1 ( По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

I give praise to You, O God. Do not be quiet.

2 З ащото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

For sinners and liars have opened their mouths against me. They have spoken against me with lying tongues.

3 О биколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

They have gathered around me with words of hate. They fought against me for no reason.

4 З а <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.

I give them my love but they speak against me in return. But I am in prayer.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

They pay me what is bad for what is good. They give me hate for my love.

6 & lt;Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

Let a sinful man have power over him. Let one who speaks against him stand at his right hand.

7 К огато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

When he is tried, let him be found guilty. And may his prayer become sin.

8 Д ните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

Let his days be few. Let another person take over his work.

9 Д ецата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

Let his children be without a father. And let his wife be without a husband.

10 Д ецата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.

May his children go around begging. And may they look for food far from their destroyed homes.

11 Л ихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

Let the one to whom he owes money take all that he has. May strangers take away all he has worked for.

12 Д а няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

May no one show him kindness. Let no one pity his children who have no father.

13 В нуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

Let his children be cut off. Do not let their family name be remembered by the people-to-come.

14 Н ека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

Let the sins of his fathers be remembered by the Lord, and do not let the sins of his mother be forgotten.

15 Н ека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

May these sins always be before the Lord. So He may not let them be remembered on the earth.

16 З ащото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.

Because he did not remember to show loving-kindness. Instead he made it hard for the poor and those in need and those with a broken heart. He even put them to death.

17 Д а! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.

He loved to curse others, so may it come to him. He did not like to have good come to others, so good was far from him.

18 Д а: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

He dressed himself with cursing as with a coat. They came into his body like water and into his bones like oil.

19 Н ека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

May they be like clothing that covers him and like a belt that he always wears.

20 Т ова <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

Let this be what the Lord pays to those who speak against me and wish bad things would happen to me.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

But You, O God, the Lord, be kind to me because of Your name. Take me out of trouble because Your loving-kindness is good.

22 З ащото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

For I am in trouble and in need. And my heart is hurt within me.

23 П реминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.

I am passing like an evening shadow. I am shaken off like a locust.

24 К олената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

My knees are weak from going without food. And my body has lost all its fat.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

Others laugh at me. They look at me and shake their heads.

26 П омогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

Help me, O Lord my God! Save me by Your loving-kindness.

27 З а да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.

Let them know that this is Your hand and that You, O Lord, have done it.

28 Т е нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

Let them hope that bad things will happen. But You make good things happen. Let them be ashamed when they rise up against me. But let Your servant be full of joy.

29 Н ека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

Let those who speak against me be dressed with shame. Let them cover themselves with shame as with a coat.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

I will give thanks to the Lord in a loud voice. I will praise Him among many people.

31 З ащото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

For He stands at the right hand of the one in need to save him from those who judge his soul.