1 Т огава Иов в отговор рече:

فَأجابَ أيُّوبُ:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

«إلَى مَتَى تُعَذِّبُونَنِي. وَتَسحَقُونَنِي بِكَلامِكُمْ؟

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

أهَنتُمُونِي مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ! وَأسأتُمْ إلَيَّ بِلا خَجَلٍ.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

فَحَتَّى لَوْ أخطَأتُ، فَخَطَيَّتِي عَلَيَّ أنا.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

إنْ كُنتُمْ تَحسِبُونَ أنْفُسَكُمْ أفضَلَ مِنِّي، وَتَستَخدِمُونَ ذُلِّي حُجَّةً ضِدِّي،

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

فَاعلَمُوا أنَّ اللهَ أوْقَعَنِي فِي الخَطَأِ وَحاصَرَنِي بِفَخِّهِ.

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

أصرُخُ مِنَ الظُّلْمِ وَما مِنْ مُجِيبٍ، وَأستَغِيثُ وَما مِنْ عَدلٍ.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

سَدَّ طَرِيقِي، فَلا أستَطِيعُ المُرُورَ، وَأظلَمَ كُلَّ طُرُقِي.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

جَرَّدَنِي مِنْ مَجدِي، وَأزالَ التّاجَ عَنْ رَأسِي.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

يَهدِمُنِي مِنْ كُلِّ الجِهاتِ، فَيُقضَى عَلَيَّ، وَيُقلَعُ رَجائِي كَما تُقلَعُ الشَّجَرَةُ.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

أشعَلَ ضِدِّي غَضَبَهُ، وَاعتَبَرَنِي عَدُوّاً لَهُ.

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

تَتَقَدَّمُ قُوّاتُهُ مَعاً وَتَسُدُّ طَرِيقِي، وَتُعَسكِرُ حَولَ بَيتِي.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

«أبعَدَ عَنِّي إخْوَتِي، وَأصبَحَ أصدِقائِي غُرَباءَ عَنِّي.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

تَرَكَنِي أقرِبائِي، وَأصدِقائِي نَسُونِي.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

ضُيُوفُ بَيتِي وَخادِماتِي يَنظُرُونَ إلَيَّ كَغَرِيبٍ. صِرتُ أجنَبِيّاً فِي عُيُونِهِمْ!

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

أُنادِي خَادِمِي، فَلا يُجِيبُ. حَتَّى لَوْ تَوَسَّلْتُ إلَيهِ.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

زَوجَتِي تَكرَهُ رائِحَتِي، وَصِرتُ مَكرُوهاً حَتَّى عِندَ إخْوَتِي.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

حَتَّى الصِّغارُ يَكرَهُونَنِي. أقِفُ فَيَتَكَلَّمُونَ عَلَيَّ.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

أصدِقائِي الحَمِيمُونَ كُلُّهُمْ يَنفُرُونَ مِنِّي. انْقَلَبَ عَلَيَّ الَّذِينَ أحبَبتُهُمْ.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

«التَصَقَتْ عِظامِي بِجِلدِي وَلَحْمِي، وَبِالكادِ نَجَوْتُ بِجِلْدِي.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

«أَشْفِقُوا عَلَيَّ يا أصدِقائِي، أَشْفِقُوا لأنَّ يَدَ اللهِ قَدْ ضَرَبَتْنِي.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

لِماذا تُطارِدُونَنِي كَما يَفعَلُ اللهُ؟ ألَمْ تَكتَفُوا مِنَ الهُجُومِ عَلَيَّ؟

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

«لَيتَ كَلِماتِي تُكتَبُ، وَتُحفَظُ فِي كِتابٍ.

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

لَيتَها تُنقَشُ فِي صَخرَةٍ إلَى الأبَدِ بِقَلَمِ حَدِيدٍ وَرَصاصٍ.

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

لأنِّي أعلَمُ أنَّ فادِيَّ حَيٌّ، وَسَيَقُفُ هُنا عَلَى الأرْضِ للِدِّفاعِ عَنِّي فِي النِّهايَةِ.

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

فَحَتَّى بَعدَ أنْ أتْرُكَ جَسَدِي، وَيَفنَى جِلدِي، أعلَمُ أنني سأرَى الله.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

أراهُ بِنَفسِي، وَتَنظُرُهُ عَينايَ لا عَينا غَيرِي. أتُوقُ إلى هَذا مِنْ أعْماقِي.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

«تَتَساءَلُونَ: ‹كَيفَ نُضايِقُهُ أكثَرَ، لِيَعلَمَ أنَّ المُشكِلَةَ فِيهِ؟›

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

لَكِنِ احذَرُوا مِنَ السَّيفِ، لأنَّ غَضَبَكُمْ إثمٌ يَستَوجِبُ السَّيفَ، لِكَي تَعلَمُوا أنَّ هُناكَ دَينُونَةً.»