1 و َدُعِيَ بَنُو أفْرايِمَ لِلاجْتِماعِ لِلقِتالِ. فَعَبَرُوا إلَى صافُونَ، وَقالُوا لِيَفْتاحَ: «لِماذا ذَهَبْتَ لِمُقاتَلَةِ العَمُّونِيِّينَ وَلَمْ تَدْعُنا إلَى الذَّهابِ مَعَكَ؟ سَنُحرِقُ بَيتَكَ عَلَيكَ!»

Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха към север, рекоха на Ефтая: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън, и тебе в нея.

2 ف َقالَ يَفْتاحُ لَهُمْ: «كُنْتُ وَشَعبِي فِي صِراعٍ شَدِيدٍ مَعَ العَمُّونِيِّينَ. دَعَوْتُكُمْ، لَكِنَّكُمْ لَمْ تُنقِذُونِي مِنْ قُوَّتِهِمْ.

А Ефтай им рече: Аз и людете ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им.

3 و َلَمّا رَأيتُ أنَّكُمْ لَنْ تُنقِذُونِي، قَرَّرتُ أنْ أتَصَرَّفَ بِنَفْسِي، وَهاجَمْتُ العَمُّونِيِّينَ، فَأعانَنِي اللهُ عَلَى هَزِيمَتِهِمْ. فَلِماذا خَرَجْتُمُ اليَومَ لِكَي تُقاتِلُونِي؟»

И като видях, че не ме избавихте, турих в опасност живота си, като отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес да се биете против мене?

4 ث ُمَّ جَمَعَ يَفْتاحُ كُلَّ رِجالِ جِلْعادَ وَحارَبُوا بَنِي أفْرايِمَ. وَهَزَمَ رِجالُ جِلْعادَ رِجالَ أفْرايِمَ. فَهُمْ كَانُوا يُهينُونَ الجِلْعادِيّينَ بِقَولِهِم: «ما أنتُمُ إلّا طَرِيدُونَ مِنْ أفْرايِمَ. فَجِلْعادُ لا هِيَ مِنْ أفْرايِمَ وَلا مِنْ مَنَسَّى!»

Тогава Ефтай събра всичките галаадски мъже, та се би против Ефрема; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тия рекоха: Бежанци от Ефрема сте вие, галаадци, <живеещи> между ефремците и манасийците!

5 و َاسْتَولَى الجِلْعادِيُّونَ عَلَى مَعابِرِ نَهْرِ الأُردُنّ لِيَمْنَعُوا رِجالَ أفْرايِمَ مِنَ العُبُورِ. وَعِندَما كانَ أيٌّ مِنَ النّاجِينَ مِنْ أفْرايِمَ يَقُولُ: «أُريدُ أنْ أعبُرَ.» كانَ الجِلعادِيُّونَ يَسْألُونَهُ: «هَلْ أنْتَ مِنْ بَنِي أفْرايِمَ؟» فَيَقُولُ: «لا!»

Галаадците взеха бродовете на Иордан към Ефремовата <земя>; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си?

6 ف َيَقُولُونَ لَهُ: «قُلْ: شِبُّولَتْ.» فَيَقُولُ: «سِبُّولَتْ» فَيَلْفِظُ الكَلِمَةَ بِشَكلٍ خاطِئٍ، فَيَمسِكُونَهُ وَيَقْتُلُونَهُ عِنْدَ مَعابِرِ نَهْرِ الأُردُنِّ. فَقُتِلَ فِي ذَلِكَ اليَومِ، اثْنانِ وَأربَعُونَ ألْفاً مِنْ بَنِي أفْرايِمَ.

Ако речеше: Не съм, тогава му думаха: Речи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе право. Тогава го хващаха, та го заколваха при бродовете на Иордан. И в онова време паднаха от Ефрема четиридесет и две хиляди души.

7 و َقَضَى يَفْتاحُ لإسْرائِيلَ مُدَّةَ سِتِّ سَنَواتٍ. ثُمَّ ماتَ يَفْتاحُ الجِلْعادِيُّ، وَدُفِنَ فِي مَدِينَةِ جِلْعادَ. القاضِي إبْصان

И Ефтай съди Израиля шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря, и бе погребан в <един от> галаадските градове.

8 و َبَعْدَ يَفْتاحَ قَضَى لِبَنِي إسْرائِيلَ إبْصانُ، وَهُوَ مِنْ مَدِينَةِ بَيتِ لَحْمٍ،

А подир него, Ивцан от Витлеем стана съдия в Израиля.

9 و َكانَ لَهُ ثَلاثُونَ ابْناً وَثَلاثُوْنَ بِنْتاً زَوَّجَهُنَّ مِنْ خارِجِ قَبِيلَتِهِ، وَجَلَبَ ثَلاثِينَ بِنتاً مِنْ خارِجِ قَبِيلَتِهِ زَوجاتٍ لِأبْنائِهِ. وَقَضَى لإسْرائِيلَ سَبْعَ سَنَواتٍ.

Той имаше тридесет сина, и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе от вън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израиля седем години.

10 ث ُمَّ ماتَ إبْصانُ وَدُفِنَ فِي بَيتَ لَحْمَ. القاضِي إيلُون

И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

11 و َبَعْدَ إبْصانَ قَضَى لإسْرائِيلَ إيلُونُ الزَّبُولُونِيُّ. وَقَدْ قَضَى مُدَّةَ عَشْرِ سَنَواتٍ.

След него, завулонецът Елон стана съдия в Израиля, и съди Израиля десет години.

12 ث ُمَّ ماتَ إيلُونُ الزَّبُولُونِيُّ، وَدُفِنَ فِي إيلُونَ، فِي أرْضِ زَبُولُونَ. القاضِي عَبْدُون

И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Еалон в Завулоновата земя.

13 و َبَعْدَ إيلُونَ قَضَى لإسْرائِيلَ عَبْدُونُ بْنُ هِلِّيلَ الفِرْعَتُونِيُّ.

А след него, Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израиля.

14 و َكانَ لَهُ أربَعُونَ ابْناً وَثَلاثُونَ حَفِيداً يَركَبُونَ عَلَى سَبْعِينَ حِماراً. وَقَضَى لإسْرائِيلَ ثَمانِي سَنَواتٍ.

Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израиля осем години.

15 ث ُمَّ ماتَ عَبْدُونُ بْنُ هِلِّيلَ الفِرْعَتُونِيُّ، وَدُفِنَ فِي فِرْعَتُونَ فِي أرْضِ أفْرايِمَ فِي مِنْطَقَةِ العَمالِيِقِ الجَبَلِيَّةِ.

И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря, и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, на амаликската хълмиста страна.