1 ف َقامَتِ الجَماعَةُ كُلُّها، وَأخَذُوهُ إلَى بِيلاطُسَ.

Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.

2 و َبَدَأُوا يُوَجِّهُونَ إلَيهِ الاتِّهاماتِ وَيَقولونَ: «أمسَكْنا بِهِ وَهُوَ يُضَلِّلُ شَعبَنا. إنَّهُ يُعارِضُ دَفعَ الضَّرائِبِ إلَى قَيصَرَ، وَيَقُولُ إنَّهُ هُوَ نَفسُهُ المَسِيحُ المَلِكُ.»

И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

3 ف َسَألَهُ بِيلاطُسُ: «هَلْ أنتَ مَلِكُ اليَهُودِ؟» فَأجابَهُ يَسُوعُ: «هُوَ كَما قُلْتَ بِنَفسِكَ.»

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.

4 ف َقالَ بِيلاطُسُ لِكِبارِ الكَهَنَةِ وَجُمُوعِ النّاسِ: «لا أجِدُ أساساً لِأيَّةِ إدانَةٍ لِهَذا الرَّجُلِ.»

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 ل َكِنَّهُمْ أكَّدُوا وَقالوا: «إنَّهُ يُهَيِّجُ النّاسَ فِي كُلِّ إقلَيمِ اليَهُودِيَّةِ بِتَعالِيمِهِ. لَقَدْ بَدَأ فِي إقلِيمِ الجَلِيلِ، وَها قَدْ وَصَلَ إلَى هُنا.» بِيلاطُسُ يُرسِلُ يَسُوعَ إلَى هِيرُودُس

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.

6 ف َلَمّا سَمِعَ بِيلاطُسُ هَذا، سَألَ إنْ كانَ الرَّجُلُ جَلِيلِيّاً.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 و َعِندَما عَلِمَ أنَّهُ تَحتَ نِطاقِ سُلطَةِ هِيرُودُسَ، أرسَلَهُ إلَى هِيرُودُسَ الَّذي كانَ فِي مَدينَةِ القُدسِ فِي ذَلِكَ الوَقتِ.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

8 و َعِندَما رَأى هِيرُودُسُ يَسُوعَ سُرَّ كَثِيراً، فَقَدْ سَمِعَ عَنهُ الكَثِيرَ، وَكانَ يُرِيدُ أنْ يَراهُ مُنذُ مُدَّةٍ طَوِيلَةٍ، وَيَأمَلُ أنْ يُظْهِرَ أمامَهُ بُرْهاناً مُعجِزِيّاً.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 ف َطَرَحَ هِيرُودُسُ عَلَى يَسُوعَ أسئِلَةً كَثِيرَةً، أمّا يَسُوعَ فَلَمْ يُعطِهِ أيَّ جَوابٍ.

И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 و َكانَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ واقِفِينَ هُناكَ، وَهُمْ يَتَّهِمُونَهُ مَملُوئِينَ غَيظاً.

А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 ك َما عامَلَ هِيرُودُسُ وَجُنُودُهُ يَسُوعَ باحتِقارٍ، وَسَخِرُوا بِهِ. ثُمَّ وَضَعُوا عَلَيهِ رِداءً فاخِراً، وَأرسَلُوهُ ثانِيَةً إلَى بِيلاطُسَ.

Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12 و َفِي ذَلِكَ اليَومِ تَصالَحَ هِيرُودُسُ وَبِيلاطُسُ، وَكانا قَبلَ ذَلِكَ عَدُوَّينِ. ضَرُورَةُ مَوتِ يَسُوع

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.

13 و َدَعا بِيلاطُسُ كِبارَ الكَهَنَةِ وَالقادَةَ وَالشَّعْبَ، وَقالَ لَهُمْ:

Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 « لَقَدْ أحضَرتُمْ هَذا الرَّجُلَ لِأنَّهُ يُحَرِّضُ الشَّعبَ عَلَى القادَةِ. وَقَدِ استَجوَبتُهُ أمامَكُمْ، فَلَمْ أجِدْ أساساً لِلتُّهَمِ الَّتِي وَجَّهتُمُوها إلَيهِ.

Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 و َلا وَجَدَ هِيرُودُسُ شَيئاً مِنْ هَذا أيضاً لِأنَّهُ أعادَهُ إلَينا. وَهُوَ، كَما تَرَونَ، لَمْ يَفعَلْ شَيئاً يَستَحِقُّ عَلَيهِ عُقُوبَةَ المَوتِ.

Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.

16 ل ِهَذا سَآمُرُ بِجَلدِهِ ثُمَّ أُطلِقُ سَراحَهُ.»

И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17 إ ذْ كانَ يَنبَغِي أنْ يُطلِقَ بِيلاطُسُ للنّاسِ سَجيناً في كُلِّ فِصْحٍ.

18 ل َكِنَّهُمْ صَرَخُوا جَمِيعاً مَعاً: «اقتُلهُ! وَأطلِقْ لَنا باراباسَ!»

Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 و َكانَ باراباسُ قَدْ أُلقِيَ فِي السِّجنِ بِسَبَبِ تَمَرُّدٍ تَسَبَّبَ فِيهِ فِي المَدِينَةِ، وَلِأنَّهُ قاتِلٌ.

(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 و َتَحَدَّثَ إلَيْهِمْ بِيلاطُسُ مَرَّةً أُخْرَى، لِأنَّهُ أرادَ أنْ يُطلِقَ سَراحَ يَسُوعَ.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 ل َكِنَّهُمْ وَاصَلُوا الصُّراخَ: «اصلِبهُ! اصلِبهُ!»

А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

22 ف َقالَ لَهُمْ بِيلاطُسُ مَرَّةً ثالِثَةً: «لَكِنْ أيَّةَ جَرِيمَةٍ قَدِ ارتَكَبَ هَذا الرَّجُلُ؟ فَأنا لَمْ أجِدْ شَيئاً ضِدَّهُ يَستَحِقُّ عُقُوبَةَ المَوتِ. وَلِهَذا سَآمُرُ بجَلدِهِ ثُمَّ أُطلِقُ سَراحَهُ.»

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23 غ َيرَ أنَّهُمْ وَاصَلُوا الصُّراخَ بِصَوتٍ عالٍ مُطالِبينَ بِصَلبِهِ. وَانتَصَرَتْ صَرَخاتُهُمْ فِي نِهايَةِ الأمرِ.

Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 ف َقَرَّرَ بِيلاطُسُ المُوافَقَةَ عَلَى طَلَبِهِمْ.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 و َأطلَقَ سَراحَ الرَّجُلِ المِسجُونِ بِسَبَبِ التَّمَرُّدِ المُسَلَّحِ وَالقَتلِ. وَهُوَ الرَّجُلُ الَّذِي اختاروهُ. وَسَلَّمَ بِيلاطُسُ يَسُوعَ لَهُمْ لِكَي يَفعَلُوا بِهِ ما يُرِيدُونَ. يَسُوعُ عَلَى الصَّلِيب

пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26 و َبيَنَما كانُوا ماضِينَ بِهِ، أمسَكُوا رَجُلاً اسْمُهُ سِمعانُ القَيرِينيُّ، وَهُوَ قادِمٌ مِنَ الحَقُولِ. فَوَضَعُوا الصَّلِيبَ عَلَيهِ، وَجَعَلُوهُ يَحمِلُهُ خَلفَ يسُوعَ.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 و َكانَ جَمعٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ يَتبَعُهُ، بِمَنْ فِيهِمْ بَعضُ النِّساءِ اللَّواتِي كُنَّ يَنُحنَ وَيُوَلوِلنَ عَلَيهِ.

