1 و َفِي الصَّباحِ، تَشاوَرَ جَمِيعُ كِبارِ الكَهَنَةِ وَالشُّيُوخُ وَمُعَلِّمِو الشَّرِيعَةِ وَجَمِيعُ أَعضاءِ مَجلِسِ اليَهودِ، فَقَيَّدُوا يَسُوعَ، وَاقتادُوهُ وَسَلَّمُوهُ إلَى بِيلاطُسَ.

И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2 ف َسَألَهُ بِيلاطُسُ: «هَلْ أنتَ مَلِكُ اليَهُودِ؟» فَقالَ يَسُوعُ: «هُوَ كَما قُلْتَ بِنَفسِكَ.»

И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 و َاتَّهَمَهُ كِبارُ الكَهَنَةِ بِأُمُورٍ كَثِيرَةٍ.

И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 ف َسَألَهُ بِيلاطُسُ مَرَّةً أُخْرَى: «ألَنْ تُدافِعَ عَنْ نَفْسِكَ؟ ألا تَسْمَعُ اتِّهاماتِهِمُ الكَثيرَةَ ضِدَّكَ؟»

А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 و َلَكِنَّ يَسُوعَ لَمْ يَدافِعْ بِكَلِمَةٍ، فُدُهِشَ بِيلاطُسُ. بِيلاطَسُ يُحاوِلُ إطلاقَ يَسُوع

Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6 و َكانَ بِيلاطُسُ يُطلِقُ لَهُمْ فِي كُلِّ عيدٍ سَجِيناً واحِداً، هُمْ يَختارونَهُ.

А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

7 و َكانَ فِي السِّجنِ رَجُلٌ اسْمُهُ بارَباسُ مَعَ رِفاقِهِ الَّذِينَ ارتَكَبُوا جَرائِمَ قَتلٍ أثناءَ الثَّورَةِ.

А< в онова време> имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 ف َجاءَ النّاسُ إلَى بِيلاطُسَ يَسألُونَهُ أنْ يَفعَلَ ما اعتادَ أنْ يَفعَلُهُ لَهُمْ.

И народът се изкачи и почна да иска от Пилата <да им направи> каквото имаше обичай да прави.

9 ف َسَألَهُمْ بِيلاطُسُ: «هَلْ تُرِيدُونَ أنْ أُطلِقَ لَكُمْ مَلِكَ اليَهُودِ؟»

А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 ق الَ هَذا لأنَّهُ أدرَكَ أنَّ كِبارَ الكَهَنَةِ قَدْ سَلَّمُوا يَسُوعَ إلَيهِ بِسَبَبِ حَسَدِهِمْ.

(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 ل َكِنَّ كِبارَ الكَهَنَةِ حَرَّضُوا النّاسَ لِيَخْتارُوا أنْ يُطلِقَ بارَباسَ.

Но главните свещеници подбудиха народа <да искат> по-добре да им пусне Варава.

12 ف َكَلَّمَهُمْ بِيلاطُسُ ثانِيَةً وَقالَ: «فَماذا تُرِيدُونَ أنْ أفعَلَ بِالَّذِي تُسَمُّونَهُ مَلِكَ اليَهُودِ؟»

Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

13 ف َصَرَخُوا مِنْ جَديدٍ: «اصلِبْهُ.»

А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 ف َقالَ لَهُمْ بِيلاطُسُ: «لِماذا؟ ما جَريمَتُهُ؟» لَكِنَّهُمْ صَرَخُوا أكثَرَ: «اصلِبْهُ!»

А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 و َإذْ أرادَ بِيلاطُسُ أنْ يُرضِيَ النّاسَ، أطلَقَ لَهُمْ بارَباسَ، وَأمَرَ بِأنْ يُجلَدَ يَسُوعُ، وَأسلَمَهُ لِيُصلَبَ.

Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 ف َاقتادَ الجُنُودُ يَسُوعَ إلَى داخِلِ القَصْرِ، أيْ قَصْرِ الوالي، وَجَمَعُوا عَلَيهِ كَتيبَةَ الحُرّاسِ كُلَّها.

И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 ف َألبَسُوهُ رِداءً أُرجُوانِيَّ اللَّونِ، وَجَدَّلوا إكلِيلاً مِنَ الشَّوكِ وَوَضَعُوهُ عَلَىْ رَأسِهِ.

