1 ف َها أنتُمْ تَرَونَ أنَّ هُناكَ شُهُوداً كَثِيرِينَ لِلإيمانِ يُحِيطُونَ بِنا كَسَحابَةٍ. لِهَذا فَلْنَتَخَلَّصْ مِنْ كُلِّ حِملٍ مِنَ الخَطِيَّةِ الَّتِي يُمكِنُ أنْ تُعِيقَنا بِسُهُولَةٍ. وَلْنَجرِ بِصَبرٍ فِي السِّباقِ المَرسُومِ لَنا.

Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

2 و َلْنُثَبِّتْ عُيُونَنا عَلَى يَسُوعَ، قائِدِ إيمانِنا وَمُكَمِّلِهِ. فَمِنْ أجلِ الفَرَحِ الَّذِي كانَ فِي انتِظارِهِ، احتَمَلَ الصَّلِيبَ، مُستَهِيناً بِالعارِ. وَقَدْ أخَذَ الآنَ مَكانَهُ عَنْ يَمِينِ عَرشِ الله.

като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

3 ت َأمَّلُوا هَذا الَّذِي احتَمَلَ مِثلَ هَذِهِ العَداوَةِ الشَّدِيدَةِ مِنْ أُناسٍ خُطاةٍ، حَتَّى لا تَفشَلُوا وَلا تَستَسلِمُوا. اللهُ أبُونا

Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

4 ح َتَّى الآنَ، لَمْ تُجاهِدُوا فِي حَربِكُمْ ضِدَّ الخَطِيَّةِ حَتَّى المَوتِ.

Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 و َرُبَّما نَسِيتُمْ رِسالَةَ التَّشجِيعِ الَّتِي يُوَجِّهُها اللهُ لَكُمْ كَأولادٍ لَهُ عِنْدَما يَقُولُ: «لا تَستَخِفَّ بِتَأْدِيبِ الرَّبِّ ، وَلا تَفشَلْ حِينَ يُوَبِّخُكَ.

И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6 ف َالرَّبُّ يُؤَدِّبُ الَّذِينَ يُحِبُّهُمْ، وَهُوَ يَجلِدُ كُلَّ مَنْ يَقبَلُهُ ابْناً لَهُ.»

Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

7 ف َاحْتَمِلُوا المَشَقَّةَ كَتَأْدِيبٍ، لِأنَّها تُبَيِّنُ أنَّ اللهَ يُعامِلُكُمْ كَأبناءٍ. فَأيُّ ابنٍ لا يُؤَدِّبُهُ أبُوهُ؟

Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

8 ف َإذا لَمْ تُؤَدَّبُوا، كَما يُؤَدَّبُ كُلُّ الأبناءِ، تَكُونُونَ كَالأبناءِ غَيرِ الشَّرعِيِّينَ، لا أبناءً حَقِيقِيِّينَ.

Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 و َفَضلاً عَنْ هَذا، فَقَدْ كانَ لَنا جَمِيعاً آباءٌ بَشَرِيُّونَ يُؤَدِّبُونَنا، وَكُنّا نَحتَرِمُهُمْ. فَكَمْ يَجدُرُ بِنا أنْ نَخضَعَ لِتَأْدِيبِ اللهِ، أبِي أرواحِنا، فَنَحيا؟

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 أ دَّبَنا هَؤُلاءِ لِفَترَةٍ قَلِيلَةٍ حَسَبَ ما رَأَوْا مُناسِباً، أمّا اللهُ فَيُؤَدِّبُنا لِخَيرِنا، لِكَي نَشتَرِكَ فِي قَداسَتِهِ.

Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11 و َما مِنِ ابنٍ يَرَى التَّأدِيبَ مُفرِحاً فِي وَقتِهِ، بَلْ يَراهُ مُحزِناً. لَكِنَّ الَّذِينَ تَدَرَّبُوا بِالتَّأدِيبِ يَرَونَ فِيما بَعْدُ أنَّ التَّأدِيبَ قَدْ أنتَجَ فِي حَياتِهِمُ السَّلامَ النّابِعَ مِنْ حَياةِ البِرِّ. انتَبِهُوا كَيفَ تَسلُكُون

Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12 ف ارفَعُوا أيادِيَكُمُ الرَّخوَةَ، وَشَدِّدُوا الرُّكَبَ الضَّعِيفَةَ!

Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

13 م َهِّدُوا الطَّرِيقَ أمامَ أقدامِكُمْ، لِئَلّا تَتَخَلَّعَ القَدَمُ العَرجاءُ، بَلْ تُشفَى!

и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

14 ا سْعوا إلَى السَّلامِ مَعَ جَمِيعِ النّاسِ، وَعيشوا حَياةً مُقَدَّسَةً. فَبِغَيْرِ القَداسَةِ لا يُمكِنُ أنْ يَرَى أحَدٌ الرَّبَّ.

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 ا حرِصُوا عَلَى أنْ لا يُفَوِّتَ أحَدُكُمْ نِعمَةَ اللهِ، لِئَلّا يَنبُتَ فِي قُلُوبِكُمْ جَذرُ مَرارَةٍ وَيُسَمِّمُ كَثِيرِينَ!

