1 و َبَعدَ ذَلِكَ جاءَ المُوآبِيُّونَ وَالعَمُّونيُّونَ وَالمَعُونِيُّونَ ليُحارِبُوا يَهُوَشافاطَ.

След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26: 7.} дойдоха да воюват против Иосафата.

2 ف َجاءَ أُناسٌ وَقالُوا لِيَهُوشافاطَ: «إنَّ جَيشاً عَظِيماً قادِمٌ عَلَيكَ مِنْ أدُومَ مِنَ الجانبِ الآخَرِ مِنَ البَحرِ. وَها قَدْ وَصَلُوا إلَى حَصُّونَ ثامارَ!» – وَتُدعَى حَصُّونُ ثامارُ أيضاً عَينَ جَدْيٍ.

Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3 ف َخافَ يَهُوشافاطُ. وَصَمَّمَ أنْ يَطلُبَ اللهَ وَيَسألَهُ ماذا يَفعَلُ. فَدَعا جَمِيعَ أهلِ يَهُوذا إلَى الصَّومِ.

А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4 ف َجاءَ شَعبُ يَهُوذا منْ كُلِّ مُدُنِ يَهُوذا وَاجْتَمَعُوا مَعاً لِكَي يَطلُبُوا مَعُونَةَ اللهِ وَإرادَتَهُ.

И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5 ك انَ يَهُوشافاطُ في بَيتِ اللهِ أمامَ السّاحَةِ الجَدِيدَةِ. فَوَقَفَ فِي الاجْتِماعِ الَّذِي ضَمَّ أهلَ يَهُوذا وَالقُدسِ.

И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6 و َقالَ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ آبائِنا، أنتَ اللهُ في السَّماءِ! وَأنتَ تَسُودُ عَلَى كُلِّ مَمالِك الشُّعُوبِ! لَكَ القُوَّةُ وَالقُدرَةُ! وَلَيسَ مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقِفَ فِي وَجهِكَ!

Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7 إ لَهُنا أنتَ! أنتَ الَّذِي طَرَدْتَ سُكّانَ هَذِهِ الأرْضِ مِنها أمامَ شَعبِكَ إسْرائِيلَ. وَأعطَيتَها لِنَسل إبْراهِيمَ خَلِيلِكَ إلَى الأبَدِ.

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8 و َعاشَ نَسلُ إبْراهِيمَ فِي هَذِهِ الأرْضِ، وَبَنُوا هَيكَلاً مِنْ أجلِ اسْمِكَ.

И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9 و َقالُوا: ‹إنْ جاءَ عَلَينا ضِيقٌ أوْ حَربٌ أوْ عِقابٌ أوْ مَرَضٌ أوْ مَجاعَةٌ، فَسَنَقفُ أمامَكَ وَأمامَ هَذا الهَيكَلِ الَّذِي وَضَعتَ فِيهِ اسْمَكَ. وَسَنَستَغِيثُ بِكَ فِي ضِيقِنا، فَتَسمَعُنا وَتُخَلِّصُنا.›

Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 « وَالآنَ، ها قَدْ جاءَتْ جُيُوشٌ مِنْ عَمُّونَ وَمُوآبَ وَجَبَلِ سَعِيرَ! لَمْ تَسْمَحْ أنتَ لِبَنِي إسْرائِيلَ بِالدُّخُولِ إلَى أراضِي هَؤُلاءِ عِندَما خَرَجَ شَعبُكَ مِنْ مِصْرَ، بَلْ تَرَكُوهُمْ فِي حالِهِمْ، وَلَمْ يَقضُوا عَلَيهِمْ.

И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11 ل َكنِ انظُرْ أيَّةَ مُكافَأةٍ تُكافِئُنا بها هَذِهِ الشُّعُوبُ عَلَى عَدَمِ قَضائِنا عَلَيهِمْ. فَقَدْ جاءُوا لِكَي يَطرُدُونا مِنْ أرْضِكَ الَّتِي أعطَيتَها لَنا.

ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 ا حْكُمْ أنتَ عَلَى هَؤُلاءِ النّاسِ، يا إلَهَنا! فَلا قُدرَةَ لَنا عَلَى مِثلِ هَذا الجَيشِ الكَبِيرِ الهاجمِ عَلَينا! وَنَحنُ لا نَعرِفُ ماذا يُمكِنُنا أنْ نَعمَلَ، لَكِنَّنا نُعَلِّقُ رَجاءَنا عَلَيكَ أنتَّ!»

Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13 و َكانَ كُلُّ رجال يَهُوذا واقِفِينَ فِي حَضرَةِ اللهِ مَعَ أطفالِهمْ الرُّضَّعِ وَزَوجاتِهِمْ وَأبنائهِمْ.

