1 А хаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,

كانَ آحازُ في العِشرِينَ منْ عُمرِهِ عندَما تَوَلَّى الحُكمَ. وَحَكَمَ ستَّ عَشْرَةَ سَنَةً فِي القُدسِ. لَكنَّهُ لَمْ يَعِشْ حَياةَ اسْتقامَةٍ كَسَلَفِهِ داوُدَ. فَلَمْ يَفعَلْ آحازُ ما يُرضي اللهَ ،

2 н о ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.

بَلْ سارَ عَلَى نَهْجِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ الأردِياءِ. وَاستَخدَمَ قَوالبَ لصُنعِ أوثانٍ لِعِبادَةِ آلهَةِ البَعلِ.

3 П ри това той кади в долината на Еномовия син, и изгори <от> чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.

فَكانَ يُقَدِّمُ البَخُورَ وَيَحرِقُ أولادَهُ في وادِي ابنِ هِنُّومَ كَتَقْدِماتِ لِلآلَهَةِ الأُخْرى. عَمِلَ الأُمُورَ البَغِيضَةَ الَّتِي كانَ يَفعَلُها أهلُ تِلكَ الأرْضِ الَّذِينَ طَرَدَهُمُ اللهُ عندَما دَخَلَ بَنُو إسْرائِيلَ تِلكَ الأرْضَ.

4 И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

وَقَدَّمَ آحازُ أيضاً ذَبائحَ وَأحرَقَ بَخُوراً فِي المُرتَفَعاتِ، وَعَلَى التِّلالِ وَتَحتَ كُلِّ شَجَرَةٍ خَضراءَ.

5 З атова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и <сирийците> го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

فَدَفَعَ اللهُ آحازَ إلَى يَدِ مَلِكِ أرامَ، فَهَزَمَهُ وَأسَرَ كَثيرينَ منْ شَعبِ يَهُوذا وَأحضَرَهُمْ إلَى دِمَشْقَ. كَما دَفَعَهُ إلَى يَدِ فَقْحَ مَلكِ إسْرائِيلَ، فَهَزَمَهُ وَأحدَثَ مَجزَرَةً فِي جَيشِهِ.

6 З ащото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;

فَقَدْ قَتَلَ فَقْحُ بْنُ رَمَلْيا مئَةً وَعِشرِينَ ألفَ جُندِيٍّ قَوِيٍّ منْ يَهُوذا في يَومٍ واحِدٍ، لِأنَّهُمْ خَرَجُوا عَنْ طاعَةِ اللهِ ، إلَهِ آبائِهِمْ.

7 и Зехрий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;

وَكانَ زِكْرِي جُندِيّاً قَوِيّاً مِنْ جُنُودِ أفْرايِمَ. فَتَمَكَّنَ مِنْ قَتلِ مَعْسِيَّا بْنِ المَلِكِ آحازَ، وَعَزْرِيقامَ المَسؤُولِ عَنْ بَيْتِ المَلِكِ، وَألقانَةَ نائِبِ المَلكِ.

8 т оже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.

وَأسَرَ جَيشُ إسْرائِيلَ مِئَتَي ألفَ شَخصٍ مِنْ أقربائِهِمِ السّاكِنِينَ فِي يَهُوذا. وَغَنِمُوا نِساءً وَأطفالاً وَأشياءَ ثَمِينَةً كَثيرَةً مِنْ يَهُوذا. وَجاءُوا بكُلِّ ما غَنِمُوهُ إلَى مَدِينَةِ السّامرَةِ.

9 А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

وَكانَ هُناكَ أحَدُ أنبِياءِ اللهِ ، وَاسْمُهُ عُودِيدُ. قابَلَ النَّبِيُّ عُودِيدُ جَيشَ إسْرائِيلَ العائِدَ إلَى السّامرَةِ. وَقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ سَمَحَ لَكُمُ اللهُ ، إلَهُ آبائِكُمْ بِالانتِصارِ عَلَى شَعبِ يَهُوذا لِأنَّهُ غَضبَ عَلَيهِمْ. لَكِنَّكُمْ تَجاوَزْتُمْ كُلَّ حَدٍّ في مُعاقَبَتِهِمْ وَقَتلِهِمْ. وَالآنَ، فَإنَّ اللهَ غاضِبٌ عَلَيكُمْ أنتُمْ.

