1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

Paul went down to the cities of Derbe and Lystra. There was a follower there named Timothy. His mother was a Jewish Christian and his father was a Greek.

2 Т оя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

The Christians in the city of Lystra and Iconium respected Timothy.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

Paul wanted Timothy to go with him as a missionary. He took him and had Timothy go through the religious act of becoming a Jew because of the Jews who were in those places. Everyone knew his father was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

They went from city to city and told the Christians what the missionaries and the church leaders in Jerusalem had written for the Christians to do.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

The churches were made stronger in the faith. More people were added each day. Paul Is Called to Macedonia in a Dream

6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

They went through the countries of Phrygia and Galatia. The Holy Spirit kept them from preaching the Word of God in the countries of Asia.

7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

When they came to the city of Mysia, they tried to go on to the city of Bithynia but the Holy Spirit would not let them go.

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

From Mysia they went down to the city of Troas.

9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

That night Paul had a dream. A man was standing in front of him crying out, “Come over to the country of Macedonia and help us!”

10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

After he had seen this, we agreed that God told us to go to Macedonia to tell them the Good News. Lydia, the First Christian in Europe

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

We took a ship from the city of Troas to the city of Samothracia. The next day we went to the city of Neapolis.

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

From there we went to the city of Philippi. This was an important city in Macedonia. It was ruled by the leaders of the country of Rome. We stayed here for some days.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

On the Day of Rest we went outside the city to a place down by the river. We thought people would be gathering there for prayer. Some women came and we sat down and talked to them.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

One of the women who listened sold purple cloth. She was from the city of Thyatira. Her name was Lydia and she was a worshiper of God. The Lord opened her heart to hear what Paul said.

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

When she and her family had been baptized, she said to us, “If you think I am faithful to the Lord, come and stay at my house.” She kept on asking. Then we went with her. Paul Heals a Girl with a Demon

16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

One day as we were going to the place to pray, we met a servant-girl who could tell what was going to happen in the future by a demon she had. Her owner made much money from her power.

17 Т я вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

She followed Paul and us crying out, “These are servants of the Highest God. They are telling you how to be saved from the punishment of sin.”

18 Т ова тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

She did this many days. Paul was troubled. Then he turned and said to the demon in her, “In the name of Jesus Christ, I speak to you. Come out of her!” At once it left her. Paul and Silas in Jail

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

The girl’s owners saw that they could not make money with her anymore. Then they took hold of Paul and Silas and dragged them to the leaders. This happened in the center of town where people gather.

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

After they brought them in front of the leaders, they said, “These men are Jews and are making a lot of trouble in our city.

21 к ато проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

They are teaching a religion that we Romans are not allowed to follow.”

22 Н а това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

Many people had gathered around Paul and Silas. They were calling out things against them. The leaders had the clothes of Paul and Silas taken off and had them beaten with sticks.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

After they had hit them many times, they put Paul and Silas in prison. The soldiers told the man who watched the prison to be sure to keep them from getting away.

24 к ойто, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

Because of this, they were put in the inside room of the prison and their feet were put in pieces of wood that held them.

25 Н о по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

About midnight Paul and Silas were praying and singing songs of thanks to God. The other men in prison were listening to them.

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

All at once the earth started to shake. The stones under the prison shook and the doors opened. The chains fell off from everyone.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

The man who watched the prison woke up. He saw the prison doors wide open and thought the men in prison had gotten away. At once he pulled out his sword to kill himself.

28 Н о Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

But Paul called to him, “Do not hurt yourself. We are all here!”

29 Т огава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

The man who watched the prison called for a light. Then he ran in and got down in front of Paul and Silas. He was shaking with fear.

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

As he took them outside, he said, “Sirs, what must I do to be saved?”

31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

They said, “Put your trust in the Lord Jesus Christ and you and your family will be saved from the punishment of sin.”

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

Then Paul spoke the Word of God to him and his family.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

It was late at night, but the man who watched the prison took Paul and Silas in and washed the places on their bodies where they were hurt. Right then he and his family were baptized.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

He took Paul and Silas to his house and gave them food. He and all his family were full of joy for having put their trust in God. Paul and Silas Are Allowed to Go Free

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

When it was day, the leaders sent a soldier to say, “Let these men go free.”

36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

The man who watched the prison told this to Paul. He said, “The leaders have sent word to let you go free. Come out now and go without any trouble.”

37 Н о Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

Paul said, “No! They have beaten us in front of many people without a trial. We are Roman citizens and they have put us in prison. Now do they think they can send us away without anyone knowing? No! They must come themselves and take us out.”

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

The soldiers told this to the leaders. Then the leaders were afraid when they heard that Paul and Silas were Roman citizens.

39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

They went themselves and told Paul and Silas they were sorry. Then they took them out and asked them to leave their city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

Paul and Silas went to Lydia’s house after they left the prison. They met with the Christians and gave them comfort. Then they went away from the city.