И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 ف َالتَفَتَ يَسوعُ إلَيهِنَّ وَقالَ: «يا بَناتِ مَدينَةِ القُدْسِ، لا تَبكِينَ عَلَيَّ، بَلِ ابكِينَ عَلَى أنفُسِكُنَّ وَعَلَى أبنائِكُنَّ.

А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 إ ذْ سَتَأتِي أيّامٌ يَقُولُ فِيها النّاسُ: ‹هَنِيئاً لِلنِّساءِ الَّلواتِي لا يَحمِلنَ وَلَمْ يُنْجِبنَ وَلَمْ يُرْضِعْنَ.›

защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30 ح ِينَئِذٍ سَيَقُولُونَ لِلجِبالِ: ‹اسقُطِي عَلَينا!› وَسَيَقُولُونَ لِلتِّلالِ: ‹غَطِّينا.›

Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 ف َإنْ كانَ النّاسُ يَفعَلُونَ هَكَذا فِي أيّامِ الخَيرِ، فَماذا يَكُونُ الحالُ فِي الأيّامِ الصَّعبَةِ؟»

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 و َاقتِيدَ رَجُلانِ آخَرانِ مَعَ يَسُوعَ لِيُعدَما، وَكانا مُجرِمَينِ.

И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 و َلَمّا وَصَلُوا إلَى المَكانِ الَّذِي يُدعَى «الجُمجُمَةَ» صَلَبُوهُ مَعَ المُجرِمَينِ، فَصُلِبَ أحَدُهماُ عَنْ يَمِينِهِ، وَالآخَرُ عَنْ يَسارِهِ.

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.

34 ث ُمَّ قالَ يَسُوعُ: «يا أبِي، سامِحهُمْ لِأنَّهُمْ لا يَدرُونَ ما يَفعَلُونَ.» وَاقتَسَمُوا مَلابِسَهُ بِإلقاءِ القُرعَةِ.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.

35 و َوَقَفَ النّاسُ هُناكَ يَتَفَرَّجُونَ. وَسَخِرَ بِهِ القادَةُ وَقالُوا: «لَقَدْ خَلَّصَ غَيرَهُ، فَلْيُخَلِّصْ نَفسَهُ إنْ كانَ هُوَ حَقّاً المَسِيحَ مُختارَ اللهِ.»

И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 ك َما تَقَدَّمَ الجُنُودُ أيضاً وَاستَهزَأُوا بِهِ، وَقَدَّمُوا لَهُ خَلّا مَمزُوجاً بِخَمرٍ،

Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 و َقالوا: «إنْ كُنتَ مَلِكَ اليَهُودِ، خَلِّصْ نَفسَكَ!»

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 و َكانَتْ فَوقَهُ لافِتَةٌ مَكتُوبٌ عَلَيها: «هَذا هُوَ مَلِكُ اليَهُودِ.»

А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 و َأخَذَ أحَدُ المُجرِمَينِ المُعَلَّقَيْنِ إلَى جِوارِهِ يُهِينُهُ وَيَقولُ: «ألَستَ المَسِيحَ؟ فَخَلِّصْ نَفسَكَ وَخَلِّصْنا مَعَكَ!»

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 ل َكِنَّ الآخَرَ وَبَّخَهُ وَقالَ: «ألا تَتَّقِي اللهَ؟ فَأنتَ تَحْتَ العُقُوبَةِ نَفسِها،

А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 أ مّا عُقُوبَتُنا فَلَها ما يُبَرِّرهاُ، إذْ أنَّنا نَنالُ ما نَستَحِقُّهُ جَزاءَ ما فَعَلناهُ. أمّا هَذا الرَّجُلُ، فَلَمْ يَفعَلْ شَيئاً خاطِئاً.»

И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 ث ُمَّ قالَ: «يا يَسُوعُ، اذكُرنِي حِينَ تَبدَأُ مُلكَكَ.»

