1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Then Job spoke again and said,

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

“If only I could be now as I was in the months past when God watched over me!

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

His lamp shined over my head then and by His light I walked through darkness.

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Those days were my best days when God was my friend watching over my tent.

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

The All-powerful was still with me, and my children were around me.

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

My path was washed with milk, and the rock poured out rivers of oil for me.

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

When I went to the city gate and took my place with the leaders of the city,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

the young men saw me and let me go by. The old men rose and stood.

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

The leaders stopped talking, and put their hands on their mouths.

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

The voices of the rulers were quiet. Their tongues held to the roof of their mouths.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Those who heard me, honored me. Those who saw me, respected me,

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

because I helped the poor man when he cried for help and the child without parents who had no one to help him.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Good came to me from the man who was dying. And I made the heart of the woman whose husband had died sing for joy.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

I put on what was right and good, and it clothed me. The right things done were my coat and head-covering.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

I was eyes to the blind, and feet to the man who could not walk.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

I was a father to those in need. And I helped those I did not know who had a need.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

I broke the jaws of the sinful, and took from their teeth what they had taken.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

Then I thought, ‘I will die in my nest. My days will be as many as the sand.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

My roots go to the water. As the water is on the grass in the early morning, it will be all night on my branches.

20 С лавата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

My honor is always new to me, and my bow is new in my hand.’

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

“Men listened to me and waited. They were quiet so they could hear my words of wisdom.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

After I spoke, they did not speak again. My words stayed with them.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

They waited for me as for rain. And they opened their mouths as for the spring rain.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

I looked at them with joy when they were not sure of themselves, and the light of my face gave them comfort.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

I decided the way for them and sat as their leader. I lived as a king among his army, and like one who gives comfort to those in sorrow.