1 و َفِي ذَلِكَ اليَوْمِ قَرَأُوا كِتابَ مُوسَى عَلَى الشَّعبِ. وَوَجَدُوا مَكتُوباً فِيهِ أنَّهُ مُحَرَّمٌ أنْ يَدخُلَ عَمُّونِيٌّ أوْ مُوآبِيٌّ اجتِماعَ العِبادَةِ للهِ.

В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

2 ل ِأنَّ العَمُّونِيِّينَ وَالمُوآبِيِّينَ لَمْ يَسْتَقْبِلُوا بَنِي إسْرائِيلَ بِالخُبْزِ وَالماءِ، بَلْ دَفَعُوا مالاً لِبَلْعامَ لِيَلْعَنَهُمْ. لَكِنَّ اللهَ حَوَّلَ اللَّعْنَةَ إلَى بَرَكَةٍ.

защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

3 و َعِندَما سَمِعَ الشَّعبُ كَلامَ الشَّرِيعَةِ، فَصَلُوا كُلَّ أجنَبِيٍّ عَنْ شَعبِ اللهِ.

И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.

4 و َقَبلَ ذَلِكَ جُعِلَ ألْياشِيبُ الكاهِنُ مُشِرِفاً عَلَى غُرَفِ المَخازِنِ فِي بَيتِ إلَهِنا. وَكانَ نَسِيباً وَصَدِيقاً حَمِيماً لِطُوبِيّا العَمُّونِيِّ،

А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

5 و َقَدَّمَ لَهُ غُرفَةً واسِعَةً سَبَقَ أنْ وُضِعَتْ فِيها تَقْدِمَةُ الدَّقِيقِ وَالبَخُورِ وَآنِيَةِ الهَيكَلِ وَعُشْرُ القَمْحِ وَالنَّبيذِ الجَدِيدِ وَالزَّيتِ الَّذِي أوْصَى اللهُ أنْ يُعطَى لِلّاوِيِّينَ وَالمُرَنِّمِينَ وَحُرّاسِ الأبوابِ، وَالتَّبَرُّعاتِ لِلكَهَنَةِ أيضاً.

приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

6 و َلَمّا حَدَثَ كُلُّ هَذا لَمْ أكُنْ فِي القُدْسِ. فَفِي السَّنَةِ الثّانِيَةِ وَالثَّلاثِينَ لِحُكْمِ المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا، مَلِكِ بابِلَ، كُنتُ قَدْ عُدتُ إلَيهِ. وَأخِيراً استَأْذَنْتُ المَلِكَ،

Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

7 و َعُدْتُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. عِندَ ذَلِكَ عَرَفْتُ ما فَعَلَهُ ألْياشِيبُ مِنْ شَرٍّ مِنْ أجلِ طُوبِيّا حِينَ أعطاهُ غُرفَةً فِي حَرَمِ بَيتِ اللهِ.

<пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

8 ف َغَضِبْتُ كَثِيراً وَألقَيتُ بِمُمتَلَكاتِ طُوبِيّا خارِجَ الغُرْفَةِ.

И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

9 و َأمَرْتُ بِتطهِيرِ الغُرَفِ، وَأعَدْتُ إلَيها آنِيَةَ بَيتِ اللهِ مَعَ تَقدِماتِ الدَّقِيقِ وَالبَخُورِ.

Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

10 ث ُمَّ عَلِمْتُ أنَّ حِصَصَ الَّلاوِيِّينَ لَمْ تَصِلْهُمْ. فَعادَ اللّاوِيُّونَ وَالمُرَنِّمُونَ الَّذِينَ كانُوا يَقُومُونَ بِالخِدْمَةِ إلَى حُقُولِهِمْ لِيَعمَلُوا.

После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.

11 ف َوَبَّخْتُهُمْ وَقُلْتُ لَهُمْ: «لِماذا بَيتُ اللهِ مُهمَلٌ؟» ثُمَّ جَمَعْتُ الَّلاوِيِّينَ وَالمُرَنِّمِينَ وَأرجَعْتُهُمْ إلَى أماكِنِ عَمَلِهِمْ.

Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.