10 И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?

فَأنتُمْ تَنوُونَ إبقاءَ أهلِ يَهُوذا وَالقُدسِ عَبيداً خاضِعِينَ لَكُمْ. أفَلَسْتُمْ مِثلَهُمْ فِي الخَطايا الَّتِي ارتَكَبْتُمُوها ضِدَّ إلَهِكُمْ ؟

11 С ега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.

وَالآنَ استَمعُوا إلَيَّ. أطلِقُوا إخْوَتَكُمْ وَأخَواتِكُمُ الَّذينَ أسَرْتُمُوهُمْ، وَإلّا ازدادَ غَضَبُ اللهِ عَلَيكُمْ.»

12 Т огава някои от първенците от ефремците, Азария Ионановият син, Варахия Месилемотовият син, Езекия Селумовият син и Амаса Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната та им рекоха:

ثُمَّ رَأى بَعضُ قادَةِ أفْرايِمَ جُنُودَ جَيشِ إسْرائِيلَ القادمينَ منَ الحَربِ. فَاجتَمَعَ هَؤُلاءِ القادَةُ مَعَ جُنُودِ إسْرائِيلَ وَأنذَرُوهُمْ. وَهَؤُلاءِ القادَةُ هُمْ عَزَرْيا بْنُ يَهُوحانانَ، وَبَرَخْيا بْنُ مَشُلِّيمُوتَ، وَيَحَزْقِيا بْنُ شَلُّومَ، وَعَماسا بْنُ حَدلايَ.

13 Н е въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствувахме <вече> против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.

قالَ هَؤُلاءِ القادَةُ لِجُنُودِ إسْرائِيلَ: «لا تُدخِلُوا أسرَى يَهُوذا إلَى هُنا. فَإنْ فَعَلْتُمْ ذَلِكَ، فَإنَّكُمْ تَتَمادُوْنَ فِي الإثمِ ضِدَّ اللهِ. وَسَتَزِيدُونَ إثمَنا إثماً، وَسَيَشتَدُّ غَضَبُ اللهِ عَلَى إسْرائِيلَ!»

14 Т огава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.

فَأعطَى الجُنُودُ الأسرَى وَالغَنائِمَ لِهَؤُلاءِ القادَةِ وَلِبَنِي إسْرائِيلَ.

15 И споменатите по име мъже станаха та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

وَقامَ القادَةُ عَزَرْيا وَبَرَخْيا وَيَحَزْقِيا وَعَماسا وَأعانُوا الأسرَى. فَجَلَبَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ الأربَعَةُ المَلابِسَ الَّتِي أخَذَها جَيشُ إسْرائِيلَ وَأعطُوها لِهَؤُلاءِ الأسرَى العُراةِ. وَألبَسُوهُمْ أحذِيَةً أيضاً. ثُمَّ أعطُوهُمْ طَعاماً لِيَأْكُلُوا وَماءً لِيَشرَبُوا. وَدَهَّنُوهُمْ بِالزَّيتِ مِنْ أجلِ تَطريَة جُرُوحهِمْ وَشِفائِها. وَبَعدَ ذَلِكَ وَضَعَ قادَةُ أفْرايِمَ هَؤُلاءِ الأسرَى المُنهَكِينَ عَلَى حَميرٍ، وَأرجَعُوهُمْ إلَى أقْرِبائِهِمْ فِي أريحا، مَدينَةِ النَّخِيلِ. ثُمَّ عادَ هَؤُلاء القادَةُ إلَى وَطَنِهمْ في السّامرَةِ.

16 В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، اسْتَنْجَدَ المَلِكُ آحازُ بِمَلِكِ أشُّورَ.

17 з ащото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.

