1 O n that day King Ahasuerus gave everything Haman owned, the one who hated the Jews, to Queen Esther. Mordecai came to the king, for Esther had told him what he was to her.

В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

2 T he king took off the ring he used for marking his name, which he had taken away from Haman, and gave it to Mordecai. And Esther put Mordecai over everything Haman had owned.

И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

3 T hen Esther spoke again to the king. She fell at his feet and cried and begged him to stop the sinful plan of Haman the Agagite, the plan he had made against the Jews.

Тогава Естир говори пак пред царя, паднала на нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото <скроено> от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

4 T he king held out the special golden stick toward Esther. So she got up and stood in front of the king.

И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

5 T hen she said, “If it pleases the king and if I have his favor, if the king thinks it is right and if I am pleasing in his eyes, let letters be written to keep Haman’s letters from being carried out. The letters Haman, the son of Hammedatha the Agagite, wrote would destroy the Jews in all the king’s nation.

Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени <писаното в> писмата придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амедата, които писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;

6 F or how can I stand to see all the trouble that will come to my people? How can I keep on if I see them destroyed?”

защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

7 S o King Ahasuerus said to Queen Esther and to Mordecai the Jew, “See, I have given everything Haman owned to Esther. They have hanged him on the tower because he had wanted to destroy all the Jews.

Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

8 N ow you write whatever pleases you about the Jews, in the king’s name, and mark it with the king’s special ring. For what is written in the king’s name and marked with the king’s special ring may not be changed.”

Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.

9 S o the king’s writers were called at that time, on the twenty-third day of the third month, the month of Sivan. All that Mordecai said was written and sent to the Jews, the rulers, the leaders, and the princes of the 127 parts of the nation from India to Ethiopia. The letters were sent to every land in its own writing and to every people in their own language. And they were sent to the Jews in their own writing and language.

Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

10 H e wrote in the name of King Ahasuerus and marked it with the king’s special ring. He sent the letters by men on fast horses used in the king’s work, raised from the king’s best male horse.

И <Мардохей> писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

11 I n the letters the king allowed the Jews who were in every city the right to gather together to fight for their lives. He gave them the right to destroy, kill, and do away with the whole army of any people or nation which might come to fight against them. They were given the right to kill even the children and women, and to take whatever belonged to them.

чрез които <писма> царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали <заедно с> децата и жените им, и да разграбят имота им,

12 O n one day in all the nation of King Ahasuerus, the thirteenth day of the twelfth month, the month of Adar, they were to do this.

и то в един ден, по всичките области на цар Асуира, <сиреч>, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

13 T he letter was law in every part of the nation and was sent to all the people, so the Jews would be ready on that day to stand against those who hated them.

Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.

14 T he men went out in a hurry on the fast horses that were used for the king’s work, just as the king told them. And the letter was made known in the city of Susa where the king ruled.

И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

15 T hen Mordecai went out from the king wearing king’s clothing of blue and white, with a large gold crown and a long coat of fine linen and purple cloth. The people in the city of Susa were filled with joy and called out in loud voices.

А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

16 F or the Jews it was a time of joy and happiness and honor.

И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

17 I n every part of the nation and in every city where the king’s law had come, there was happiness and joy for the Jews, a special supper and a good day. And many people who had come there from other countries became Jews because they were afraid of the Jews.

И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.