1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

On that day they read from the book of Moses in the hearing of the people. And there was found written in it that no Ammonite or Moabite should ever gather together to worship with the people of God.

2 з ащото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

It was because they did not meet the sons of Israel with food and water, but paid Balaam to curse them. Yet our God turned the curse into good.

3 И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.

When the people heard the Law, they kept out all those of other nations from Israel.

4 А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

Before this, Eliashib the religious leader, who watched over the store-rooms of the house of our God, being close to Tobiah,

5 п риготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

made a room for him. They had before used the room to store the grain gifts, special perfume, dishes, and the tenth part of grain, wine and oil to be given to the Levites, the singers and the gate-keepers, and the gifts for the religious leaders.

6 Н о когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

But during all this time I was not in Jerusalem. For in the thirty-second year of Artaxerxes king of Babylon, I had gone to the king. Then after some time, I asked the king to let me go,

7 & lt;пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

and came to Jerusalem. I learned about the sinful thing Eliashib had done for Tobiah, by giving a room for him in the house of God.

8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

I was very angry, and threw all the things of Tobiah’s house out of the room.

9 Т огава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

Then I said that the rooms must be made clean, and put back the things of the house of God with the grain gifts and the special perfume.

10 П осле забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.

I also learned that what was to be given to the Levites had not been given. So the Levites and the singers who did the work had gone back to their own fields.

11 Т огава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.

So I spoke sharp words to the leaders and said, “Why is the house of God no longer cared for?” Then I gathered them together and returned them to their duties.

12 Т огава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

All the people of Judah then brought the tenth part of the grain, wine and oil into the store-houses.

13 И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

I had Shelemiah the religious leader, Zadok the writer, and Pedaiah of the Levites, watch over the store-houses. With them was Hanan the son of Zaccur, the son of Mattaniah. For they were trusted, and it was their duty to give the needed things to their brothers.

14 П омни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

Remember me for this, O my God. Do not forget my good works which I have done for the house of my God and His worship.

15 П рез ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

In those days I saw in Judah some who were crushing grapes to make wine on the Day of Rest. I saw them bringing in bags of grain and loading them on donkeys, as well as wine, grapes, figs, and all kinds of loads. And they brought them into Jerusalem on the Day of Rest. So I spoke sharp words to them on the day they sold food.

16 С ъщо и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

Men of Tyre were living there who brought in fish and all kinds of things to sell. They sold them to the people of Judah on the Day of Rest, even in Jerusalem.

17 Т огава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

Then I spoke sharp words to the leaders of Judah, saying, “What is this sinful thing you are doing by not keeping the Day of Rest holy?

18 Н е постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

Did not your fathers do the same, so that our God brought all this trouble to us and to this city? Yet you are bringing more anger to Israel by not keeping the Day of Rest holy.”

19 З атова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

Just as it became dark at the gates of Jerusalem before the Day of Rest, I had them shut the doors. And I would not let them be opened until after the Day of Rest. Then I had some of my servants watch the gates, that no load should come in on the Day of Rest.

20 Т огава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

Once or twice the traders and sellers stayed the night outside Jerusalem.

21 А з, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

Then I spoke sharp words to them, saying, “Why do you stay the night in front of the wall? If you do so again, I will send men out to make you leave.” From that time on they did not come on the Day of Rest.

22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

Then I told the Levites to make themselves free from sin and come and watch the gates to keep the Day of Rest holy. Remember me for this also, O my God. Be good to me because of Your great loving-kindness.

23 П осле, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

In those days I saw that the Jews had married women from Ashdod, Ammon, and Moab.

24 ч иито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.

Half of their children spoke the language of Ashdod. They could not speak the language of Judah, but the language of their own people.

25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

So I fought with them and cursed them and beat some of them and pulled out their hair. And I made them promise in the name of God, saying, “You must not give your daughters to their sons, or take their daughters for your sons or for yourselves.

26 Н е съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

Did not King Solomon of Israel sin because of these women? Yet among the many nations there was no king like him. He was loved by his God, and God made him king over all Israel. But the women from other nations caused even him to sin.

27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

Should we hear now that you also are sinning in the same way by not being faithful to our God, by marrying women from other nations?”

28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

Even one of the sons of Joiada, the son of Eliashib the religious leader, was a son-in-law of Sanballat the Horonite. So I drove him away from me.

29 С помни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

Remember them, O my God, because they have brought sin to the religious leaders and to the agreement of the religious leaders and the Levites.

30 Т ака ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

So I made them free from the sin of other nations. I gave the religious leaders and the Levites their duties, each in his work.

31 & lt;наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

And I saw to it that wood would be brought at the right times, and also the first-fruits. O my God, remember me for good.