1 T he time of no food was hard in the land.

А гладът ставаше голям по земята.

2 W hen they had eaten all the grain they had brought from Egypt, their father said to them, “Go again and buy us a little food.”

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

3 B ut Judah told him, “The man said to us with sharp words, ‘You will not see my face unless your brother is with you.’

А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 I f you send our brother with us, we will go to Egypt and buy you food.

Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 B ut if you do not send him, we will not go. For the man said, ‘You will not see my face unless your brother is with you.’”

но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 I srael said, “Why did you do me such a wrong by telling the man that you had another brother?”

А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

7 A nd they said, “The man asked questions about us and our family. He said, ‘Is your father still alive? Do you have another brother?’ So we answered his questions. How could we know that he would say, ‘Bring your brother here’?”

А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

8 J udah said to his father Israel, “Send the boy with me. And we will get up and go, so we and you and our children may live and not die.

Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

9 I will put myself as trust for him. You may put him in my care. If I do not return him to you and set him in front of you, then let the blame be on me forever.

Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

10 F or if we had not waited, we would have returned twice by now.”

Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

11 T hen their father Israel said to them, “If it must be so, then do this: take some of the best things of the land in your bags. Carry them to the man as a gift. Give him perfume and honey and spices and special things to eat.

Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на <нашата> земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

12 T ake twice as much money with you to take the place of the money that was returned in your bags. It may be that it was a mistake.

вземете двойно <повече> пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 T ake your brother also. Get up, and return to the man.

Вземете и брата си та станете и идете при човека.

14 M ay the All-powerful God give you such favor with the man that he may let your other brother and Benjamin return. If my children are taken from me, I am filled with sorrow.”

А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да <остана> без чада, нека остана без чада.

15 S o the men took the gift, and twice as much money, and Benjamin. They got up and went to Egypt, and stood in front of Joseph.

Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно <повече> пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

16 W hen Joseph saw Benjamin with them, he said to the man who took care of his house, “Bring the men into the house. And kill an animal and make it ready. For the men will eat with me at noon.”

А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома <ми> и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

17 S o the man did what Joseph said, and brought the men to Joseph’s house.

И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

18 T he men were afraid because they were brought to Joseph’s house. They said, “We are being brought in because of the money that was returned in our bags the first time we came. He is looking for something against us. He will come down on us and take us for servants with our donkeys.”

А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 S o they came near the man who took care of Joseph’s house, and spoke to him at the door of the house.

Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

20 T hey said, “O, my lord, we came here the first time to buy food.

Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 W hen we came to the place where we stayed the night, we opened our bags. And we found that the full weight of each man’s money was at the top of the bag. So we have brought it again with us.

а <на връщане>, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 W e have brought other money with us also to buy food. We do not know who put our money in our bags.”

Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

23 B ut he answered, “Peace be with you. Do not be afraid. Your God and the God of your father has given you riches in your bags. I received your money.” Then he brought Simeon out to them.

А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

24 T he man brought the men into Joseph’s house and gave them water to wash their feet. And he fed their donkeys.

И <домакинът> въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

25 S o they made the gift ready to give to Joseph when he came at noon. For they had heard that they were to eat there.

А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 W hen Joseph came home, they gave him the gift they had brought with them. They bowed to the ground in front of him.

И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 T hen Joseph asked them about their well-being. He said, “Is your father well, the old man you spoke about? Is he still alive?”

И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 A nd they said, “Your servant, our father is well. He is still alive.” Then they bowed their heads low in honor to Joseph.

А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

29 A s he looked up, he saw his brother Benjamin, his mother’s son. He said, “Is this your youngest brother whom you told me about? May God show you loving-favor, my son.”

И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

30 T hen Joseph went out in a hurry. For he had much feeling for his brother. He went in his room and cried.

И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 T hen he washed his face and came out. Hiding his feelings, he said, “Bring the food.”

После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

32 S o they brought food to Joseph by himself, and to them by themselves, and to the Egyptians who ate with him by themselves. The Egyptians could not eat bread with the Hebrews because they thought it would be sinful.

И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 J oseph’s brothers were seated in front of him by the way they were born, from the oldest to the youngest. And the men looked at each other in wonder.

И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

34 J oseph took food to them from his own table. But Benjamin’s food was five times as much as any of theirs. And they were free in eating and drinking with him.

И <Иосиф> им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.