1 Т огава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

Jacob went on his way, and God’s angels met him.

2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

When Jacob saw them, he said, “This is God’s camp!” So he gave the place the name Mahanaim.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

Jacob sent men to carry news before him to his brother Esau in the land of Seir, the country of Edom.

4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

He told them, “Say this to my lord Esau: ‘Your servant Jacob says, “I have been living with Laban, and stayed there until now.

5 п ридобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

I have cattle and donkeys and flocks and men and women servants. And I have sent to tell my lord, hoping to find favor in your eyes.’”

6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

The men that carried the news returned to Jacob and said, “We came to your brother Esau. He is coming to meet you, and four hundred men are with him.”

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

Then Jacob was afraid and troubled. And he divided the people who were with him, and the flocks and cattle and camels, into two groups.

8 А ко налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

For he said, “If Esau comes to the one group and destroys it, then the other group will get away.”

9 Т огава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

Then Jacob said, “O God of my father Abraham and God of my father Isaac, O Lord, Who said to me, ‘Return to your country and to those of your family, and I will bring good to you.’

10 н е съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

I have not earned any of the loving-kindness and faith which You have shown to your servant. For I had crossed this Jordan with only my walking stick. And now I have become two large groups.

11 И збави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

Save me, I pray, from the hand of my brother, from the power of Esau. For I am afraid of him. I am afraid he will come and kill us all, the mothers with the children.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

But You said, ‘I will bring good to you. I will make your children like the sand of the sea. There will be too many to number.’”

13 К ато пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

So Jacob stayed there that night. Then he chose a gift from what he had for his brother Esau:

14 д веста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

Two hundred female goats, twenty male goats, two hundred female sheep, twenty rams,

15 т ридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

thirty milk camels and their young ones, forty cows, ten bulls, twenty female donkeys and ten male donkeys.

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

He put them into the care of his servants, every group of animals by itself. Then he said to his servants, “Go in front of me. And keep the groups of animals apart.”

17 Н а първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

He told the one in front, “When my brother Esau meets you and asks, ‘To whom do you belong, and where are you going, and who owns these animals in front of you?’

18 Т огава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

then you say, ‘These belong to your servant Jacob. It is a gift sent to my lord Esau. And he is coming behind us.’”

19 Т ака заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

He also told the second and the third and all those who followed the animals, “This is what you are to say to Esau when you meet him.

20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.

And be sure to say, ‘Your servant Jacob is coming behind us.’” For he said, “I will take away his anger with the gift that goes in front of me. Then when I meet him, he might receive me.”

21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

So the gift went in front of him, while he stayed that night in the tent. Jacob’s Name Is Changed to Israel

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

But he got up that same night and crossed the Jabbok River, with his two wives, the two women who served him, and his eleven children.

23 В зе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

He took them and sent them to the other side of the river with all that he had.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

Then Jacob was left alone. And a man fought with him until morning.

25 к ойто, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

When the man saw that he was not winning he touched the joint of Jacob’s thigh. And Jacob’s thigh was put out of joint while he fought with him.

26 Т огава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

The man said, “Let me go. For the morning has come.” But Jacob said, “I will not let you go unless you pray that good will come to me.”

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

The man asked him, “What is your name?” He said, “Jacob.”

28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

And the man said, “Your name will no longer be Jacob, but Israel. For you have fought with God and with men, and have won.”

29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

Then Jacob asked him, “Tell me, what is your name?” But he said, “Why is it that you ask my name?” And there he prayed that good would come to Jacob.

30 И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

So Jacob gave the place the name of Peniel. For he said, “I have seen God face to face, and yet I am still alive.”

31 С лънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

The sun rose upon him as he passed through Peniel. It was hard to walk on his leg.

32 З атова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

So to this day the sons of Israel do not eat the meat from inside the joint of the thigh, because he touched this part of the joint on Jacob’s leg.