И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха <на главата Му>.

18 و َابتَدَأُوا يُحَيُّونَهُ وَيَقولونَ: «يَعيشُ مَلِكُ اليَهُودِ!»

И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

19 و َضَرَبُوهُ عَلَى رَأسِهِ بِقَصَبَةٍ، وَبَصَقُوا عَلَيهِ، وَسَجَدُوا عَلَى رُكَبِهِمْ أمامَهُ.

И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20 و َلَمّا فَرَغُوا مِنَ السُّخرِيَةِ بِهِ، نَزَعُوا عَنْهُ الثَّوبَ الأُرجُوانِيَّ، وَألبَسُوهُ ثِيابَهُ، وَخَرَجُوا بِهِ لِيَصلِبُوهُ. يَسُوعُ عَلَى الصَّليب

И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата <мантия> и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 و َقابَلُوا فِي الطَّرِيقِ رَجُلاً اسْمُهُ سِمعانُ القَيرِينيُّ، كانَ قادِماً مِنَ الحَقُولِ. وَهُوَ أبُو ألَكْسَنْدَرُسَ وَرُوفُسَ. فَأجبَرَهُ الجُنُودُ عَلَى أنْ يَحمِلَ الصَّليبَ.

И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 و َأحضَرُوا يَسُوعَ إلَى المَكانِ المَعرُوفِ بِاسْمِ «الجُلْجُثَة،» أي «مَكانِ الجُمْجُمَةِ،»

И завеждат< Исуса> на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 و َأعطُوهُ نَبيذاً مَمزُوجاً بِمُرٍّ، فَرَفَضَ أنْ يَشرَبَ.

И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 ث ُمَّ صَلَبُوهُ وَقَسَّمُوا ثِيابَهُ بَينَهُمْ، وَألقَوْا قُرعَةً لِيُقَرِّرُوا نَصيبَ كُلِّ واحِدٍ مِنهُمْ.

И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 و َكانَتِ السّاعَةُ التّاسِعَةَ صَباحاً عِندَما صَلَبُوهُ.

А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 و َعَلَّقُوا عَلَى الصَّليبِ لافِتَةً كُتِبَتْ عَلَيها تُهمَتُهُ: «مَلِكُ اليَهُودِ.»

А надписът на обвинението Му бе написан <така>: Юдейският Цар.

27 و َصَلَبُوا مَعَهُ مُجرِمَينِ اثْنَينِ، واحِداً عَنْ يَمِينِهِ وَالآخَرَ عَنْ يَسارِهِ.

И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 و َهَكَذا تَمَّ المَكتوبُ: «حُسِبَ مَعَ المُجرِمِينَ.»

29 و َكانَ المارُّونَ يَشتِمُونَهُ، وَيَهُزُّونَ رُؤوسَهُمْ وَيَقولونَ: «أنتَ يا مَنْ سَتَهدِمُ الهَيكَلَ وَتَبنِيهِ فِي ثَلاثَةِ أيّامٍ،

И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 خ َلِّصْ نَفسَكَ، وَانزِلْ عَنِ الصَّلِيبِ!»

спаси Себе Си и слез от кръста.

31 و َكَذَلِكَ سَخِرَ بِهِ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ، وَكانَ أحَدُهُمْ يَقُولُ لِلآخَرِ: «خَلَّصَ غَيرَهُ، لَكِنَّهُ لا يَستَطِيعُ أنْ يُخَلِّصَ نَفسَهُ!

Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 ف َليَنْزَلْ هَذا المَسِيحُ، مَلِكُ بَنِي إسْرائِيلَ، الآنَ عَنِ الصَّلِيبِ، فَنَرَى وَنُؤْمِنَ.» وَكَذَلِكَ المَصلُوبانِ مَعْهُ كانا يَشتِمانِهِ. مَوتُ يَسُوع

Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 و َنَحْوَ السّاعَةِ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ ظُهراً، خَيَّمَ الظَّلامُ عَلَى كُلِّ الأرْضِ حَتَّى السّاعَةِ الثّالِثَةِ بَعدَ الظُّهرِ.

