1 ف َاسْتَدْعَى المَلِكُ كُلَّ شُيُوخِ يَهُوذا وَالقُدْسِ لِلاجتِماعِ مَعَهُ.

Тогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

2 ث ُمَّ صَعِدَ المَلِكُ إلَى بَيتِ اللهِ. وَصَعِدَ مَعَهُ كُلُّ أهلِ يَهُوذا وَأهلِ القُدْسِ. كَما رافَقَهُ الكَهَنَةُ وَالأنبِياءُ وَكُلُّ الشَّعبِ، مِنْ أصْغَرِهِمْ شَأْناً إلَى أرْفَعِهِمْ شَأْناً. ثُمَّ قَرَأ كِتابَ العَهْدِ، أي كِتابَ الشَّرِيعَةِ الَّذِي عُثِرَ عَلَيهِ فِي بَيتِ اللهِ ، قَرَأهُ بِصَوْتٍ عالٍ لِيَسْمَعَهُ الجَمِيعُ.

И царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители, - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

3 و َوَقَفَ المَلِكُ عِنْدَ العَمُودِ وَقَطَعَ عَهْداً فِي حَضرَةِ اللهِ. وَتَعَهَّدَ أنْ يَتبَعَ اللهَ وَيُطِيعَ وَصاياهُ وَعَهْدَهُ وَقَوانِينَهُ مِنْ كُلِّ قَلْبِهِ وَنَفْسِهِ. تَعَهَّدَ أنْ يَعمَلَ بِكُلِّ ما هُوَ مَكْتُوبٌ فِي هَذا الكِتابِ. وَوَقَفَ الشَّعبُ كُلُّهُ شُهُوداً عَلَى هَذا.

И царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото <си> сърце и с цялата <си> душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета.

4 ث ُمَّ أمَرَ المَلِكُ رَئِيسَ الكَهَنَةِ حَلْقِيا، وَبَقِيَّةَ الكَهَنَةِ، وَالبَوّابِينَ أنْ يُخرِجُوا مِنْ هَيكَلِ اللهِ كُلَّ الآنِيَةِ الَّتِي صُنِعَتْ تَكْرِيماً لِلبَعلِ وَعَشْتَرُوتَ وَنُجُومِ السَّماءِ. فَأحْرَقَها يَوشِيّا خارِجَ القُدْسِ فِي وادِي قَدْرُونَ. وَبَعْدَ ذَلِكَ حَمَلُوا الرَّمادَ إلَى بَيتِ إيلَ.

Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

5 و َكانَ مُلُوكُ يَهُوذا قَدْ عَيَّنُوا كَهَنَةً مِنْ عامَّةِ النّاسِ. فَكانَ هَؤُلاءِ الكَهَنَةُ الزّائِفُونَ يَحرِقُونَ بَخُوراً فِي المُرتَفَعاتِ فِي كُلِّ مُدُنِ يَهُوذا وَالبَلْداتِ المُحِيطَةِ بِالقُدْسِ. وَأحرَقُوا بَخُوراً لإكْرامِ البَعلِ، وَالشَّمْسِ، وَالقَمَرِ، وَالأبْراجِ، وَكُلِّ نُجُومِ السَّماءِ. فَأبادَهُمْ يُوشِيّا.

И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.

6 و َأزالَ يُوشِيّا عَمُودَ عَشْتَرُوتَ مِنْ بَيتِ اللهِ. وَأخْرَجَهُ خارِجَ مَدِينَةِ القُدْسِ وَأحْرَقَهُ فِي وادِي قَدْرُونَ. ثُمَّ دَقَّ القِطَعَ المَحْرُوقَةَ إلَى غُبارٍ نَثَرَهُ فَوْقَ قُبُورِ عامَّةِ الشَّعبِ.

Занесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища.

7 و َهَدَمَ المَلِكُ يُوشِيّا بُيُوتَ الرِّجالِ الَّذِينَ كانُوا يُبِيحُونَ أجْسادَهُمْ فِي بَيتِ اللهِ. وَكانَتِ النِّساءُ يَسْتَخدِمْنَ هَذِهِ البُيُوتَ فِي نَسجِ الأقمِشَةِ إكْراماً لِلإلَهَةِ عَشْتَرُوتَ.

Събори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчеха завеси за ашера.

8 و َأحضَرَ يُوشِيّا جَميعَ الكَهَنَةِ مِنْ مُدُنِ يُهُوذا إلَى القُدْسِ، وَدَمَّرَ المُرتَفَعاتِ الَّتِي كَانَ الكَهَنَةُ يُقَدِّمُونَ تِقدِماتِهِمْ عَلَيها فِي مُدُنِ يُهُوذا مِنْ جَبْعَ إلَى بِئْرِ السَّبْعِ. كَما هَدَمَ المُرْتَفَعاتِ الَّتِي كانَتْ إلَى يَسارِ الدّاخِلِ عَبْرَ بَوّابَةِ يَشُوعَ حاكِمِ المَدِينَةِ.

И доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който <вход> беше отляво на градската порта.

9 ف َلَمْ يَكُنْ كَهَنَةُ تِلكَ المُرتَفَعاتِ يأتُونَ إلَى مَذبَحِ اللهِ فِي مَدِينَةِ القُدْسِ، بَلْ كانُوا يأكُلُونَ الخُبزَ غَيرَ المُختَمِرِ مَعَ أقارِبِهِمْ!

Но свещениците от високите места не възлизаха <да служат> при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си.

10 و َكانَتْ تُوفَةُ مَكاناً فِي وادِي بْنِ هِنُّومَ حَيثُ كانَ النّاسُ يُقَدِّمُونَ أبْناءَهُمْ ذَبائِحَ لِلإلَهِ مُولَكَ. فَدَمَّرَ يُوشِيّا ذَلِكَ المَكانَ لِئَلّا يُسْتَخدَمَ مَرَّةً أُخْرَى.

<Царят> оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молоха.

11 و َأزالَ أيضاً الخُيُولَ وَأحرَقَ المَركَبَةَ الَّتِي وَضَعَها مُلُوكُ يَهُوذا عِنْدَ مَدخَلِ بَيتِ اللهِ. وَكانَتْ قَدْ وُضِعَتْ قُرْبَ غُرْفَةِ الخادِمِ نَثْنَملَكَ إكْراماً لإلَهِ الشَّمْسِ.

И отминаха конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натанмелех, което бе в <храмовите> предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.

12 و َكانَ مُلُوكُ يَهُوذا قَدْ بَنُوا مَذابِحَ عَلَى سَطحِ بِنايَةِ أخآبَ. وَبَنَى مَنَسَّى أيضاً مَذابِحَ فِي ساحَتَي بَيتِ اللهِ. فَهَدَمَ يُوشِيّا كُلَّ هَذِهِ المَذابِحِ وَدَقَّها وَنَثَرَ غُبارَها فِي وادِي قَدْرُونَ.

Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон.

13 و َبَنَى سُلَيْمانُ فِي الماضِي بَعضَ المُرتَفَعاتِ عَلَى الجانِبِ الجَنُوبِيِّ مِنْ جَبَلِ المُهلِكِ قُرْبَ القُدْسِ. وَقَدْ بَنَى أحَدَ هَذِهِ المُرتَفَعاتِ إكْراماً لِعَشْتارُوثَ، تِلْكَ الإلَهَةِ البَغِيضَةِ الَّتِي عَبَدَها أهلُ صَيدُونَ. وَبَنَى أيضاً مُرتَفَعاً لإكْرامِ كَمُوشَ، ذَلِكَ الإلَهِ البَغِيضِ الَّذِي عَبَدَهُ أهلُ عَمُّونَ. فَخَرَّبَ المَلِكُ يُوشِيّا كُلَّ أماكِنِ العِبادَةِ هَذِهِ.

Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата {Т.е. Елеонският.}, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците.

14 و َكَسَّرَ الأنصابَ التَّذْكارِيَّةَ وَأعْمِدَةَ عَشْتَرُوتَ. ثُمَّ نَثَرَ عِظامَ أمْواتٍ عَلَى ذَلِكَ المَكانِ.

И сломи истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

15 و َهَدَمَ يُوشِيّا أيضاً المَذبَحَ وَالمُرتَفَعَةَ فِي بَيتِ إيلَ اللَّذَينِ بَناهُما يَرُبْعامُ بْنُ نَباطَ الَّذِي جَرَّ إسْرائِيلَ إلَى الخَطِيَّةِ. ثُمَّ دَقَّ المَذبَحَ إلَى غُبارٍ وَأحْرَقَ عَمُودَ عَشْتَرُوتَ.

При това <царят> събори жертвеника, който бе във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата.

16 و َتَطَلَّعَ يُوشِيّا حَولَهُ فَرَأى قُبُوراً عَلَى الجَبَلِ. فَأرْسَلَ رِجالاً، فَأخْرَجُوا العِظامَ مِنَ القُبُورِ. ثُمَّ أحرَقَ العِظامَ عَلَى المَذبَحِ. وَهَكَذا خَرَّبَ المَذبَحَ وَنَجَّسَهُ وَفْقَ كَلامِ اللهِ الَّذِي نَطَقَ بِهِ رَجُلُ اللهِ وَأعلَنَهُ.

И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща.

