1 ( По слав. 17). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

أُحِبُّكَ يا اللهُ ، يا قُوَّتِي!

2 Г оспод е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.

اللهُ هُوَ الصَّخْرَةُ الّتِي ألتَجِئُ إلَيْها. إلَهِي دِرْعِي. قُوَّتُهُ تُنْقِذُنِي وَتَنْصُرُنِي.

3 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

نادَيْتُ اللهَ الّذِي يَسْتَحِقُّ التَّسْبِيحَ، فَخَلَصْتُ مِنْ أعْدائِي!

4 В ръзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

حِبالُ المَوتِ أحاطَتْ بِي، وَسُيُولُ الهَلاكِ اقتَحَمَتْنِي.

5 В ръзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

حِبالُ الهاوِيَةِ التَفَّتْ حَولِي. وَأفْخاخُ المَوْتِ مِنْ أمامِي.

6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

فِي ضِيقِي دَعَوتُ اللهَ ، دَعَوتُ إلهِي. وَكانَ اللهُ فِي هَيكَلِهِ، فسَمِعَ مِنْ هَيْكَلِهِ صَوْتِي. وَدَخَل صُراخِي أُذُنَيْهِ.

7 Т огава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

ثمَّ اهْتزَّتِ الأرْضُ وَارْتَجَفَتْ! وَالجِبالُ تَحَرَّكَتْ وَارْتَجَّتْ، لأنَّهُ غَضِبَ!

8 Д им се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

مِنْ أنْفِهِ خَرَجَ دُخانٌ، وَنارٌ مُشْتَعَلةٌ انْطَلَقَتْ مِنْ فَمِهِ، وَاتَّقَدَتْ مِنْها الجَمْرُ.

9 Т ой сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

شَقَّ اللهُ السَّماءَ! وَقَفَ فَوْقَ غَيْمَةٍ سَمِيكَةٍ داكِنَةٍ!

10 В ъзседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.

كانَ يَطيرُ مُمتَطِياً مَلائِكَةَ الكَرُوبِيمَ. المُحَلِّقةَ، وَقَدِ امْتَطَى الرِّيحَ.

11 П оложи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

لَفَّ اللهُ الغُيُومَ الدّاكِنَةَ مِنْ حَولِهِ، جَمَعَ الماءَ داخِلَ الغُيومِ الرّاعِدةِ السَّميكَةِ.

12 О т святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

انْطَلقَتِ الجَمْراتُ كَالفَحْمِ المُشْتَعِلِ، أوْقَعَ بَرَداً وَجَمْرَ نارٍ!

13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

رَعَدَ اللهُ فِي السَّماءِ غَضَباً، وسمَّعَ اللهُ العَلِيُّ صَوْتَهُ.

14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

أطلَقَ سِهامَهُ وَشَتَّتَ العَدُوَّ. أرْسَلَ اللهُ بُرُوقَهُ، فَتفرَّقَ النّاسُ مُرْتَبِكِينَ وَفِي حَيرَةٍ.

15 Т огава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

تكَلَّمْتَ يا اللهُ بِقوَّةٍ، وَمِنْ فَمِكَ هبَّتْ رِيحٌ قَوِيَّةٌ، فَتَراجَعَتِ المِياهُ، حَتَّى رَأيْنا قَعْرَ البَحْرِ، وَأُسُسَ الأرْضِ.

16 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

مَدَّ ذِراعَهُ مِنْ عَليائِهِ، وَأمْسَكَ بِي، وَسَحَبَنِي مِنَ المِياهِ العَمِيقَةِ المُنْدَفِعةِ.

17 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

خَلَّصَنِي مِنْ أعْدائِي الذينَ هُمْ أقْوَى مِنِّي. أنْقَذَنِي مِنْ كارِهِيَّ، فَقَدْ كانُوا أقْوَى مِنْ أنْ أُواجَهَهُم.

18 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

وَبينَما كُنْتُ فِي مأزِقٍ، هاجَمَنِي أعْدائِي، لَكِنَّ اللهَ كانَ هُناكَ لِيَدْعَمَني وَيُعينَنِي.

19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

اللهُ يُحِبُّنِي، لِذا أنْقَذَنِي، وَأخَذَنِي إلَى مَكانٍ أمِينٍ لا ضِيقَ فِيهِ.

20 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

سَيكافئُنِي اللهُ لأنَّنِي فعَلْتُ الصَّوابَ، لَمْ أقْتَرِفْ ذَنْباً، لِذا سَيَصْنَعُ الأشْياءَ الحَسَنَةَ لِي.

21 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

لأنَّنِي سَلَكْتُ فِي وَصايا اللهَ ، وَلَمْ أُخْطِئْ إلَى إلَهِي.

22 З ащото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

أذكُرُ دائِماً شَرائِعَهُ وَأفكِّرُ بها، وَأعْمَلُ بِحَسَبِها!

23 Н епорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

أبْقَى أمِيناً لَهُ، وَأحْفَظُ نَفْسِي نَقِيّاً بِلا إثْمٍ أمامَهُ.

24 З атова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

لِذا، سَيُكافِئُنِي اللهُ حَسَبَ بِرِّي وَصَلاحِي، بِحَسَبِ الصَّلاحِ الَّذِي يَرانِي أعْمَلُهُ.

25 К ъм милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

تُظهِرُ أمانَتَكَ لِلأُمَناءِ، وَصَلاحَكَ لِلصّالِحِينَ. إنْ كانَ أحَدُهُم صادِقاً مَعَكَ، كُنْتَ أنْتَ أيْضاً صادِقاً مَعَهُ.

26 К ъм чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

تُظهِرُ طَهارَتَكَ لِلطّاهِرِينَ، بَيَنَما يَراكَ الأعوَجُ مُلتَوِياً.

