّا المُسْتَهْزئُ فَلا يَستَمِعُ إلَى التَّأدِيبِ.

2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

مِنْ ثَمَرِ كَلامِهِ يَأكُلُ الإنسانُ ما هُوَ صالِحٌ، وَالغادِرُونَ يَشتَهُونَ العُنفَ وَالظُّلْمَ.

3 К ойто пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

مَنْ يَحرِصْ عَلَى كَلامِهِ يَحرِصْ عَلَى حَياتِهِ، وَالَّذِي يَتَكَلَّمُ كَثِيراً يُدَمَّرُ.

4 Д ушата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

الكَسْلانُ يَشتَهِي وَلَكِنَّهُ لا يَحصُلُ عَلَى شَيءٍ، أمّا المُجتَهِدُ فَيَحصُلُ عَلَى مُبتَغاهُ.

5 П раведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

البارُّ يَكرَهُ الكَذِبَ، أمّا الشِّرِّيرُ فَيَتَصَرَّفُ بِطَرِيقَةٍ مُخزِيَةٍ.

6 П равдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

البِرُّ يَحرُسُ الإنسانَ الَّذِي يَحيا بِصِدقٍ وَاسْتِقامةٍ، وَالشَّرُّ يُسقِطُ الخاطِئَ.

7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но <има> много имот.

يُوجَدُ إنسانٌ يَتَظاهَرُ بِالغِنَى وَهُوَ لا يَملِكُ شَيئاً، وَآخَرُ يَتَظاهَرُ بِالفَقرِ، مَعَ أنَّهُ يَملِكُ ثَروَةً عَظِيمَةً.

8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

ثَروَةُ الإنسانِ فِديَةٌ لِحَياتِهِ، أمّا الفَقِيرُ فَلا يَسْمَعُ التَّهدِيدَ.

9 В иделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

يَسْطَعُ نُورُ الأبرارِ، أمّا الأشرارُ فَيَنطَفِئُ مِصباحُهُمْ.

10 О т гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

الكِبرِياءُ تُؤَدِّي إلَى الخِلافِ، أمّا الحِكْمَةُ فَمَعِ الَّذِينَ يأخُذُونَ بِالنَّصِيحَةِ.

11 Б огатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.

الغِنَى الَّذِي يَأتِي بِالغِشِّ وَالأساليبِ البَطّالةِ سَيَتَناقَصُ، أمّا الَّذِي يَجمَعُ الثَّروَةَ بِتَعَبِهِ فيَسْتَغْنِيَ.

12 О тлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

الرَّغبَةُ المُؤَجَّلَةُ تُسَبِّبُ المَرَضَ لِلقَلبِ، وَالأُمنِيَةُ المُتَحَقِّقَةُ تُعطِي حَياةً.

13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

مَنْ يَرفُضِ التَّعلِيمَ يُعَرِّضْ نَفْسَهُ للخَرابِ، وَمَنْ يَلتَزِمْ بِالوَصِيَّةِ يُكافَأْ.

14 П оуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

تَعلِيمُ الحَكِيمِ يُنبُوعُ حَياةٍ حَتَّى يَبتَعِدَ الإنسانُ عَنْ فِخاخِ المَوتِ.

15 З дравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

التَّفكَيرُ الصّالِحُ وَالسَّليمُ يُعطِي نِعْمَةً، أمّا طَرِيقُ الغادِرِينَ فَصَعْبٌ.

16 В секи благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

يَسلُكُ النَّبِيهُ وَفْقَ مَعرِفَتِهِ، أمّا الأحْمَقُ فَيَكَشِفُ غَباءَهُ.

17 Л ошият пратеник изпада в зло, А верният посланик <дава> здраве.

المَبعُوثُ الشِّرِّيرُ يُسَبِّبُ المَشاكِلَ، أمّا الرَّسُولُ الأمِينُ فَيُعطِي شِفاءً.

18 С иромашия и срам <ще постигнат> този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

مَنْ يَتَجاهَلِ التَّعلِيمَ سَيُصِيبُهُ الفَقرُ وَالذُّلُّ، أمّا مَنْ يَقبَلِ التَّوبِيخَ فَسَيُكَرَّمُ.

19 И зпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

الرَّغبَةُ المُجابَةُ تُفرِحُ النَّفسَ، أمّا الأغبِياءَ فَيَكرَهُونَ الابتِعادَ عَنِ الشَّرِّ.

20 Х оди с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

مَنْ يُصادِقِ الحَكِيمَ يَصبِحْ حَكِيماً، وَمَنْ يُرافِقُ الأغبِياءَ فَسَيُعانِي.

21 З лото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

الضِّيقُ يُلاحِقُ الخُطاةَ، أمّا الأبْرارُ فَمُكافَأَتُهُمُ الخَيرُ.

22 Д обрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

الرَّجُلُ الصّالِحُ يَترُكُ مِيراثاً لأحفادِهِ، وَغِنَى الأشرارِ يَأخُذُهُ الأبرارُ.

23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

أرْضُ الفَقِيرِ المَحرُوثَةُ قَدْ تُنتِجُ غَلَّةً، وَلَكِنَّ الظُّلْمَ يَسلُبُها.

24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

مَنْ يَمنَعُ عَصا التَّأدِيبِ عِنْ ابْنِهِ فَإنَّهُ يَكرَهُهُ، وَمَنْ يُحِبُّ ابْنَهُ يَسْعَى إلَى تأديبِهِ.

25 П раведният <яде> до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

البارُّ يَأكُلُ حَتَّى يَشبَعُ، أمّا بَطنُ الشِّرِّيرِ فَيَبقَى فارِغاً.