1 و َفِي ذَلِكَ اليَومِ، سَلَّمَ المَلِكُ أحَشْوِيرُوشُ للمَلِكَةِ أسْتِيرَ كُلَّ مُمتَلَكاتِ عَدُوِّ اليَهُودِ هامانُ. أمّا مُرْدَخايُ فَقَد جاءَ لِيُقابِلَ المَلِكَ، بَعدَ أنْ أخبَرَتْ أسْتِيرُ المَلِكَ عَنْ صِلَةِ قَرابَتِها بِهِ.

В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

2 ف َنَزَعَ المَلِكُ خاتَمَهُ الذِي استَرَدَّهُ مِنْ هامانَ وَأعطاهُ لِمُرْدَخايَ. أمّا أسْتِيرُ فَقَد أوكَلَتْ لِمُرْدَخايَ مَهَمَّةَ الإشْرافِ عَلَى مُمتَلَكاتِ هامانَ.

И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

3 ث ُمَّ تَكَلَّمَتْ أسْتِيرُ مَرَّةً أُخْرَى مَعَ المَلِكِ، وَسَجَدَتْ أمامَهُ، وَبَكَتْ وَطَلَبَتْ وَقفَ شَرِّ هامانَ الأجاجِيِّ، وَمُؤامَرَتِهِ ضِدَّ اليَهُودِ.

Тогава Естир говори пак пред царя, паднала на нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото <скроено> от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

4 ف َمَدَّ المَلِكُ صَولَجانَهُ الذَهَبِيِّ نَحوَ أسْتِيرَ.

И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

5 ف َوَقَفَتْ أستِيرُ أمامَ المَلِكِ وَقالَتْ: «إنْ شاءَ المَلِكُ وَرَضِيَ عَنِّي، وَاستَحْسَنَ رَأيِي وَوافَقَ عَلَيهِ، فَلْيُصْدِرْ أمْراً يُلغِي فِيهِ أمرَ هامانَ بْنِ هَمَداثا الأجاجِيَّ الذِي أصدَرَهُ لِيَقْضِي عَلَى اليَهُودِ فِي كُلِّ مُقاطَعاتِ المَلِكِ.

Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени <писаното в> писмата придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амедата, които писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;

6 ل أنَّهُ كَيفَ أستَطِيعُ رؤْيَةَ شَعبِيَ يَتألّمُ، وَكَيفَ أستَطِيعُ احتِمالَ رُؤْيَةَ أفرادَ عائِلَتِي يَمُوتُونَ؟»

защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

7 ف َقالَ المَلِكُ أحَشْوِيرُوشَ للمَلِكَةِ أسْتِيرَ وَلِمُرْدَخايَ اليَهُودِيِّ: «قَدْ سَلَّمْتُ لأسْتِيرَ كُلَّ مُمتَلَكاتِ هامانَ، لأنَّهُ تآمَرَ لِقَتلِ اليَهُودِ. وَها هُوَ قَدْ عُلِّقَ عَلَى العَمُودِ الخَشَبِيِّ.

Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

8 ف َاكتُبا بِاسْمِ اليَهُودِ ما تَرَيانِهِ مُناسِباً لَهُمْ، وَاختِماهُ بِخاتَمِ المَلِكِ، لأنَّهُ لا يُمكِنُ إلغاءُ أمْرٍ يُصدَرُ بِأمرِ المَلِكِ وَيُختَمُ بِخاتَمِهِ.»

Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.

