1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

The Canaanite, the king of Arad, who lived in the Negev, heard that Israel was coming by the way of Atharim. He fought against Israel, and took some of them against their will.

2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

So Israel made a promise to the Lord, and said, “If You will give this people into my hand, I will destroy every part of their cities.”

3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха <и разориха> градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, <или>, Погибел.}.

The Lord heard the voice of Israel, and gave them the Canaanites. Then Israel destroyed all of them and their cities. So the name of the place was called Hormah. The Brass Snake

4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

Then they traveled from Mount Hor by the way of the Red Sea, to go around the land of Edom. And the people wanted to give up because of the long way.

5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

They spoke against God and Moses, saying, “Why have you brought us up out of Egypt to die in the desert? For there is no food and no water. And we hate this bad food.”

6 З а това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

Then the Lord sent snakes with a bite of poison among the people. They bit the people, so that many people of Israel died.

7 Т огава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

So the people came to Moses and said, “We have sinned, because we have spoken against the Lord and you. Pray to the Lord, that He will take away the snakes from us.” So Moses prayed for the people.

8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

The Lord said to Moses, “Make a special snake and put it up on a long piece of wood. Everyone who is bitten will live when he looks at it.”

9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

So Moses made a brass snake and put it up on the long piece of wood. If a snake bit any man, he would live when he looked at the brass snake. From Mount Hor to Moab

10 Т огава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

The people of Israel traveled on, and set up their tents in Oboth.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

Then they left Oboth and stopped at Iye-abarim, in the desert beside Moab, to the east.

12 О т там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

From there they traveled on to Wadi Zered.

13 О т там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

And from there they traveled on and set up their tents on the other side of the Arnon. It is in the desert that goes out from the land of the Amorites. For the Arnon is the side of Moab, between Moab and the Amorites.

14 З а това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

So it is said in the Book of the Wars of the Lord: “Waheb in Suphah, and the valleys of the Arnon,

15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

and the hill-side of the valleys that goes to the place of Ar, and rests on the side of Moab.”

16 А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

From there they went on to Beer. That is the well where the Lord said to Moses, “Gather the people together, so I may give them water.”

17 Т огава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

Then Israel sang this song: “Come up, O well! Sing to it!

18 К ладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,

The well, which the leaders dug, which the rulers of the people dug, with the special stick of power and with their walking sticks.” From the desert they went on to Mattanah.

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

From Mattanah they went to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth.

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.

From Bamoth they went to the valley in the land of Moab, at the top of Pisgah which looks down upon the desert. Battle with Amorites

21 Т огава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

Then Israel sent men to Sihon king of the Amorites, saying,

22 О стави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

“Let me pass through your land. We will not turn aside into field or vines. We will not drink water from wells. We will go on the king’s road until we have passed through your country.”

23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

But Sihon would not let Israel pass through his country. He gathered all his people and went out against Israel in the desert. He came to Jahaz and fought against Israel.

24 Н о Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

Then Israel killed Sihon with the sword. They took his land from the Arnon to the Jabbok, as far as the people of Ammon. For Jazer was the side of the land of the Ammonites.

25 И зраил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

Israel took all these cities. They lived in all the cities of the Amorites, in Heshbon, and in all its towns.

26 П онеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

For Heshbon was the city of Sihon king of the Amorites. He had fought against the man who was once the king of Moab, and had taken all his land as far as the Arnon.

27 З а това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

So those who use wise sayings say, “Come to Heshbon! Let it be built! Let the city of Sihon be built.

28 З ащото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

For a fire went out from Heshbon, fire from the city of Sihon. It burned up Ar of Moab, and the lords of the high places of the Arnon.

29 Г орко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

It is bad for you, O Moab! You are destroyed, O people of Chemosh! His sons run for their lives. His daughters have been taken against their will by an Amorite king, Sihon.

30 Н ие ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която <се простира> до Медева.

But we have put them down. Heshbon is destroyed as far as Dibon. We have destroyed even to Nophah, which goes to Medeba.”

31 Т ака Израил се засели в земята на аморейците.

So Israel lived in the land of the Amorites.

32 П осле Моисей изпрати <човеци> да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

Then Moses sent men to spy out Jazer in secret. And Israel took its towns and took the place of the Amorites who were there. King Og Killed

33 Т огава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

Then they turned and went up by the way of Bashan. Og the king of Bashan went out with all his people to battle at Edrei.

34 Н о Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

But the Lord said to Moses, “Do not be afraid of him. For I have given him into your hand, with all his people and his land. Do to him as you did to Sihon king of the Amorites who lived at Heshbon.”

35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

So the people of Israel killed Og and his sons and all his people, until there was not one left alive. And they took his land.