1 T hen Job spoke again and said,

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 “ If only I could be now as I was in the months past when God watched over me!

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 H is lamp shined over my head then and by His light I walked through darkness.

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 T hose days were my best days when God was my friend watching over my tent.

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 T he All-powerful was still with me, and my children were around me.

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 M y path was washed with milk, and the rock poured out rivers of oil for me.

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 W hen I went to the city gate and took my place with the leaders of the city,

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 t he young men saw me and let me go by. The old men rose and stood.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 T he leaders stopped talking, and put their hands on their mouths.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 T he voices of the rulers were quiet. Their tongues held to the roof of their mouths.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 T hose who heard me, honored me. Those who saw me, respected me,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 b ecause I helped the poor man when he cried for help and the child without parents who had no one to help him.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 G ood came to me from the man who was dying. And I made the heart of the woman whose husband had died sing for joy.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 I put on what was right and good, and it clothed me. The right things done were my coat and head-covering.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 I was eyes to the blind, and feet to the man who could not walk.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 I was a father to those in need. And I helped those I did not know who had a need.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 I broke the jaws of the sinful, and took from their teeth what they had taken.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 T hen I thought, ‘I will die in my nest. My days will be as many as the sand.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 M y roots go to the water. As the water is on the grass in the early morning, it will be all night on my branches.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 M y honor is always new to me, and my bow is new in my hand.’

Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 “ Men listened to me and waited. They were quiet so they could hear my words of wisdom.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 A fter I spoke, they did not speak again. My words stayed with them.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 T hey waited for me as for rain. And they opened their mouths as for the spring rain.

За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 I looked at them with joy when they were not sure of themselves, and the light of my face gave them comfort.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 I decided the way for them and sat as their leader. I lived as a king among his army, and like one who gives comfort to those in sorrow.

Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.