9 و َفِي اليَومِ الثالِثِ وِالعِشرِينَ مِنَ الشَّهرِ الثّالِثِ – شَهْرِ سِيوانَ – استَدعَى مُرْدَخايُ كُتّابَ المَلِكِ، فَكَتَبُوا ما أمَرَهُمْ بِهِ مُرْدَخايُ تَماماً إلَى كُلِّ اليَهُودِ وَالحُكّامِ وَرؤَساءِ البِلادِ. وَعَدَدُ تِلكَ البِلادِ مِئةٌ وَسَبْعَةٌ وَعِشرُونَ إقلِيماً وَبَلَداً، تَمتَدُّ مِنَ الهِنْدِ حَتَّى الحَبَشَةِ. وَقَدْ كَتَبُوا إلَى كُلِّ إقلِيمٍ وَبَلَدٍ بِحَسَبِ أُسلُوبِ كِتابَتِهِ، وَإلَى كُلِّ شَعبٍ بِحَسَبِ لُغَتِهِ، وَإلَى اليَهُودِ بِحَسَبِ أُسلُوبِ كِتابَتِهِمْ وَبِحَسَبِ لُغَتِهِمْ.

Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

10 و َكَتَبَ مُرْدَخايَ كُلَّ الأوامِرِ بِاسْمِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ وَخَتَمَها بِخاتِمِهِ. ثُمَّ أرْسَلَها مَعَ الرُّسُلِ عَلَى ظَهْرِ الخُيُولِ المَلَكِيَّةِ السَّرِيعَةِ.

И <Мардохей> писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

11 و َتَضَمَّنَتِ الرَسائِلُ إذْناً مِنَ المَلِكِ لليَهُودِ فِي كُلِّ المُدُنِ بِأنْ يَتَوَحَّدُوا لِيُدافِعُوا عَنْ أرْواحِهِمْ. وَأنْ يَقْضُوا عَلَى أيَّةِ قُوَّةٍ مُسَلَّحَةٍ لأيِّ شَعبٍ أوْ بَلَدٍ يُهاجِمُهُمْ أوْ يُهاجِمُ أولادَهُمْ وَزَوجاتِهُمْ، فَيُدَمِّرُوها وَيُبيدُوها وَيَسلِبُوا غَنائِمَها.

чрез които <писма> царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали <заедно с> децата и жените им, и да разграбят имота им,

12 و َكانَ يَنبَغِي عَمَلُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورِ فِي كُلِّ بِلادِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ فِي اليَومِ الثّالِثَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي عَشَرَ – شَهرِ آذارَ.

и то в един ден, по всичките области на цар Асуира, <сиреч>, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

13 و َنُشِرَتْ نُسَخٌ مِنْ هَذا الأمرِ فِي كُلِّ البِلادِ. وَأُعلِنَ ذَلِكَ لِكُلِّ النّاسِ حَتَّى يَستَعِدَّ اليَهُودُ لليَومِ الذِي سَيَنتَقِمُونَ فِيهِ مِنْ أعْدائِهِمْ.

Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.

14 و َبِأمرٍ مِنَ المَلِكِ، أسرَعَ الَّذينَ يَحمِلُونَ الرَّسائِلَ عَلَى الخُيُولِ المَلَكِيَّةِ. وَأُعلِنَ الأمرُ فِي العاصِمَةِ شُوشَنَ أيضاً.

И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

15 و َخَرَجَ مُرْدَخايُ مِنْ عِنْدِ المَلِكِ بِثِيابٍ مَلَكِيَّةٍ بَيضاءَ وَأُرجُوانِيَّةٍ. وَعَلَى رَأسِهِ تاجٌ ذَهَبِيٌّ كَبِيرٌ، وَيَرتَدِي رِداءً مِنَ الكِتّانِ الأُرجُوانِيِّ. وَعَمَّتِ الفَرحَةُ مَدِينَةَ شُوشَنَ.

А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

16 أ مّا اليَهُودُ فَكانُوا مُبتَهِجَينَ وَفَرِحِينَ وَسُعَداءَ وَفَخُورِينَ.

И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

17 و َأُقِيمَتِ الوَلائِمُ وَالأفراحُ فِي كُلِّ الأماكِنِ وَالبِلادِ وَالمُدُنِ التِي سَمِعَتْ بِأمْرِ المَلِكِ. وَكَثِيرُونَ مِنَ السّاكِنِينَ فِي تِلكَ الأرْضِ تَظاهَرُوا بِأنَّهُمْ يَهُودٌ لِخَوفِهِمْ مِنْهُمْ.

И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.