1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered,

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

“How long will you make me suffer and crush me with words?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Ten times you have put me to shame and are not ashamed to wrong me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Even if it is true that I have done wrong, it stays with me.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

You put yourselves up high against me, and try to prove my shame to me.

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

You will know then that God has wronged me, and has set a trap around me.

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

“See, I cry, ‘Someone is hurting me!’ but I get no answer. I call for help, but no one stands for what is right and fair.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

He has built a wall in my way so that I cannot pass. And He has put darkness on my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

He has taken my honor from me, and taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

He breaks me down on every side, and I am gone. He has pulled up my hope like a tree.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

He has made His anger burn against me, and thinks of me as one who fights against Him.

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

His armies come together and build a path against me. They camp around my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

“He has taken my brothers far away from me and my friends have all left me.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

My brothers have left me, and my close friends have forgotten me.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Those who live in my house and my women servants think of me as a stranger. I am like one from another country in their eyes.

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

I call to my servant, but he does not answer. I have to beg him.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

My breath smells bad to my wife, and I am hated by my own brothers.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Even young children hate me. When I get up they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

All my friends hate me. Those I love have turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

I am only skin and flesh. And I have gotten away only by the skin of my teeth.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Have pity on me. Have pity on me, O you my friends. For the hand of God has hit me.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Why do you make it hard for me as God does? Have I not suffered enough to please you?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

“If only my words were written! If only they were written down in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

If only they were cut forever into the rock with an iron cutter and lead!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

But as for me, I know that the One Who bought me and made me free from sin lives, and that He will stand upon the earth in the end.

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

Even after my skin is destroyed, yet in my flesh I will see God.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

I myself will see Him. With my own eyes I will see Him and not another. My heart becomes weak within me.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

If you say, ‘How will we make it hard for him?’ and, ‘The root of the problem is in him,’

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

you should be afraid of the sword for yourselves. For anger is punished by the sword, that you may know there is punishment for wrong-doing.”