И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;

16 و َاحرِصُوا عَلَى أنْ لا يَكُونَ أحَدُكُمْ غَيْرَ أمِينٍ أوْ آثِماً كَما كانَ عِيسُو الَّذِي باعَ حُقُوقَهُ كَبِكرٍ مُقابِلَ بَعْضِ الطَّعامِ!

да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17 و َأنتُمْ تَعرِفُونَ أنَّهُ لَمّا أرادَ أنْ يَرِثَ البَرَكَةَ فِيما بَعْدُ لَمْ يُستَمَعْ لَهُ. إذْ لَمْ يَجِدْ طَرِيقَةً يُغَيِّرُ فِيها ما حَدَثَ، مَعَ أنَّهُ طَلَبَ البَرَكَةَ مِنْ أبِيهِ بِدُمُوعٍ.

понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.

18 و َأنتُمْ لَمْ تَأتُوا إلَى جَبَلٍ يُلمَسُ وَيَشتَعِلُ بِالنّارِ. لَمْ تَأتُوا إلَى مَكانِ ظُلمَةٍ وَعَتْمَةٍ وَزَوابِعَ.

Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

19 ل َمْ تَأتُوا إلَى نَفخِ بُوقٍ أوْ إلَى صَوتٍ ناطِقٍ، جَعَلَ الَّذِينَ سَمِعُوهُ يَلتَمِسُونَ أنْ يَتَوَقَّفَ الكَلامُ المُوَجَّهُ إلَيْهِمْ.

<нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

20 إ ذْ لَمْ يَحتَمِلُوا ما أُمِرُوا بِهِ: «حَتَّى لَوْ لَمَسَ الجَبَلَ حَيوانٌ، يَنبَغِي رَجمُهُ.»

(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

21 و َكانَ المَنظَرُ مُخِيفاً جِدّاً حَتَّى إنَّ مُوسَى قالَ: «أنا أرتَجِفُ خَوفاً.»

и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

22 ل َكِنَّكُمْ جِئتُمْ إلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ، إلَى مَدِينَةِ اللهِ الحَيِّ، القُدسِ السَّماوِيَّةِ. جِئتُمْ إلَى عَشَراتِ الآلافِ مِنَ المَلائِكَةِ المُجتَمِعِينَ فِي احتِفالٍ بَهِيجٍ.

но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

23 ج ِئتُمْ إلَى جَماعَةٍ مِنَ الأبكارِ الَّذينَ أسماؤُهُمْ مَكتُوبَةٌ فِي السَّماءِ. جِئتُمْ إلَى اللهِ، قاضِي كُلِّ البَشَرِ. جِئتُمْ إلَى أرْواحِ أبْرارٍ مُكَمَّلِينَ.

при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 ج ِئتُمْ إلَى يَسُوعَ، وَسِيطِ عَهدٍ جَدِيدٍ، وَإلَى دَمٍ مَرشُوشٍ يُكَلِّمُنا بِأُمُورٍ أفضَلَ مِنْ ما كَلَّمَنا بِهِ دَمُ هابِيلَ.

при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

25 ف احرِصُوا عَلَى أنْ لا تَرفُضُوا سَماعَ مَنْ يُكَلِّمُكُمْ. رَفَضَ هَؤُلاءِ أنْ يَستَمِعُوا إلَى مَنْ حَذَّرَهُمْ عَلَى الأرْضِ، فَلَمْ يَنجُوا مِنَ العِقابِ. فَكَيفَ يَسَعُنا أنْ نَنجُوَ إذا ابتَعَدنا عَنِ الَّذِي يُحَذِّرُنا مِنَ السَّماءِ؟

Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

26 ه َزَّ الأرْضَ صَوتُهُ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، أمّا الآنَ فَقَدْ قَطَعَ هَذا الوَعدَ فَقالَ: «مَرَّةً أُخْرَى، سَأُزَلزِلُ لا الأرْضَ وَحدَها، بَلِ السَّماءَ أيضاً.»

Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

27 ف َقَولُهُ: «مَرَّةً أُخْرَى،» يَدُلُّ عَلَى أنَّ الأشياءَ غَيرَ الثّاَبِتَةِ سَتُزالُ. إذْ هِيَ أشياءٌ مَخلُوقَةٌ. وَهَذا يَعنِي أنَّ الأشياءَ الَّتِي لا يُمكِنُ أنْ تُزَلزَلَ سَتَبقَى.

А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

28 و َالمَلَكُوتُ الَّذِي نَنالُهُ هُوَ مَلَكُوتٌ غَيرُ قابِلٍ لِلزَّلزَلَةِ. لِهَذا فَلْنُظهِرِ امتِنانَنا لَهُ، ولنَعبُدِ اللهَ عِبادَةً مَقبُولَةً بِتَوقِيرٍ وَمَهابَةٍ.

Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

29 ف َإلَهُنا نارٌ مُلتَهِمَةٌ!

защото нашият Бог е огън, който пояжда.