12 ث ُمَّ أحْضَرَ كُلُّ بَنِي يَهُوذا عُشْرَ القَمْحِ وَالنَّبيذِ الجَدِيدِ وَالزَّيتِ إلَى المخازِنِ.

Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

13 ث ُمَّ عَيَّنْتُ شَلَمْيا الكاهِنَ وَصادُوقَ المُعَلِّمَ وَفَدايا الَّلاوِي أُمَناءَ صُنْدُوقٍ، وَعَيَّنْتُ حانانَ بْنَ زَكُّورَ بْنَ مَتَّنْيا مُساعِداً لَهُمْ، لِأنَّهُمْ كانُوا يُعتَبَرُونَ أُمَناءَ مُخلِصِينَ. فَكانَ وَاجِبُهُمْ أنْ يُوَزِّعُوا الحِصَصَ عَلَى جَماعاتِهِمْ.

И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

14 ف َاذْكُرْنِي يا إلَهِي مِنْ أجلِ ما فَعَلْتُ. وَلا تَنسَ أعمالِيَ الصّالِحَةَ الَّتِي عَمِلْتُها بِأمانَةٍ مِنْ أجلِ بَيتِ إلَهِي وَخِدْمَتِهِ.

Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

15 و َفِي تِلكَ الأيّامِ رَأيتُ النّاسَ فِي يَهُوذا يَعمَلُونَ فِي مَعاصِرِ الخَمْرِ أيّامَ السَّبْتِ وَيُحضِرُونَ أكواماً مِنَ القَمْحِ وَالنَّبيذِ وَالعِنبِ وَالتِّينِ وَكُلِّ أنواعِ الثِّمارِ، وَيَحمِلُونَها عَلَى الحَمِيرِ. ثُمَّ يَجلِبُونَها إلَى مَدينَةِ القُدْسِ فِي يَوْمِ السَّبْتِ. فَحَذَّرْتُهُمْ مِنَ المُتاجَرَةِ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.

През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

16 و َكانَ هُناكَ رِجالٌ مِنْ صُورٍ ساكِنُونَ فِي القُدْسِ يُحضِرُونَ إلَيها السَّمَكَ وَكُلِّ أنواعِ البَضائِعِ، وَيَبِيعُونَها فِي السَّبْتِ لِلنّاسِ فِي يَهُوذا وَالقُدْسِ.

Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

17 و َوَبَّخْتُ أشْرافَ يَهُوذا وَقُلْتُ لَهُمْ: «ما هَذا الشَّرُّ الَّذِي تَعْمَلُونَهُ وَتُدَنِّسُونَ بِهِ السَّبْتَ؟

Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

18 أ لَمْ يَفْعَلْ آباؤُكُمْ هَذا فَجَلَبَ إلَهُنا كُلَّ هَذِهِ المَصائِبِ عَلَينا وَعَلَى هَذِهِ المَدِينَة؟ لَكِنَّكُمْ تَجلِبُونَ مَزِيداً مِنَ الغَضَبِ عَلَى شَعبِ اللهِ بِعَدَمِ حِفْظِهِمِ السَّبْتَ.»

Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

19 و َعِندَما بَدَأ الظَّلامُ يَحِلُّ عِنْدَ بَوّاباتِ القُدْسِ قُبَيلَ حُلُولِ السَّبْتِ. أمَرْتُ بِإغلاقِ البَوّاباتِ وَعَدَمِ فَتْحِها حَتَّى يَنتَهِيَ السَّبْتُ. وَأوقَفْتُ بَعْضَ رِجالِي عِندَ البَوّاباتِ حَتَّى لا تَدخُلَ أيَّةُ حُمُولَةٍ إلَى المَدِينَةِ يَوْمَ السَّبْتِ.

Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

20 و َباتَ تُجّارُ البَضائِعِ المُختَلِفَةِ مَرَّةً أوْ مَرَّتَينِ لَيلَتَهُمْ خارِجَ القُدْسِ.

Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

21 ف َحَذَّرْتُهُمْ وَقُلْتُ لَهُمْ: «لِماذا تَبِيتُونَ أمامَ السُّورِ؟ إنْ كَرَّرْتُمْ هَذا الأمرَ ثانِيَةً فَسَأسْتَخدِمُ القُوَّةَ ضِدَّكُمْ.» وَمُنْذُ ذَلِكَ الوَقْتِ لَمْ يَعُودُوا يَأْتُونَ يَوْمَ السَّبْتِ.

Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

22 ث ُمَّ قُلْتُ لِلّاوِيِّينَ إنَّ عَلَيهِمْ أنْ يَتَطَهَّرُوا وَيَذْهَبُوا لِيَحرُسُوا البَوّاباتِ لِكَي يَحفَظُوا يَوْمَ السَّبْتِ مُقَدَّساً مُخَصَّصاً للهِ. فَاذْكُرْنِي يا إلَهِي مِنْ أجلِ هَذا أيضاً، وَتَرَأَّفْ عَلَيَّ بِرَحْمَتِكَ الكَثِيرَةِ.

И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

23 ك َما رَأيتُ فِي تِلْكَ الأيّامِ رِجالاً مِنْ يَهُوذا تَزَوَّجُوا نِساءً مِنْ أشْدُودَ وَعَمُّونَ وَمُوآبَ.

После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

24 و َكانَ نِصْفُ أبْنائِهِمْ يَتَكَلَّمُ لُغَةَ أشْدُودَ أوْ إحدَى لُغاتِ الأُمَمِ الأُخرَى، وَكانُوا يَجهَلُونَ لُغَةَ يَهُوذا العِبْرِيَّةِ.

чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.

25 ف َوَبَّخْتُ هَؤُلاءِ الرِّجالَ، وَقُلْتُ لَهُمْ إنَّهُمْ مُخطِئُونَ، وَلَعَنْتُهُمْ وَضَرَبْتُ بَعضاً مِنْ رِجالِهِمْ، وَشَدَدْتُ شَعْرَهُمْ، وَحَلَّفْتُهُمْ بِاسْمِ اللهِ. وَقُلْتُ: «لا تُزَوِّجُوا بَناتَكُمْ مِنْ أبْنائِهِمْ، وَلا تَتَّخِذُوا لأبْنائِكُمْ أوْ لِأنفُسِكُمْ أيَّةَ بِنتٍ مِنْ بَناتِهِمْ زَوْجَةً.

И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

26 أ لَمْ يُخطِئْ سُلَيْمانُ مَلِكُ إسْرائِيلَ بِسَبَبِ نِساءٍ كَهَؤُلاءِ؟ لَمْ يَكُنْ مِثلُهُ بَينَ المُلُوكِ، وَأحَبَّهُ إلَهُهُ، وَجَعَلَهُ اللهُ مَلِكاً عَلَى كُلِّ شَعبِ اللهِ. لَكِنَّ زَوْجاتِهِ الأجنَبِيّاتِ جَعَلْنَهُ يُخطِئُ إلَى اللهِ.

Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

27 ف َهَلْ نَسْمَعُ لَكُمْ وَنَرتَكِبُ هَذا الشَّرَّ العَظِيمَ، وَنَخُونُ إلَهَنا فَنَتَزَوَّجُ نِساءً غَرِيباتٍ؟»

А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

28 و َكانَ أحَدُ أبْناءِ يُوياداعَ بْنِ ألْياشِيبَ رَئِيسِ الكَهَنَةِ صِهْراً لِسَنْبَلَّطَ الحُورُونِيِّ. فَطَرَدْتُهُ بَعِيداً.

И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

29 ف َاذْكُرْنِي يا إلَهِي وَعاقِبْهُمْ، لِأنَّهُمْ دَنَّسُوا الكَهَنُوتَ وَعَهْدَ الكَهَنُوتِ الَّلاوِيِّ بِعَدَمِ طاعَتِهِمْ.

Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

30 ف َطَهَّرْتُهُمْ مِنْ كُلِّ شَيءٍ أجنَبِيٍّ، وَحَدَّدْتُ وَاجِباتٍ وَمَسْؤُولِيّاتٍ لِكُلِّ واحِدٍ مِنَ الكَهَنَةِ.

Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

31 ك َما وَضَعْتُ تَرْتِيباتٍ لِتَقْدِمَةِ الخَشَبِ وَأوَّلِ الثِّمارِ فِي مَواعِيدِها. فَاذْكُرْنِي بِعَطْفِكَ وَإحْسانِكَ يا إلَهِي.

<наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.