1 « رُوحِي مُكَبَّلَةٌ، وَحَياتِي مُطفَأةٌ، وَالقَبرُ فِي انتِظارِي.

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 ي َهزَأُ الجَمِيعُ بِي، وَأنا أُراقِبُ هُجُومَهُمْ عَلَيَّ بِشَراسَةٍ.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 « كُنْ أنْتَ ضَامِنِي عِنْدَكَ، فَمَنْ غَيرُكُ يَرضَى أنْ يُصافِحَ يَدِي؟

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 ل أنَّكَ أغلَقتَ عُقُولَ أصحابِي لِئَلّا يَفهَمُوا، فَلا تَدَعْهُمْ يَرْفَعُونَ أنفُسَهُمْ عَلَيَّ.

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 م َعَ أنَّهُ يُقالُ: ‹الصّاحِبُ يَدْعَمُ أصْحابَهُ، حَتَّى لَوْ تَلِفَتْ عُيُونُ أولادِهِ بُكاءً!›

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 ج َعَلَنِي اللهُ أُمثُولَةً لِشُعُوبِ الأرْضِ، وَعَيَّنَ وَجْهِي لِلبُصاقِ.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 ض َعُفَتْ عَينايَ مِنَ الحُزنِ. وَصارَتْ أعضاءُ جَسَدِي هَزِيلَةً كَالظِّلِّ.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 ص ُدِمَ المُستَقِيمُونَ مِنْ حالَتِي، وَانْزَعَجَ البَريءُ مِنَ الشِّرِّيرِ.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 ي َتَمَسَّكُ الصّالِحُ بِطَرِيقِهِ، وَيَزدادُ طاهِرُ اليَدَينِ قُوَّةً.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 « لَكِنْ عُودُوا جَمِيعاً لِمُهاجَمَتِي، فَلَنْ أجِدَ شَخصاً حَكِيماً بَينَكُمْ.

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 ا نقَضَتْ حَياتِي، وَتَمَزَّقَتْ أحلامِي، وَزالَ رَجائِي.

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 ا نقَلَبَتْ حَياتِي. فَصارَ اللَّيلُ نَهاراً، وَالمَساءُ فَجراً.

Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 « إذِ اشتَهَيْتُ الهاوِيَةَ بَيتاً لِي، وَأنْ أجْعَلَ سَرِيرِي فِي الظَّلامِ.

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 إ ذْ قُلْتُ لِلهاوِيَةِ: أنتِ أبِي، وَللِدُّودَةِ: أنتِ أُمِّي أوْ أُختِي،

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 ف َأينَ يَكُونُ رَجائِي إذاً؟ وَمَنْ سَيَرى آمالِي بَعْدِي؟

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 ه َلْ سَيَهبِطُ رَجائِي مَعِي إلَى مَدخَلِ الهاوِيَةِ، أمْ سَيُدفَنُ مَعِي فِي التُّرابِ؟»

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.