И каза: Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أقُولُ الحَقَّ لَكَ، اليَومَ سَتَكُونُ مَعِي فِي الفِردَوسِ.» مَوتُ يَسُوع

А му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44 و َكانَتِ السّاعَةُ نَحْوَ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ ظُهراً. وَخَيَّمَ الظَّلامُ عَلَى كُلِّ الأرْضِ حَتَّى السّاعَةِ الثّالِثَةِ بَعدَ الظُّهرِ.

А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 ف َلَمْ تُرسِلِ الشَّمسُ ضَوْءَها طَوالَ ذَلِكَ الوَقتِ. وَانشَقَّتْ سِتارَةُ الهَيكَلِ إلَى نِصفَينِ.

като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 و َصَرَخَ يَسُوعُ بِصَوتٍ عالٍ: «يا أبِي، ‹أستَودِعُ رُوحِي بَينَ يَدَيكَ.›» وَلَمّا قالَ هَذا أسلَمَ الرُّوحَ.

И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 و َرَأى الضّابِطُ الرُّومانِيُّ ما حَدَثَ، فَسَبَّحَ اللهَ، وَقالَ: «لا رَيبَ في أنَّ هَذا الرَّجُلَ كانَ بَريئاً.»

И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 و َرَأى كُلُّ النّاسِ الَّذِينَ تَجَمهَرُوا الأشياءَ الَّتِي حَصَلَتْ، فَمَضُوا وَهُمْ يَقرَعُونَ عَلَى صُدُورِهِمْ.

А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49 أ مّا كُلُّ الَّذِينَ عَرَفُوهُ، فَقَدْ وَقَفُوا مِنْ بَعِيدٍ يُراقِبُونَ كُلَّ ما يَحدُثُ. وَكانَ مِنْ بَينِهِمُ النِّساءُ اللَّواتِي تَبِعنَهُ مِنَ الجَلِيلِ. يُوسُفُ الرّامِي يَدفِنُ يَسُوع

А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 و َكانَ هُناكَ رَجُلٌ صالِحٌ وَمُستَقِيمٌ اسْمُهُ يُوسُفُ، وَهُوَ عُضوٌ فِي المَجلِسِ اليَهُودِيِّ،

И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 إ لّا أنَّهُ لَمْ يَكُنْ يَتَّفِقُ مَعَهُمْ فِي ما قَرَّرُوهُ وَفَعَلُوهُ. كانَ يُوسُفُ مِنْ بَلدَةِ الرّامَةِ الَّتِي فِي إقليمِ الجَلِيلِ، وَكانَ يَتَشَوَّقُ إلَى أنْ يَبدَأ مُلْكُ اللهِ.

който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 ف َذَهَبَ إلَى بِيلاطُسَ وَطَلَبَ مِنهُ جَسَدَ يَسُوعَ.

той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53 ف َأنزَلَهُ عَنِ الصَّلِيبِ وَلَفَّهُ بِكِتّانٍ، ثُمَّ وَضَعَهُ فِي قَبرٍ مَنحُوتٍ فِي الصَّخرِ، لَمْ يَكُنْ قَدْ وُضِعَ أحَدٌ فيهِ مِنْ قَبلُ.

И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 ح َدَثَ ذَلِكَ يَومَ الاسْتِعدادِ للسَّبتِ الَّذي كانَ وَشيكاً.

И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 أ مّا النَّساءُ اللَّواتِي كُنَّ قَدْ أتَينَ مَعَ يَسُوعَ مِنَ الجَلِيلِ، فَقَدْ تَبِعْنَ يُوسُفَ، وَرَأينَ القَبرَ، وَكَيفَ وُضِعَ الجَسَدُ فِيهِ.

И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 ث ُمَّ عُدنَ وَأعدَدْنَ عُطُوراً وَزُيُوتاً خاصَّةً لِجَسَدِ المَسِيحِ. وَفِي السَّبتِ استَرَحنَ حَسَبَ وَصِيَّةِ الشَّرِيعَةِ.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.