1 و َقالَ اللهُ لِصَمُوئِيلَ: «حَتَّى مَتَى سَتَحزَنُ عَلَى شاوُلَ؟ أنتَ مازِلْتَ حَزِيناً عَلَيهِ حَتَّى بَعدَ أنْ قُلْتُ لَكَ إنِّي رَفَضْتُهُ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ. فاملأْ قَرْنَكَ بِالزَّيتِ وَاذْهَبْ إلَى بَيتَ لَحْمَ. فَإنِّي مُرسِلُكَ إلَى رَجُلٍ مِنْ سُكّانِ بَيتَ لَحْمَ اسْمُهُ يَسَّى. وَقَدِ اختَرتُ أحَدَ أبنائِهِ لِيَكُونَ مَلِكاً.»

Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

2 ل َكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «إنْ ذَهَبتُ، سَيَسمَعُ شاوُلُ بِالخَبَرِ فَيَقتُلُنِي.» فَقالَ اللهُ: «اذْهَبْ إلَى بَيتَ لَحْمَ. وَخُذْ مَعَكَ عِجلاً وَقُلْ لَهُمْ: ‹جِئتُ لِأُقَدِّمَ للهِ ذَبِيحَةً.›

А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

3 و َادعُ يَسَّى إلَى الذَّبِيحَةِ. وَبَعدَ ذَلِكَ سَأُرِيكَ ما يَنبَغِي أنْ تَفعَلَهُ. يَنْبَغِي أنْ تَمسَحَ الشَّخصَ الَّذي أُرِيكَ إيّاهُ.»

и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

4 ف َفَعَلَ صَمُوئِيلُ كَما قالَ لَهُ اللهُ. فَذَهَبَ إلَى بَيتَ لَحْمَ. فارتَعَدَ شُيُوخُ بَيتَ لَحْمَ خَوفاً. وَاستَقبَلُوا صَمُوئِيلَ وَسَألُوهُ: «هَلْ أنتَ هُنا فِي مَهَمَّةِ سَلامٍ؟»

И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

5 ف َأجابَ: «أنا هُنا في مَهَمَّةِ سَلامٍ. فَقَدْ جِئتُ لِأُقَدِّمَ ذَبِيحَةً للهِ. طَهِّرُوا أنفُسَكُمْ وَتَعالَوا لِلاشتِراكِ فِي الذَّبِيحَةِ مَعِي.» وَطَهَّرَ صَمُوئِيلُ يَسَّى وَأولادَهُ. ثُمَّ دَعاهُمْ صَمُوئِيلُ إلَى المَجِيءٍ وَالاشتِراكِ فِي الذَّبِيحَةِ.

И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

6 ف َلَمّا وَصَلَ يَسَّى وَأولادُهُ، رَأى صَمُوئِيلُ ألِيآبَ. فَفَكَّرَ في نَفسِهِ: «لا شَكَّ أنَّ هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي اختارَهُ اللهُ.»

И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

7 ل َكِنَّ اللهَ قالَ لِصَمُوئِيلَ: «صَحِيحٌ أنَّ أليآبَ طَوِيلٌ وَوَسِيمٌ، لَكِنْ لا تُدخِلْ هَذِهِ الأُمُورَ فِي اعتبارِكَ. فَاللهُ لا يَنظُرُ إلَى ما يَراهُ النّاسُ. هُوَ لا يَنظُرُ إلَى مَظهَرِ الإنسانِ، وَإنَّما إلَى قَلبِهِ. فَلَيسَ أليآبُ هُوَ الَّذِي اختَرتُهُ.»

Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

8 ث ُمَّ دَعا يَسَّى ابنَهُ الثّانِي أبِينادابَ. فَمَرَّ أبِينادابُ مِنْ أمامِ صَمُوئِيلَ. فَقالَ صَمُوئِيلُ: «لا، لَيسَ هَذا هُوَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ.»

Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.

9 ث ُمَّ طَلَبَ يَسَّى مِنْ شَمَّةَ أنْ يَمُرَّ مِنْ أمامِ صَمُوئِيلَ. لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «لَمْ يَختَرِ اللهُ هَذا الرَّجُلَ أيضاً.»

Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

10 ع َرَضَ يَسَّى أولادَهُ السَّبعَةَ لِصَمُوئِيلَ. لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ لِيَسَّى: «لَمْ يَختَرِ اللهُ أيّاً مِنْ هَؤُلاءِ الرِّجالِ.»

