Еклесиаст 10 ~ ﺍﻟﺠﺎﻣﻌﺔ 10

picture

1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

ذُبابٌ قَلِيلٌ مَيِّتٌ يُنتِنُ أطيَبَ العُطُورِ. وَيُمكِنُ لِحَماقَةٍ قَليلَةٍ أنْ تُفسِدَ الكَثِيرَ مِنَ الحِكمَةِ وَالكَرامَةِ.

2 Р азумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

أفكارُ الحَكِيمِ تَقُودُهُ إلَى الاسْتِقامَةِ. أمّا أفكارُ الأحْمَقِ فَتَقُودُهُ إلَى الانحِرافِ.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

الأحْمَقُ يُظهِرُ حُمقَهُ حَتَّى فِي مُجَرَّدِ سَيرِهِ فِي الطَّرِيقِ، وَهُوَ يُعلِنُ جَهلَهُ لِلجَمِيعِ.

4 А ко гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

لا تَترُكْ عَمَلَكَ لِمُجَرَّدِ أنَّ رَئِيسَكَ غَضِبَ عَلَيكَ، إذْ تَستَطِيعُ بِهُدُوئِكَ وَتَعاوُنِكَ أنْ تُصَحِّحَ أخطاءً كَبِيرَةً.

5 И ма зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

وَرَأيتُ ظَلْماً فِي هَذِهِ الدُّنيا، تِلكَ الأخطاءَ الَّتِي يَرتَكِبُها الحُكّامُ.

6 Б езумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

يُعطَى الحَمقَى مَناصِبَ عالِيَةً. أمّا الأغنِياءُ فَيَنزِلُونَ إلَى الحَضِيضِ.

7 В идях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

رَأيتُ عَبِيداً صارُوا سادَةً يَركَبُونَ الخَيلَ. وَرَأيتُ سادَةً صارُوا يَمشُونَ عَلَى الأرْضِ كَالعَبِيدِ. لِكُلِّ وَظِيفَةٍ مَخاطِرُها

8 К ойто копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

مَنْ يَحفِرُ حُفرَةً يَقَعُ فِيها. وَمَنْ يَهدِمُ حائِطاً تَلدَغُهُ حَيَّةٌ.

9 К ойто кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

مَنْ يَقطَعُ حِجارَةً يَتَأذَّى بِها. وَمَنْ يَحْطِبُ الأشجارَ مُعَرَّضٌ لِلخَطَرِ.

10 А ко се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

لَكِنَّ الحِكْمَةَ تَجعَلُ أيَّةَ وَظِيفَةٍ أكثَرَ سُهُولَةً. السِّكِّينُ غَيرُ الحادَّةِ لا تَقطَعُ، أمّا السِّكِّينُ المُسَنَّنَةُ فَتَقطَعُ جَيِّداً.

11 А ко ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

إذا لَدَغَتِ الحّيَّةُ أحَداً فِي غِيابِ الحاوِي، فَما الفائِدَةُ مِنْ كُلِّ سِحرِهِ؟

12 Д умите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

كَلِماتُ الحَكِيمِ تَعُودُ عَلَيهِ بِالمَدِيحِ، أمّا كَلِماتُ الأحْمَقِ فَتَعُودُ عَلَيهِ بِالدَّمارِ.

13 & lt;Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

يَبدَأُ الأحْمَقُ كَلامَهُ بِالحَماقاتِ، وَيُنهِي كَلامَهُ بِأشْياءَ جُنُونِيَّةٍ.

14 Б езумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

لَكِنَّ الأحْمَقَ لا يَتَوَقَّفُ عَنِ الكَلامِ. ما مِنْ إنسانٍ يَعلَمُ ما سَيَحدُثُ، أوْ ما يُخَبِّئُهُ المُستَقبَلُ.

15 Т руда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

يُجهِدُ الأحْمَقُ نَفسَهُ حَتَّى الإنهاكِ، وَهُوَ لا يَعرِفُ طَرِيقَهُ إلَى قَرْيَتِهِ. قِيمَةُ العَمَل

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

وَيلٌ لِبَلَدٍ مَلِكُهُ وَلَدٌ، وَقادَتُهُ يَأْكُلُونَ وَيَشرَبُونَ إلَى الصَّباحِ.

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

وَهَنِيئاً لِبَلَدٍ مَلِكُهُ نَبِيلٌ، يَأكُلُ قادَتُهُ طَعامَهُمْ فِي وَقتِهِ لِلقُوَّةِ لا لِلسُّكْرِ.

18 О т голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

سَقفُ الكُسَالَى لا بُدَّ أنْ يَهْبِطَ، وَبَعدَ ذَلِكَ يَنهارُ بِسَبَبِ تَراخِيهِمْ.

19 У гощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

يَأكُلُ النّاسُ الطَّعامَ لِيَضحَكُوا، وَيَشرَبُونَ الخَمْرَ لِيَفرَحُوا. لَكِنَّ المالَ يَحُلُّ كُلَّ أنواعِ المَشاكِلِ. الاسْتِغابَة

20 Д а не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

لا تَتَكَلَّمْ بِالسُّوءِ عَلَى المَلِكِ وَلا حَتَّى فِي فِكْرِكَ. وَلا تَتَكَلَّمْ بِالسُّوءِ عَلَى الأغنِياءِ، وَلا حَتَّى عَلَى فِراشِكَ. لِأنَّ طُيُورَ السَّماءِ تَنقُلُ الكَلامَ.