17 و َبَعدَ ذَلِكَ نَظَرَ يُوشِيّا حَولَهُ، فَرَأى قَبْرَ رَجُلِ اللهِ. فَسَألَ يُوشِيّا: «ما هَذا النُّصْب الَّذِي أراهُ؟» فَقالَ لَهُ أهلُ المَدِينَةِ: «هَذا هُوَ قَبْرُ رَجُلِ اللهِ الَّذِي جاءَ مِنْ يَهُوذا. هُوَ الَّذِي تَنَبَّأ بِما فَعَلْتَ بِمَذبَحِ بَيتِ إيلَ قَبلَ زَمَنٍ بَعِيدٍ.»

Тогава рече: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.

18 ف َقالَ يُوشِيّا: «دَعُوهُ يَستَرِحْ، وَلا تُحَرِّكُوا عِظامَهُ.» فَتَرَكُوا عِظامَهُ وَعِظامَ النَّبِيِّ الَّذِي مِنَ السّامِرَةِ.

Тогава <царят> каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

19 و َهَدَمَ يُوشِيّا كُلَّ المَعابِدِ الَّتِي كانَ مُلُوكُ إسْرائِيلَ قَدْ أغْضَبُوا اللهَ حِينَ بَنُوها فِي المُرْتَفَعاتِ فِي السّامِرَةِ. وَفَعَلَ بِها ما فَعَلَهُ بِهَيكَلِ بَيْتِ إيلَ.

Иосия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили та бяха разгневили <Господа>, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.

20 و َقَتَلَ يُوشِيّا كُلَّ كَهَنَةِ المُرْتَفَعاتِ فِي السّامِرَةِ عَلَى مَذابِحِها. وَأحرَقَ عَلَيها عِظامَ أمْواتٍ لِكَي يُخَرِّبَها. وَبَعْدَ ذَلِكَ عادَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. شَعبُ يَهُوذا يَحتَفِلُونَ بِالفِصْح

И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.

21 و َأمَرَ المَلِكُ يُوشِيّا الشَّعبَ وَقالَ: «احتَفِلُوا بِالفِصْحِ إكْراماً لإلَهِكُمْ ، وَفْقَ ما هُوَ مَكْتُوبٌ فِي كِتابِ العَهْدِ.»

След това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасхата на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета.

22 و َلَمْ يَكُنِ الشَّعبُ قَدِ احْتَفَلُوا بِالفِصْحِ عَلَى هَذا النَّحْوِ مُنذُ زَمَنِ القُضاةِ الَّذِينَ حَكَمُوا إسْرائِيلَ. وَلَمْ يُقِمْ أيٌّ مِنْ مُلُوكِ يَهُوذا مِثلَ هَذا الاحتِفالِ بِالفِصْحِ قَطُّ.

Навярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха,

23 و َقَدْ أُقِيمَ هَذا الاحتِفالُ بِالفِصْحِ إكْراماً للهِ فِي القُدْسِ فِي السَّنَةِ الثّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ يُوشِيّا.

каквато стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия.

24 و َقَضَى يُوشِيّا عَلَى الوُسَطاءِ وَالسَّحَرَةِ وَتَماثِيلِ الآلِهَةِ الَّتِي فِي البُيُوتِ، وَالأوْثانِ، وَجَمِيعِ المَعبُوداتِ البَغِيضَةِ فِي يَهُوذا وَالقُدْسِ. فَعَلَ يُوشِيّا هَذا طاعَةً لِلشَّرِيعَةِ المَكْتُوبَةِ فِي الكِتابِ الَّذِي وَجَدَهُ الكاهِنُ حَلْقِيا فِي بَيتِ اللهِ.

При това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.

25 ل َمْ يَكُنْ لِيُوشِيّا نَظِيرٌ قَطُّ قَبلَهُ فِي يَهُوذا. إذْ عادَ إلَى اللهِ بِكُلِّ قَلْبِهِ، وَبِكُلِّ نَفسِهِ، وَبِكُلِّ قُوَّتِهِ. وَالتَزَمَ بِكُلِّ شَرِيعَةِ مُوسَى. وَلَمْ يَكُنْ لِيُوشِيّا نَظِيرٌ بَعْدَهُ.

Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него настана подобен нему.

26 غ َيرَ أنَّ نارَ غَضَبِ اللهِ عَلَى يَهُوذا لَمْ تَنطَفِئْ. فَقَدْ كانَ مازالَ غاضِباً جِدّاً عَلَيهِمْ بِسَبَبِ كُلِّ ما فَعَلَهُ مَنَسَّى.

При все това, обаче, Господ не се върна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил.

27 ق الَ اللهُ: «اقتَلَعْتُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِهِمْ. وَسَأفْعَلُ الأمْرَ نَفسَهُ مَعَ يَهُوذا. لَنْ أعُودَ ألتَفِتُ إلَى يَهُوذا. وَلَنْ أقْبَلَ القُدْسَ. صَحِيحٌ أنِّي اخْتَرْتُ هَذِهِ المَدِينَةَ فِيما مَضَى وَقُلْتُ عَنْها: ‹فِيها سَيَكُونُ اسْمِي.› لَكِنِّي سَأهْدِمُ الهَيكَلَ فِي ذَلِكَ المَكانِ.»

