1 « وَفِي نَهايَةِ كُلِّ سَبعِ سَنَواتٍ، يَنبَغِي أنْ تُلغُوا الدُّيُونَ.

В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

2 و َتُلْغَى كَما يَلِي: كُلُّ مَنْ أقرَضَ مالاً لِشَخصٍ آخَرَ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ، يُلغِيَ هَذا الدَّينَ. لا يُطالِبْ بِهِ جارَهُ أوْ قَرِيبَهُ، لأنَّهُ قَدْ أُعلِنَ وَقتٌ لإلغاءِ الدُّيُونِ إكراماً للهِ.

И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

3 ي ُمكِنُكَ أنْ تُطالِبَ الغَرِيبَ بِسَدادِ دَينِهِ، لَكِنْ تُلغِيَ الدَّينَ الَّذِي لَكَ عَلَى أخِيكَ.

От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има у брата ти, ръката ти да го оставя.

4 « لا يَنبَغِي أنْ يَكُونَ بَينَكُمْ فُقَراءٌ، لأنَّ اللهَ سَيُبارِكُكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها لَكُمْ إلَهُكُمْ لِتَمتَلِكُوها.

Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

5 ف َقَط إنْ أطَعتُمْ إلَهَكُمْ ، فَحَرِصْتُمْ عَلَى عَمَلِ كُلِّ هَذِهِ الوَصايا الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ،

ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

6 ف َإنَّ إلَهَكُمْ سَيُبارِكُكُمْ بَرَكَةً عَظيمَةً كَما وَعَدَ، فَتُقرِضُونَ أُمَماً كَثِيرَةً وَلا تَقتَرِضُونَ، وَتَحكُمُونَ أُمَماً كَثِيرَةً وَلا تَحكُمُكُمُ الأُمَمُ.

Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

7 « إنْ كانَ هُناكَ فَقِيرٌ بَينَكُمْ مِنْ إخْوَتِكُمْ فِي إحدَى مُدُنِكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ، فَلا تَكُونُوا أنانِيِّينَ، وَلا تَرفُضُوا مُساعَدَةَ كُلِّ فَقِيرٍ وَمُحتاجٍ.

Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете {Еврейски: портите.} ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

8 ب َلْ كُونُوا كُرَماءَ مَعَهُمْ وَأقرِضُوهُمْ كُلَّ ما يَحتاجُونَ إلَيهِ.

но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

9 « احرِصُوا عَلَى ألّا تُدخِلُوا فِكرَةً شِرِّيرَةً إلَى أذهانِكُمْ فَتَقُولُوا إنَّ السَّنَةَ السّابِعَةَ، سَنَةَ إلغاءِ الدُّيُونِ، قَدِ اقْتَرَبَتْ! وَهَكَذا تَمْنَعُونَ الرَّحمَةَ عَنِ الفَقِيرِ، فَلا تُعطُونَهُ شَيئاً. لَكِنَّهُ سَيَصرُخُ إلَى اللهِ ضِدَّكُمْ، وَسَتَكُونُونَ مُذنِبِينَ فِي حَضرَةِ اللهِ.

Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти <се счете> за грях.

10 « أعْطُوا الفَقيرَ بِكَرَمٍ، وَلا تَتَرَدَّدْ قُلُوبُكُمْ بَينَما تُعْطُونَهُ. فَإنَّهُ لأجلِ هَذا العَمَلِ سَيُبارِكُكُمْ إلَهُكُمْ فِي كُلِّ أعمالِكُمْ، وَفِي كُلِّ ما تَقُومُونَ بِهِ.

Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

11 و َلأنَّ الفُقَراءَ سَيَكُونُونَ دائِماً فِي الأرْضِ، فَأعْطُوا الجارَ وَالفَقِيرَ وَالمُحتاجَ فِي أرْضِكُمْ بِسَخاءٍ. إطلاقُ العَبِيد

Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си.

12 « إنِ اشْتَرَيتَ عِبرانِيّاً أوْ عِبرانِيَّةً مِنْ شَعبِكَ. وَعَمِلَ لَدَيْكَ سِتَّ سَنَواتٍ، يَنبَغِي أنْ تُحَرِّرَهُ فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ.

Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

13 و َحِينَ تُطلِقُ العَبدَ حُرّاً، لا تُرسِلَهُ فارِغَ اليَدَينِ.

И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

14 ب َلْ أعطِهِ بِكَرَمٍ مِنْ ما بارَكَكَ إلَهُكَ بِهِ. مِنْ غَنَمِكَ وَمِنْ بَيدَرِ حُبُوبِكَ وَمِنْ نَبيذِكَ.

непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, <така> да му дадеш.

15 و َاذكُرْ أنَّكَ كُنتَ عَبداً فِي أرْضِ مِصرَ، فَأطلَقَكَ إلَهُكَ حُرّاً، لِهَذا السَّبَبِ أُعطِيكَ هَذِهِ الوَصِيَّةَ اليَومَ.

Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

16 « فَإنْ قالَ لَكَ العَبدُ: ‹لَنْ أترُكَكَ،› لأنَّهُ يُحِبُّكَ وَيُحِبُّ عائِلَتَكَ، إذْ قَدْ وَجَدَ خَيراً لِنَفسِهِ مَعكَ،

Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

17 ف َخُذْ مِثْقاباً وَاثقُبْ شَحمَةَ أُذُنِهِ إذْ يُلصِقُها عَلَى البابِ. وَهَكَذا يُصبِحُ عَبداً لَكَ إلَى الأبَدِ. وَكَذَلِكَ تَعمَلُ مَعَ جارِيَتِكَ.

тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

18 « لا تَنْدَمْ عَلَى إطلاقِهِ حُرّاً. فَقَدْ خَدَمَكَ سِتَّ سَنَواتٍ خِدْمَةً تَستَحِقُّ أُجرَةَ أجِيرٍ. وَسَيُبارِكُكَ إلَهُكَ فِي كُلِّ ما تَعمَلُهُ. أبْكارُ حَيواناتِك

Да ти се не види тежко, когато го изпратиш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

19 « خَصِّصْ لإلَهِكَ كَلَّ ذَكَرٍ بِكرٍ مِنْ بَقَرِكَ وَغَنَمِكَ، وَلا تَستَخدِمْ بِكْرَ بَقَرِكَ فِي عَمَلِكَ، وَلا تَجُزَّ صُوفَ بِكْرِ غَنَمِكَ،

Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

20 ب َلْ كُلْهُ أنتَ وَعائِلَتُكَ فِي حَضْرَةِ إلَهِكَ كُلَّ سَنَةٍ فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ اللهُ لِيُعبَدَ فِيهِ.

Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

21 « وَلَكِنْ إنْ كانَ فِي هَذا البِكرِ عَيبٌ، أوْ كانَ أعرَجَ أوْ أعمَى أوْ فِيهِ أيُّ عَيبٍ آخَرَ، فَلا تَذبَحْهُ لإلَهِكَ.

Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

22 ل َكِنْ يُمكِنُكَ أنْ تَأكُلَهُ فِي مُدُنِكَ، وَيُمكِنُ لِلطّاهِرِ وَغَيرِ الطّاهِرِ أنْ يَأكُلَهُ كَما يُؤكَلُ الغَزالُ وَالإيَّلُ.

Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво <да го ядат>, както <ядат> сърна и елен.

23 ل َكِنْ لا تَأكُلْ دَمَهُ، بَلِ اسْكُبْهُ عَلَى الأرْضِ كَالماءِ.

Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.