И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

11 ث ُمَّ سَألَ صَمُوئِيلُ يَسَّى: «ألَدَيكَ أولادٌ غَيرُ هَؤُلاءِ؟» فَأجابَ يَسَّى: «لَدَيَّ ابنٌ آخَرُ، هُوَ الأصغَرُ. لَكِنَّهُ في المَرعَى يَرعَى الغَنَمَ.» فَقالَ صَمُوئِيلُ: «أرسِلْ فِي طَلَبِهِ. أحضِرْهُ هُنا. فَنَحنُ لَنْ نَجلِسَ لِلطّعامِ حَتَّى يَأْتِيَ.»

Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.

12 ف َأرسَلَ يَسَّى مَنْ يَستَدْعِي ابنَهُ الأصغَرَ. وَكانَ شابّاً وَسِيماً مَوفُورَ الصِّحَّةِ. فَقالَ اللهُ لِصَمُوئِيلَ: «قُمْ وَامْسَحهُ فَهُوَ الَّذِي اختَرتُهُ.»

И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

13 ف َأخَذَ صَمُوئِيلُ قَرنَ الزَّيتِ وَسَكَبَ الزَّيتَ عَلَى الابنِ الأصغَرِ لِيَسَّى أمامَ إخْوَتِهِ. فَحَلَّ رُوحُ اللهِ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ عَلَى داوُدَ مِنْ ذَلِكَ اليَوْمَ. ثُمَّ عادَ صَمُوئِيلُ إلَى بَيتِهِ فِي الرّامَةِ. رُوحٌ شرِّيرٌ يُضايِقُ شاوُل

Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

14 و َتَرَكَ رُوحُ اللهِ شاوُلَ. ثُمَّ أرسَلَ اللهُ رُوحاً شِرِّيراً لِشاوُلَ، فَسَبَّبَ لَهُ إزعاجاً كَثِيراً.

А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

15 ف َقالَ خُدّامُ شاوُلَ لَهُ: «إنَّ الرُّوحَ الشِّرِّيرَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ يُزعِجُكَ.

И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

16 ف َإنْ أمَرتَنا فَإنَّنا نَبحَثُ لَكَ عَنْ رَجُلٍ يُحسِنُ العَزفَ عَلَى القِيثارِ. فَإذا هاجَمَكَ ذَلِكَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مِنْ عِندِ اللهِ، يَعزِفُ لَكَ هَذا الرَّجُلُ مُوسِيقَى. حِينَئِذٍ، سَيَذهَبُ عَنكَ الإحساسُ بِالضِّيقِ.»

затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

17 ف َقالَ شاوُلُ لِخُدّامِهِ: «جِدُوا لِي شَخصاً يُحسِنُ العَزفَ وَأحضِرُوهُ لِي.»

И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

18 ف َقالَ أحَدُ الخُدّامِ: «هُناكَ رَجُلٌ اسْمُهُ يَسَّى ساكِنٌ فِي بَيتَ لَحمَ. وَأنا أعرِفُ ابنَهُ. إنَّهُ ماهِرٌ فِي العَزفِ عَلَى القِيثارِ. وَهُوَ أيضاً رَجُلٌ شُجاعٌ وَمُقاتِلٌ جَيِّدٌ. وَهُوَ ذَكِيٌّ وَوَسِيمٌ، وَ اللهُ مَعَهُ.»

Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

19 ف َأرسَلَ شاوُلُ رُسُلَهُ إلَى يَسَّى. فَقالُوا لَهُ: «أرسِلْ إلَى ابنِكَ داوُدَ راعِي الغَنَمِ.»

Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

20 ف َأعَدَّ يَسَّى هَدِيَّةً لِشاوُلَ، أعَدَّ حِماراً وَخُبزاً وَقِنِّينَةَ نَبِيذٍ وَجَدياً، وَأرسَلَها مَعَ داوُدَ إلَى شاوُلَ.

И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.

21 ف َذَهَبَ داوُدُ إلَى شاوُلَ وَوَقَفَ أمامَهُ، فَأحَبَّهُ شاوُلُ كَثيراً، فَجَعَلَهُ حامِلَ سِلاحِهِ.

И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец.

22 و َأرسَلَ شاوُلُ رِسالَةً إلَى يَسَّى، قالَ فِيها: «دَعْ داوُدَ مَعِي لِيَخدِمَنِي، فَقَدْ أحبَبتُهُ كَثِيراً.»

И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

23 و َكُلَّما هاجَمَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مِنْ عِندِ اللهِ شاوُلَ، كانَ داوُدُ يَأْخُذُ قِيثارَهُ وَيَعزِفُ. حِينَئِذٍ، يُفارِقُهُ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ، وَيَزُولُ عَنهُ الإحْساسُ بِالضِّيقِ.

И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.