فقَدْ هَجَمَ الأدُومِيُّونَ ثانِيَةً عَلَى شَعبِ يَهُوذا وَضَرَبُوهُمْ ضَربَةً مُوجِعَةً، وَأسَرُوا منهُمْ كَثِيرِينَ.

18 Ф илистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.

وَهاجَمَ الفِلِسْطِيُّونَ أيضاً المُدُنَ وَالتِّلالَ فِي جَنُوبِ يَهُوذا. وَاستَولَوْا عَلَى مُدُنِ بَيتِ شَمسٍ وَأيَّلُونَ وَجَدِيرُوتَ وَسُوكُو وَتِمْنَةَ وَحِمْزُو. وَاستَولُوا أيضاً عَلَى القُرَى التّابِعَةِ لِهَذِهِ المُدُنِ.

19 З ащото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа.

وَأذَلَّ اللهُ يَهُوذا بِمَزِيدٍ مِنَ الضِّيقاتِ لأنَّ آحازَ مَلِكَ يَهُوذا شَجَّعَ الشَّعبَ عَلَى السَّيرِ فِي طَرِيقِ الخَطِيَّةِ. فَكانَ غَيرَ وَفيٍّ للهِ.

20 И асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, а не го подкрепи;

فَجاءَ تَغْلَثَ فَلاسَرُ، مَلِكُ أشُّورَ، وَكانَ مَصْدَرَ ضيقٍ لا مَصْدَرَ عَونٍ لآحازَ.

21 з ащото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде <всичкото> на асирийския цар; но това не му помогна.

فَمَعَ أنَّ آحازَ أخَذَ بَعْضَ الأشياءِ الثَّمينَةِ منْ بَيتِ اللهِ وَمِنْ بَيْتِ المَلِكِ وَمِنْ بَيْتِ الرُّؤَساءِ وَأعطاها لمَلِكِ أشُّورَ، إلّا أنَّهُ لَمْ يُقَدِّمْ العَونَ لآحازَ.

22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.

وَفِي وَسَط ضِيقاتِ آحازَ، زادَ ذَلِكَ المَلِكُ فِي الإثمِ وَعَدَمِ الوَفاءِ للهِ.

23 З ащото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

قَدَّمَ ذَبائِحَ للآلِهَةِ الَّتِي يَعبُدُها أهلُ دمَشقَ الَّذِينَ هَزَمُوهُ. وَقالَ: «ساعَدَتْ آلِهَةُ أرامَ الشَّعبَ الَّذِي يَعبُدُها، فَلَعَلَّها تُعِينُنِي أنا أيضاً إذا ذَبَحتُ لَها.» فَعَبَدَ آحازُ تِلكَ الآلِهَةَ. فَكانَتْ سَبَباُ فِي سُقُوطِهِ، وَسُقُوطِ إسرائِيلَ مَعَهُ.

24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

وَجَمَعَ آحازُ الأدَواتِ المُستَخدَمَةَ فِي بِيتِ اللهِ وَكَسَّرَها. ثُمَّ أغلَقَ أبوابَ بَيتِ اللهِ. وَعَمِلَ مَذابحَ وَوَضَعَها فِي كُلّ زاوِيَةِ شارعٍ فِي القُدس.

25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.

وَبَنَى آحازُ فِي كُلِّ مَدينَةٍ فِي يَهُوذا مُرتَفَعاتٍ لإحراقِ البَخُورِ لعِبادَة آلِهَةٍ أُخْرَى. وَأغضَبَ آحازُ اللهَ ، إلَهَ آبائِهِ، غَضَباً شَدِيداً.

26 А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

أمّا الأشياءُ الأُخرَى الَّتي عَملَها آحازُ، فَمَكتُوبَةٌ مِنْ أوَّلها إلَى آخِرها في كتاب تاريخ مُلُوكِ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا.

27 И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.

وَماتَ آحازُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. وَدَفَنَهُ الشَّعبُ فِي مَدِينَةِ القُدسِ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَدفِنُوهُ فِي المَقابِرِ المَلَكِيَّةِ. وَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ ابنُهُ حَزَقِيّا.