1 و َأخَذَ ابْنا هارُونَ، نادابُ وَأبِيهُو، كُلُّ واحِدٍ مِجمَرَتَهُ، وَوَضَعا فِيهما ناراً، وَوَضَعا عَلَى النّارِ بَخُوراً، وَقَدَّما فِي حَضْرَةِ اللهِ ناراً مِنْ مَصدَرٍ غَرِيبٍ لَمْ يَأْمُرْهُما اللهُ بِاستِخدامِها.

А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.

2 ف َخَرَجَتْ نارٌ مِنْ مَحضَرِ اللهِ وَأحرَقَتْهُما، فَماتا فِي حَضْرَةِ اللهِ.

За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.

3 ح ِينَئِذٍ، قالَ مُوسَى لِهارُونَ: «هَذا ما قَصَدَهُ اللهُ بِقَولِهِ: ‹سَأتَقَدَّسُ بِالكَهَنَةِ الَّذِينَ يَقتَرِبُونَ إلَيَّ، وَسَأتَمَجَّدُ أمامَ كُلِّ الشَّعبِ.›» وَكانَ هارُونُ صامِتاً.

Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше.

4 و َدَعا مُوسَى مِيشائِيلَ وَألْصافانَ ابْنَي عُزِّيئِيلَ، عَمِّ هارُونَ. وَقالَ لَهُما: «تَعالا وَاحْمِلا قَرِيبَيكُما إلَى خارِجِ المُخَيَّمِ مِنْ أمامِ المَكانِ المُقَدَّسِ.»

И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.

5 ف َأتَيا وَحَمَلاهُما إلَى خارِجِ المُخَيَّمِ وَهُما فِي ثِيابِهِما الخاصَّةِ، كَما قالَ مُوسَى.

Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей.

6 ث ُمَّ قالَ مُوسَى لِهارُونَ وَابْنَيهِ، ألِيعازارَ وَإيثامارَ: «لا تَشُدُّوا شَعرَكُمْ وَلا تُمَزِّقُوا ثِيابَكُمْ، لِئَلّا تَمُوتُوا، وَلِئَلّا يَغضَبَ اللهُ عَلَى كُلِّ الشَّعبِ. وَأمّا أقرِباؤكُمْ، كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ، فَيُمكِنُهُمْ أنْ يَبكُوا بِسَبَبِ إحراقِ اللهِ لِنادابَ وَأبِيهُو.

Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом.

7 ل ا تَخرُجُوا إلَى خارِجِ مَدْخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَإلّا فَإنَّكُمْ سَتَمُوتُونَ، لِأنَّ زَيتَ مَسحَةِ اللهِ عَلَيكُمْ.» فَعَمِلُوا كَما قالَ مُوسَى لَهُمْ.

И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей.

8 ث ُمَّ قالَ اللهُ لِهارُونَ:

След това Господ говори на Аарона, казвайки:

9 « لا تَشرَبْ أنتَ وَابْناؤكَ خَمْراً وَلا شَراباً مُسكِراً حِينَ تَدخُلُونَ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ لِئَلّا تَمُوتُوا. هَذِهِ شَرِيعَةٌ دائِمَةٌ لَكُمْ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ.

Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения,

10 م َيِّزُوا بَينَ ما هُوَ مُقَدَّسٌ وَما هُوَ نَجِسٌ، وَبَينَ ما هُوَ طاهِرٌ وَما هُوَ نَجِسٌ.

както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто,

11 ل ِأنَّكُمْ سَتُعَلِّمُونَ بَنِي إسْرائِيلَ كُلَّ الشَّرائِعِ الَّتِي أعطاها اللهُ لَهُمْ مِنْ خِلالِ مُوسَى.»

така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея.

12 و َقالَ مُوسَى لِهارُونَ وَابْنَيهِ الباقِيَينِ، ألِيعازارَ وَإيثامارَ: «خُذُوا تَقدِمَةَ الطَّحِينِ الباقِيَةِ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ ، وَكُلُوها بِلا خَمِيرٍ بِجانِبِ المَذبَحِ، لِأنَّها نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет,

13 ك ُلُوها فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ لِأنَّها حِصَّتُكَ وَحِصَّةُ أبْنائِكَ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ ، لِأنَّ اللهَ أمَرَنِي بِهَذا.

и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано.

14 « وَأمّا صَدرُ وَفَخذُ التَّقدِمَةِ اللَّذانِ رَفَعَهُما الكَاهِنُ قِي حَضرَةِ اللهِ، فَتَأكُلُونَهما فِي مَكانٍ طاهِرٍ أنتَ وَأبناؤُكَ. قَدْ أُعطِيا كَحِصَّةٍ لَكَ وَلِأبنائِكَ مِنْ ذَبائِحِ السَّلامِ الَّتِي يُقَدِّمُها بَنُو إسْرائِيلَ.

Също и гърдите на движимия принос и бедрото на <този> за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.

15 ي ُقَدِّمُ الشَّعبُ السّاقَ وَالصَّدرَ المَرْفُوعانِ فِي حَضرَةِ اللهِ مَعَ تَقدِماتِ الشَّحمِ المُعَدَّةِ بِالنّارِ إلَى مَحْضَرِ اللهِ. هَذِهِ حِصَّتُكَ الدّائِمَةُ أنتَ وَأبناؤُكَ كَما أمَرَ اللهُ.»

Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и <право> на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.

16 ث ُمَّ سَألَ مُوسَى عَنْ تَيسِ الخَطِيَّةِ، وَكانَ قَدِ احْتَرَقَ. فَغَضِبَ مُوسَى عَلَى ألِيعازارَ وَإيثامارَ، ابْنَي هارُونَ الباقِيَينِ، وَقالَ:

И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече:

17 « لِماذا لَمْ تَأكُلا ذَبِيحَةَ الخَطِيَّةِ فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ؟ فَهِيَ نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لَكُما بِالكامِلِ، وَقَدْ أعطاها اللهُ لَكُما لإزالَةِ ذَنبِ الشَّعبِ وَعَمَلِ كَفّارَةٍ لَهُ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?

18 ل َمْ يُحْضَرْ دَمُهُما إلَى داخِلِ المَكانِ المُقَدَّسِ، لِذا كانَ يَنبَغِي أنْ تَأكُلاها فِي المَكانِ المُقَدَّسِ كَما أمَرْتُ.»

Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах.

19 ف َقالَ هارُونُ لِمُوسَى: «لَقَدْ قَدَّما اليَومَ عَنْهُما ذَبِيحَتَي خَطِيَّةٍ وَتَقدِمَتَينِ صاعِدَتَينِ، وَانظُرْ ما الَّذِي حَدَثَ! فَهَلْ يَرضَى اللهُ بِأنْ آكُلَ هَذِهِ الذَّبائِحَ؟»

Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа?

20 و َحِينَ سَمِعَ مُوسَى هَذا اقتَنَعَ.

И като чу това Моисей видя му се задоволително.