27 З ащото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

تُساعِدُ المُتواضِعِينَ، لَكِنَّكَ تَجلُبُ العارَ عَلَى المُتَفاخِرِينَ.

28 З ащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.

أنْتَ مِصْباحِي يا إلهِي ، تُضِيءُ الظُّلْمَةَ مِنْ حَولِي

29 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

بمُساعَدَتِكَ، يا اللهُ، أرْكُضُ مَعَ الجُنُودِ. بِمَعُونَةِ اللهِ، أتَسَلَّقُ جُدْرانَ العَدُوِّ.

30 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

طَرِيقُ اللهِ كامِلٌ. كَلِمَةُ الله اجْتازَتْ كَلَّ امتِحانٍ. هُوَ تُرْسٌ لِمَنْ يَحتَمُونَ بِهِ.

31 З ащото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

ما مِنْ إلهٍ غَيْرُ اللهِ ، وَما مِنْ صَخْرَةٍ سِوى إلَهِنا.

32 Б ог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

اللهُ حِصْنِيَ المَنِيعُ. يُساعِدُ الأنْقِياءَ لِيَسلُكُوا الدَّرْبَ الصَّحِيحَ،

33 Т ой прави нозете ми като <нозете> на елените, И ме поставя на високите ми места.

يُساعِدُنِي اللهُ فَأعْدُوَ سَرِيعاً كَالغَزالِ. يُبْقينِي فَوْقَ المَشارِفِ.

34 У чи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

يُدَرِّبُني لِشَنِّ الحَرْبِ، فتُطلِقَ ذِراعايَ سِهاماً قَويَّةً.

35 Т и си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.

أنْتَ حَمَيْتَني يا اللهُ جَعَلْتَنِي عَظيماً، وَساعَدْتَني لأهْزِمَ عَدوّي.

36 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

تَمْنَحُنِي قُوَّةً في رِجليَّ وَكاحِليَّ فَأمْشِيَ سَرِيعاً مِنْ غَيْرِ أنْ أتَعَثَّرَ.

37 Г оних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

أُطارِدُ أعْدائِي وَأُمسِكُ بِهِم! وَلا أعُودُ حَتَّى يَنْتَهيَ أمْرُهُم.

38 С трих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

أهلَكْتُ أعْدائيَ. هَزمتُهُم! وَلَنْ يَنْهَضوا بَعْدَ اليَوْمِ. سَقَطَ أعْدائِي عِنْدَ قَدَميَّ.

39 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

مَنَحْتَني القُوَّةَ فِي المَعْرَكَةِ. جَعَلْتَ أعْدائِي يَنْهارُونَ أمامِي.

40 С торил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

مَنَحْتَنِي الفُرْصَةَ لأنالَ مِنْ عدُوّي، وَأهْزِمَ الّذِي يَكْرَهُنِي!

41 И звикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

صَرَخَ أعْدائِي طَلَباً لِلْمُساعَدَةِ، لَكِنْ ما مِنْ أحَدٍ ليُنْقِذَهُمْ. بَلْ وَنَظَرُوا إلَى اللهِ ، لَكِنَّهُ لَمْ يَسْتَجِبْ لَهُمْ.

42 Т огава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

قَطَّعْتُ أعْدائِي إرَباً، فَكانُوا كَالغُبارِ الذِي يَحْمِلُهُ الرِّيحُ. سَحقْتُ أعْدائِي. وَدُسْتُهُمْ كَالوَحلِ في الشَّوارِعِ.

43 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, <когото> не познавах, слугува на мене,

أنتَ أنْقَذْتني مِنْ مُؤامَراتِ الشَّعبِ الذي يُحارِبُني. أبْقَيْتَ عَلَيَّ حاكِماً عَلَى تِلْكَ الأُمَمِ. يَخدُمُني الآنَ أُناسٌ لَمْ أعْرِفْهُمْ!

44 Щ ом чуха за мене, те ме и послушаха; <Даже> чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

يُطيعُونَنِي فَورَ سَماعِهِمْ بِي! أُولئِكَ الغُرَباءُ يَتَذَلَّلُونَ أمامِي!

45 Ч ужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

الغُرَباءُ يَرتَعِدُونَ خَوفاً. يَخْرُجُونَ مِنْ مَخابِئِهِم وَهُمْ يَرْتَجِفُونَ.

46 Ж ив е Господ, и благословена <да бъде> Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

اللهُ حيٌّ! أمَجِّدُ صَخْرَتِي! اللَّهُ عَظِيمٌ! هُوَ الصَّخْرَةُ الّتِي تُنْقِذُنِي.

47 Б ог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

هُوَ اللهُ الّذِي، مِنْ أجلِي، عاقَبَ أعْدائِي جَعَلَ الشُّعُوبَ تَخْضَعُ لِحُكْمِي.

48 К ойто ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

خَلَّصْتَني مِنْ أعْدائِي. ساعَدْتَنِي عَلَى هَزْمِ الذِينَ وَقَفُوا ضِدِّي. حَرَّرْتَنِي مِنَ القُساةِ!

49 З атова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

لِهَذا سَأحْمَدُكَ بَينَ بَقيّةِ الأُمَمِ يا اللهُ. وَسَأُنشِدُ تَسبِيحاً لاسمِكَ.

50 & lt;Ти си>, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

يُعينُ اللهُ مَلِكَهُ ليفوزَ بِمعارِكَ كثيرةٍ! يُظْهِرُ رَحْمَتَهُ لملِكِه المَمسُوحِ. وَسَيَبقَى وَفِياً لِداوُدَ وَنَسلِهِ إلَى الأبدِ!