И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израиля; ще отхвърля и тоя град Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там.

28 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يُوشِيّا، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا. مَوْتُ يُوشِيّا

А останалите дела на Иосия, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

29 و َفِي زَمَنِ يُوشِيّا، ذَهَبَ مَلِكُ مِصْرَ نَخُوُ لِمُحارَبَةِ مَلِكِ أشُّورَ عِنْدَ نَهْرِ الفُراتِ. فَخَرَجَ يُوشِيّا لِمُلاقاتِهِ فِي مَجَدُّو. فَلَمّا رَآهُ نَخُوُ قَتَلَهُ.

В неговите дни египетският цар Фараон-нехао възлезе против асирийския цар при реката Евфрат. Затова цар Иосия отиде против него; а той, като го видя, уби го в Магедон.

30 ف َوَضَعَ خُدّامُهُ جُثَّتَهُ فِي مَرْكِبَةٍ وَحَمَلُوهُ مِنْ مَجَدُّو إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَدَفَنُوهُ فِي قَبْرِهِ. فَجاءَ عامَّةُ الشَّعبِ وَأخَذُوا يَهُوآحازَ بْنَ يُوشِيّا وَمَسَحُوهُ. وَنَصَّبُوهُ مَلِكاً بَدَلاً مِنْ أبِيهِ. يَهُوآحازُ مَلِكُ يَهُوذا

И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и докараха го в Ерусалим, гдето го погребаха в собствения му гроб. А людете от земята взеха Иоахаза, Иосиевия син, и като го помазаха, направиха го цар вместо баща му.

31 ك انَ يَهُوآحازُ فِي الثّالِثَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما تَوَلَّى الحُكْمَ. وَحَكَمَ ثَلاثَ شُهُورٍ فِي القُدْسِ. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ حَمُوطَلَ بِنْتَ إرْمِيا مِنْ لِبْنَةَ.

Иоахаз {В 1 Лет. 13: 15 е Иер. 22: 11. Селум.} бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

32 و َفَعَلَ يَهُوآحازُ الشَّرَّ أمامَ اللهِ ، وَسارَ عَلَى نَهْجِ آبائِهِ.

Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

33 و َبَعْدَ مُدَّةٍ، أسَرَهُ الفِرعَوْنُ نَخُوُ وَوَضَعَهُ فِي سِجنٍ فِي رِبلَةَ فِي أرْضِ حَماةَ. فَلَمْ يَقدِرْ يَهُوآحازُ أنْ يَحكُمَ فِي القُدْسِ. وَفَرَضَ نَخُوُ جِزيَةً عَلَى يَهُوذا مِقدارُها مِئَةَ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ وَقِنْطاراً واحِداً مِنَ الذَّهَبِ.

А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

34 و َحَدَثَ أنَّ الفِرْعَوْنَ نَخُوَ نَصَّبَ ألِياقِيمَ بْنَ يُوشِيّا مَلِكاً عِوَضاً عَنْ أبِيهِ يُوشِيّا. وَغَيَّرَ اسْمَهُ إلَى يَهُوياقِيمَ. وَأخَذَ نَخُوُ يَهُوآحازَ إلَى مِصْرَ حَيثُ ماتَ.

И Фараон-нехао постави Елиакима, Иосиевия син, цар вместо баща му Иосия, като промени името му на Иоаким, а Иоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.

35 و َدَفَعَ يَهُوياقِيمُ الفِضَّةَ وَالذَّهَبَ لِلفِرْعَونِ. غَيرَ أنَّهُ دَفَعَ هَذا المالَ مِنَ الضَّرائِبِ الَّتِي فَرَضَها هُوَ عَلَى عامَّةِ النّاسِ. فَدَفَعَ كُلُّ واحِدٍ فِضَّةً أوْ ذَهَباً حَسَبَ مُمْتَلَكاتِهِ. وَأعطَى يَهُوياقِيمُ بِدَوْرهِ هَذا المالَ إلَى الفِرْعَوْنِ نَخُوَ.

А Иоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от людете на земята, от всекиго, <според>, както беше <състоянието му>, за да ги даде на Фараон-нехао.

36 ك انَ يَهُوياقِيمُ فِي الخامِسَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما تَوَلَّى الحُكْمَ. وَحَكَمَ إحدَى عَشْرَة سَنَةً فِي القُدْسِ. وَأُمُّهُ زَبِيدَةُ بِنْتُ فِدايةَ مِنْ رُومَةَ.

Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рума.

37 و َفَعَلَ يَهُوياقِيمُ الشَّرَّ أمامَ اللهِ. وَسارَ عَلَى نَهْجِ آبائِهِ.

Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.