1 В ижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а <такива> и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

تَأمَّلُوا المَحَبَّةَ العَظِيمَةَ الَّتِي أحَبَّنا بِها الآبُ، حَتَّى إنَّهُ أعْطانا امْتِيازاً أنْ نُدعَى أولادَ اللهِ! وَنَحنُ فِعلاً كَذَلِكَ! لِهَذا السَّبَبِ فَإنَّ العالَمَ لا يَعرِفُنا، لأنَّهُ لا يَعرِفُ الآبَ.

2 В ъзлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

أيُّها الأحِبّاءُ، نَحنُ الآنَ أولادُ اللهِ، وَلَمْ يُعلَنْ بَعدُ ماذا سَنَكُونُ. لَكِنَّنا نَعلَمُ أنَّهُ عِندَما يَعُودُ المَسِيحُ ثانِيَةً سَنَكُونُ مِثلَهُ، لِأنَّنا سَنَراهُ كَما هُوَ فِعلاً!

3 И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

فَمَنْ يَمتَلِكُ هَذا الرَّجاءَ، يُطَهِّرُ نَفسَهُ كَما أنَّ المَسِيحَ طاهِرٌ.

4 В секи, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

كُلُّ مَنْ يَفعَلُ الخَطِيَّةَ، يَكسِرُ شَرِيعَةَ اللهِ، لِأنَّ الخَطِيَّةَ هِيَ كَسرٌ لِلشَّرِيعَةِ.

5 и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.

وَتَعلَمُونَ أنَّ المَسِيحَ قَدْ جاءَ لِكَيْ يُزِيلَ خَطايا البَشَرِ، وَلَيسَتْ فِيهِ أيَّةُ خَطِيَّةٍ.

6 Н икой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

كُلُّ مَنْ يَثبُتُ فِي المَسِيحِ لا يَستَمِرُّ فِي الخَطِيَّةِ، أمّا مَنْ يَستَمِرُّ فِي الخَطِيَّةِ، فَذَلِكَ لَمْ يَرَ المَسِيحَ وَلَمْ يَعرِفهُ.

7 Д ечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и <Христос> е праведен.

أبنائِي الأعِزّاءَ، لا تَدَعُوا أحَداً يَخدَعْكُمْ. مَنْ يَفعَلُ البِرَّ، بارٌّ كَما أنَّ المَسِيحَ بارٌّ.

8 К ойто върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

أمّا مَنْ يَرتَكِبُ الخَطِيَّةَ، فَهُوَ يَنتَمِي إلَى إبليسَ، لِأنَّ إبليسَ خاطِئٌ مُنذُ البِدايَةِ. وَلِهَذا جاءَ ابنُ اللهِ، كَيْ يُدَمِّرَ أعْمالَ إبلِيسَ.

9 Н икой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.

مَنْ أصبَحَ ابناً للهِ لا يُواصِلُ مَمارَسَةَ الخَطِيَّةِ، لأنَّ بِذرَةَ الحَياةِ الَّتي وَضَعَها اللهُ فيهِ، تَثْبُتُ فيهِ. بَلْ هُوَ لا يَستَطيعُ أنْ يَسْتَمِرَّ فِي الخَطِيَّةِ، لِأنَّهُ أصبَحَ ابناً للهِ.

10 П о това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

بِهَذا تَعِرِفونَ أولادَ اللهِ وَأولادَ إبلِيسَ، فَكُلُّ مَنْ لا يَفعَلُ البِرَّ لا يَنتَمِي إلَى اللهِ، وَكَذَلِكَ كُلُّ مَنْ لا يُحِبُّ أخاهُ. نُحِبُّ بَعضُنا بَعضا

11 З ащото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;

هَذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي سَمِعْتُمُوها مِنَ البِدايَةِ: أنْ نُحِبَّ بَعضُنا بَعضاً.

12 & lt;и да не бъдем> както Каин, <който> беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

لَيسَ مِثلَ قايِيْنَ الَّذِي كانَ يَنتَمِي إلَى الشِّرِّيْرِ وَقَتَلَ أخاهُ. وَلِماذا قَتَلَهُ؟ قَتَلَهُ لِأنَّ أعمالَهُ هُوَ كانَتْ شِرِّيْرَةً، وَأعمالُ أخِيهِ حَسَنَةً.

13 Н едейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.

أيُّها الإخوَةُ، لا تَستَغرِبُوا إذا كَرِهَكُمُ العالَمُ.

14 Н ие знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

إنَّنا نَعلَمُ أنَّنا اجتَزنا مِنَ المَوتِ إلَى الحَياةِ، لِأنَّنا نُحِبُّ إخْوَتَنا، وَمَنْ لا يُحِبُّ يَبقَى فِي المَوتِ.

15 В секи, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

مَنْ يُبغِضُ أخاهُ هُوَ قاتِلٌ! وَأنتُمْ تَعلَمُونَ أنَّ مَنْ يَقتُلُ، لَيسَتْ لَهُ حَياةٌ أبَدِيَّةٌ ثابِتَةٌ فِيهِ.

16 О т това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,

هَكَذا نَعرِفُ المَحَبَّةَ: كَما أنَّ المَسِيحَ بَذَلَ حَياتَهُ مِنْ أجلِنا، كَذَلِكَ عَلَينا أنْ نَبذُلَ حَياتَنا فِي سَبِيلِ إخْوَتِنا.

17 Н о ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?

كُلُّ مَنْ يَملِكُ شَيئاً مِنْ خَيراتِ هَذِهِ الدُّنيا، وَيَرَى أخاهُ فِي حاجَةٍ وَلا يُشفِقُ عَلَيهِ، لا يُمكِنُ أنْ تَكُونَ مَحَبَّةُ اللهِ ثابِتَةً فِيهِ.

18 Д ечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

أبنائِي الأعِزّاءَ، دَعُونا لا نُحِبَّ بِالكَلامِ أوْ بِاللِّسانِ، بَلْ بِالمُمارَسَةِ وَالصِّدقِ.

19 О т това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

هَكَذا نَعلَمُ أنَّنا نَنتَمِي إلَى الحَقِّ، وَهَكَذا تَطمَئِنُّ قُلُوبُنا أمامَ اللهِ.

20 о тносно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

وَحَتَّى لَوْ أنَّبَتْنا قُلُوبُنا، فَاللهُ أعظَمُ مِنْ قُلُوبِنا، وَيَعلَمُ كُلَّ شَيءٍ.

21 В ъзлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

أحِبّائِي الأعِزّاءَ، إنْ لَمْ تُؤَنِّبنا قُلُوبُنا، فَإنَّ لَنا جُرأةً بِالِاقتِرابِ مِنَ اللهِ.

22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

فَهُوَ يُعطِينا كُلَّ ما نَطلُبُهُ، لِأنَّنا نُطِيعُ وَصاياهُ، وَنَفعَلُ ما يُسِرُّهُ.

23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.

وَهَذا ما يُوصِينا بِهِ: أنْ نُؤمِنَ بابنِهِ يَسُوعَ المَسِيحِ، وَأنْ نُحِبَّ بَعضُنا بَعضاً كَما أوصانا يَسُوعُ.

24 И който пази неговите заповеди, пребъдва в <Бога> и <Бог> в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.

مَنْ يُطِيعُ وَصايا اللهِ، يَثْبُتُ فِي اللهِ، وَيَثْبُتُ اللهُ فِيهِ. وَنَحنُ نَعرِفُ أنَّ اللهَ ثابِتٌ فِينا بِالرُّوحِ القُدُسِ الَّذِي أعطاهُ لَنا.