А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, <трая> до деветия час.

34 و َفِي السّاعَةِ الثّالِثَةِ، صَرَخَ يَسُوعُ بِصَوتٍ عالٍ وَقالَ: «إلُوِي، إلُوِي، لَما شَبَقْتَنِي؟» أيْ «إلَهِي، إلَهِي، لِماذا تَرَكْتَنِي؟»

И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 و َلَمّا سَمِعَهُ بَعضُ الواقِفِينَ هُناكَ، قالُوا: «ها إنَّهُ يُنادِي إيلِيّا!»

И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 و َأسْرَعَ أحَدُهُمْ، وَغَمَسَ إسفِنْجَةً بِالخَلِّ وَوَضَعَها عَلَى قَصَبَةٍ طَويلَةٍ، وَقَدَّمَها لَهُ لِيَشْرَبَ. وَقالَ: «لِنَنتَظِرْ وَنَرَى إنْ كانَ إيلِيّا سَيَأتِي لِيُنقِذَهُ!»

И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 و َصَرَخَ يَسُوعُ عالِياً وَأسلَمَ الرُّوحَ.

А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 ف َانشَقَّتْ سِتارَةُ الهَيكَلِ إلَى نِصْفَينِ مِنْ فَوقٍ إلَى أسفَلِ.

И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 ف َسَمِعَ صَرخَتَهُ ضابِطٌ رُومانِيٌّ كانَ واقِفاً مُقابِلَهُ، وَرَأى كَيفَ ماتَ، فَقالَ: «هَذا الرَّجُلُ كانَ حَقّاً ابْنَ اللهِ!»

А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 و َكانَتْ هُناكَ بَعْضُ النِّساءِ يُراقِبْنَ مِنْ بَعِيدٍ، مِنهُنَّ مَرْيَمُ المَجدَلِيَّةُ، وَمَرْيَمُ أُمُّ يَعقُوبَ الصَّغِيرِ وَيُوسِي، وَسالُومَةُ.

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 ه َؤلاءِ كُنَّ يَتبَعْنَهُ وَيَخدِمنَهُ عِندَما كانَ فِي الجَلِيلِ. وَنِساءٌ كَثِيراتٌ كُنَّ هُناكَ، وَقَدْ جِئْنَ مَعَهُ إلَى القُدْسِ. دَفْنُ يَسُوع

които, когато беше в Галилея, вървяха подир <Исуса> и Му служеха;< имаше> и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42 و َكانَ الوَقْتُ مَساءً، وَاليُومُ هُوَ يَومَ الاستِعدادِ لِلسَّبْتِ.

И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,

43 ف َجاءَ يُوسُفَ الرّامِي، وَهُوَ عُضْوٌ بارِزٌ فِي مَجلِسِ اليَهودِ، وَكانَ يَنتَظِرُ سِيادَةَ مَلَكوتِ اللهِ، وَذَهَبَ إلَى بِيلاطُسَ وَطَلَبَ مِنهُ جَسَدَ يَسُوعَ.

дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 و َاندَهَشَ بِيلاطُسُ مِنْ أنَّ يَسُوعَ قَدْ ماتَ بِهَذِهِ السُّرعَةِ. فَاسْتَدْعَى الضّابِطَ الرُّومانِيَّ المَسؤولَ، وَسَألَهُ إنْ كانَ يَسُوعُ قَدْ ماتَ مُنذُ فُترَةٍ طَويلَةٍ.

А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 ف َلَمّا سَمِعَ تَقرِيرَ الضّابِطِ، أمَرَ بِأنْ يُعطَى الجَسَدُ لِيَوسُفَ.

И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46 ف َاشْتَرَى يُوسُفُ قُماشاً مِنَ الكِتّانِ، وَأنزَلَه وَكَفَّنَهُ بِالكِتّانِ، وَوَضَعَهُ فِي قَبْرٍ مَنحوتٍ فِي الصَّخْرِ. ثُمَّ دَحرَجَ حَجَراً عَلَى مَدْخَلِ القَبْرِ.

И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

47 و َرَأتْ مَريَمُ المَجدَلِيَّةُ، وَمَرْيَمُ أُمُّ يُوسِي، أينَ دُفِنَ يَسُوعُ.

А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.