А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14 ث ُمَّ حَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى يَحْزَئِيلَ بْنِ زَكَرِيّا بْنِ بَنايا بْنِ يَعِيئِيلَ بْنِ مَتَّنْيا الَّلاوِي. وَكانَ يَحْزَئِيلُ لاوِيّاً مِنْ نَسلِ آسافَ.

Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а <Захария бе> син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15 ف َقالَ يَحْزَئِيلُ: «اسمَعُونِي أيُّها المَلِكُ يَهُوشافاطُ وَيا كُلَّ سُكّان يَهُوذا وَالقُدسِ. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ لَكُمْ: ‹لا تَخافُوا وَلا تَنزَعِجُوا بسَبَبِ ضَخامَةِ هَذا الجَيشِ القادِمِ عَلَيكُمْ، لِأنَّ المَعرَكَةَ لَيسَتْ مَعرَكَتَكُمْ، بَلْ مَعرَكَةُ اللهِ!

Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16 ف َانزِلُوا غَداً وَاهجُمُوا عَلَيهِمْ. ها هُمُ الآنَ يَمُرُّونَ فِي مَعبَرِ صِيصَ. وَغَداً سَتَجِدُونَهُمْ في آخِرِ الوادي أمامَ بَرِّيَّةِ يَرُوئِيلَ.

Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 ل َنْ تَضطَرُّوا إلَى القِتالِ فِي هَذِه المَعرَكَةِ، لَكِنِ اثبُتُوا فِي مَواقِعكُمْ وَسَتَرَوْنَ كَيفَ يُخَلِّصُكُمْ اللهُ. فَلا تَخافُوا وَلا تَنزَعِجُوا يا أهلَ يَهُوذا وَالقُدسِ. فَواجِهُوهُمْ غَداً، وَاللهُ مَعَكُمْ.›»

Не ще да е потребно вие да се биете в тоя <бой>; поставете се, застанете, и вижте със себе си <извършеното> от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 ف َانبَطَحَ يَهُوشافاطُ وَوَجهُهُ إلَى الأرْضِ، وَكَذَلِكَ فَعَلَ جَمِيعُ أهلِ يَهُوذا وَالقُدسِ فِي حَضرَةِ اللهِ.

Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19 و َوَقَفَ الَّلاوِيُّونَ مِنْ بَنِي قَهاتَ وَبَنِي قُورَحَ لِيُسَبِّحُوا اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، بصَوتٍ عالٍ جِدّاً.

И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20 و َخَرَجَ جَيشُ يَهُوشافاطَ إلَى بَرِّيَّةِ تَقُوعَ فِي الصَّباح الباكرِ. وَعندَ خُرُوجِهمْ، وَقَفَ يَهُوشافاطُ وَقالَ: «اسْمَعُونِي يا أهلَ يَهُوذا وَسُكّانَ القُدْسِ. ليَكُنْ لَكُمْ إيمانٌ بِإلَهِكُمْ ، وَلَنْ يُصِيبَكُمْ شَرٌّ. ليَكُنْ لَكُمْ إيمانٌ بِأنْبِياءِ اللهِ ، وَسَتَنجَحُونَ!»

И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21 و َشَجَّعَ يَهُوشافاطُ الشَّعبَ وَأصْدَرَ تَعلِيماتِهِ. ثُمَّ عَيَّنَ مُرَنِّمِينَ لِيُسَبِّحُوا اللهَ فِي أزْيائِهِمِ البَهِيَّةِ. فَسارُوا أمامَ الجَيشِ وَسَبَّحُوا اللهَ بِتَرْنِيمَةِ: «سَبِّحُوا اللهَ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.»

Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на <Неговата> светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 و َلَمّا بَدَأ هَؤُلاءِ الرِّجالُ يُرَنِّمُونَ وَيُسَبِّحُونَ اللهَ ، نَصَبَ اللهُ كَميناً لشَعبِ عَمُّونَ وَمُوآبَ وَجَبَلِ ساعِيرَ الَّذِينَ هَاجَمُوا يَهُوذا، فَهُزِموا.

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против <ония от> хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23 و َبَدَأ العَمُّونِيُّونَ وَالمُوآبِيُّونَ يُقاتِلُونَ أهلَ جَبَلِ ساعِيرَ، فَقَضُوا عَلَيهِمْ. وَبَعدَ ذَلِكَ راحُوا يَقتُلُ أحَدُهُمُ الآخَرَ!

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 و َلَمّا وَصَلَ جَيْشُ يَهُوذا إلَى المِنطَقَةِ المُشرِفَةِ عَلَى البَرِّيَّة، نَظَرُوا إلَى جَيْشِ العَدُوِّ الكَبِيرِ، فَلَمْ يَرَوْا إلّا جُثَثاً مُلقاةً عَلَى الأرْضِ، إذْ لَمْ يَنجُ منهُمْ أحَدٌ.

