1 P aul said, “Brothers and fathers, listen to what I have to say to you.”

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 W hen they heard him speak to them in their own language, they stopped making noise. Then he said,

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 “ I am a Jew. I was born in the city of Tarsus in the country of Cilicia. When I was a young man, I lived here in Jerusalem. I went to Gamaliel’s school and learned all about the Law of our early fathers. I worked hard for God as you all do today.

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 “ I worked hard and killed men and women who believed as I believe today. I put them in chains and sent them to prison.

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 T he head religious leader and the leaders of the people can tell you this is true. I got letters from them to take to our Jewish brothers in the city of Damascus. I was going there to put the Christians in chains and bring them to Jerusalem where they would be beaten. The Change in Paul’s Life on the Damascus Road

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 “ I was near Damascus. All at once, about noon, I saw a bright light from heaven shining around me.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 I fell to the ground. A voice said to me, ‘Saul, Saul, why do you work so hard against Me?’

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 I said, ‘Who are You, Lord?’ He said to me, ‘I am Jesus of Nazareth, the One you are working against.’

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 T hose who were with me saw the light. But they did not hear Him speaking to me.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 I asked, ‘Lord, what should I do?’ The Lord said to me, ‘Get up! Go to Damascus. You will be told what to do there.’

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 “ I could not see because of the bright light. Those who were with me had to lead me by the hand until we came to Damascus.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 A nanias lived there. He obeyed the Law and was respected by all the Jews.

И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 H e came and stood near me and said, ‘Brother Saul, receive your sight.’ At once I was able to see him.

дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 T hen Ananias said, ‘The God of our fathers chose you to know what He wants done. He chose you to see Jesus Christ, the One Right with God, and to hear His voice.

А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 Y ou are to tell all men what you have seen and heard.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 W hat are you waiting for? Get up! Be baptized. Have your sins washed away by calling on His name.’ Paul Is Called to Work with the People Who Are Not Jews

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 “ I came back to Jerusalem. When I was praying in the house of God, I had a dream.

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 I saw Him as He said to me, ‘Get out of Jerusalem! They will not listen to you when you tell them about Me!’

и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 I said, ‘Lord, they know I took Christians out of every Jewish place of worship. I had them beaten and put in prison.

И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 A lso when Stephen was killed, I stood there and watched them throw stones at him. Those who threw the stones had me watch their coats.’

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 T he Lord said to me, ‘Go! I will send you far away to the people who are not Jews.’ ”

Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 T hey listened to him until he said that. Then they all cried out with loud voices, “Kill him! Take such a man from the earth! He should not live!”

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 T hey kept on calling out. Then they pulled off their coats and threw dust in the air. Paul Tells Who He Is

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 T he captain told them to bring Paul into the soldiers’ building. He told his soldiers to find out from Paul, by beating him, why the people were crying out against him.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 A s they tied him up, Paul said to the soldier, “Does the law say that you can beat a Roman citizen when no one has said he is guilty?”

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 W hen the soldier heard this, he told it to the captain. He said, “Listen! What are you doing? This man is a Roman citizen.”

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 T he captain came and asked Paul, “Tell me, are you a Roman citizen?” Paul said, “Yes!”

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 T he captain said, “I had to pay a lot of money to be a citizen.” Paul said, “But I was born a Roman.”

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 T hose who were going to beat him left him at once. The captain was also afraid when he heard that Paul was a Roman citizen because he had him tied. Paul Stands in Front of the Religious Leaders’ Court

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 T he next day they took off the chains that were holding Paul. The captain wanted to know why the Jews wanted to kill him. So the captain told the head religious leaders to gather for their court. They brought Paul and put him in front of them.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.