А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 ف َجاءَ يَهُوشافاطُ وَجَيشُهُ وَغَنِمُوا الأشياءَ الثَّمِينَةَ الَّتِي كانَتْ مَعَ أعدائِهِمْ. فَأخَذُوا خُيُولاً وَكُنُوزاً وَمَلابِسَ وَأشْياءَ ثَمينَةً. فَأخَذَها يَهُوشافاطُ وَجَيْشُهُ لِأنفُسِهمْ. وَكانَتْ هَذِه الغَنائِمُ أثقَلَ مِنْ أنْ يَحمِلَها يَهُوشافاطُ وَجَيْشُهُ فِي يَومٍ واحِدٍ. فَأمْضَوْا ثَلاثَةَ أيّامٍ يَنقُلُونَ الغَنائِمَ.

И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26 و َفي اليَوْمِ الرّابِعِ اجْتَمَعَ يَهُوشافاطُ وَجَيْشُهُ فِي «وادِي بَرَكَةَ.» – فَقَدْ بارَكُوا اللهَ وَسَبَّحُوهُ هُناكَ. لهَذا ما زالَ النّاسُ يُطلِقُونَ عَلَى ذَلِكَ المَكانِ «وادِي بَرَكَةَ.»

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, <и така се нарича> до днес.

27 ث ُمَّ عادَ يَهُوشافاطُ بأهلِ يَهُوذا وَالقُدْسِ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَقَدْ فَرَّحَهُمْ اللهُ كَثِيراً بِسَبَبِ هَزِيمَةِ أعدائِهمْ.

Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил <с поражението> на неприятелите им.

28 ف َجاءُوا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ بِقَياثيرَ وَرَبابٍ وَأبواقٍ، وَتَوَجَّهُوا إلَى بَيتِ اللهِ.

И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29 ف َخافَتْ كُلُّ المَمالكِ حَولَهُمْ اللهَ ، لِأنَّهُمْ سَمِعُوا أنَّ اللهَ نَفسَهُ حارَبَ أعداءَ إسْرائِيلَ.

И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30 ف َاسْتَراحَتْ مَملَكَةُ يَهُوشافاطَ لِأنَّ إلَهَ يَهُوشافاطَ أراحَها مِنَ الحُرُوبِ مَعَ البِلادِ المُجاوِرَةِ. نهايَةُ حُكمِ يَهُوشافاط

И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31 ح َكَمَ يَهُوشافاطُ بِلادَ يَهُوذا. وَكانَ فِي الخامِسَةِ وَالثَّلاثِينَ منْ عُمرِهِ لَمّا اسْتَلَمَ الحُكمَ. وَحَكَمَ خَمْساً وَعِشرينَ سَنَةً فِي القُدسِ. وَاسْمُ أُمّهِ عَزُوبَةُ بِنتُ شَلْحِي.

Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 و َعاشَ يَهُوشافاطُ حَياةً مُستَقِيمَةً كَأبِيه آسا. وَلَمْ يَنْحَرِف عَنْ طَرِيقِ أبِيهِ. إذْ فَعَلَ يَهُوشافاطُ كُلَّ ما يُرْضِي اللهَ.

Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

33 ل َكنَّهُ لَمْ يَهدِمِ المُرتَفَعاتِ، وَلَمْ يُوَجِّهِ الشَّعبُ قُلُوبَهُمْ لاتِّباعِ الإلَهِ الَّذِي تَبِعَهُ آباؤهُمْ.

Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يَهُوشافاطُ، مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ في السِّجلّاتِ الرَّسمِيَّةِ لِياهُو بْنِ حَنانِي. وَهَذِهِ مَسَجَّلَةٌ فِي كِتاب تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35 و َبَعدَ مُدَّةٍ، عَمِلَ يَهُوشافاطُ مَلِكُ يَهُوذا مُعاهَدَةً مَعَ أخَزْيا، مَلِكِ إسْرائِيلَ الَّذِي عَمِلَ شُرُوراً.

А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 ف َاشتَرَكَ مَعَهُ فِي إرسالِ سُفُنٍ إلَى مَدِينَةِ تَرْشِيشَ. وَصَنَعا سُفُناً فِي عِصْيُونِ جابِرَ.

Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 ف َنَقَلَ ألِيعَزَرُ بْنُ دُوداوا المَرِيشِيُّ رِسالَةً مِنَ اللهِ إلَى يَهُوشافاطَ قالَ فِيها: «لِأنَّكَ انضَمَمْتَ إلَى أخَزْيا، سَيُحَطِّمُ اللهُ أعْمالَكَ.» فَتَحَطَّمَتْ سُفُنُ يَهُوشافاطَ وَأخَزْيا، فَلَمْ يَقدرا أنْ يُرسِلاها إلَى تَرْشِيشَ.

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.