1 ي ا رَبُّ كُنتَ لَنا عَلَى الدَّوامِ مَلجأً جِيلاً بَعدَ جِيلٍ.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 م ِنْ قَبلِ وِلادَةِ الجِبالِ، مِنْ قَبلِ أنْ تُخلَقَ الأرْضُ وَالعالَمُ. مُنذُ الأزَلِ وَإلَى الأبَدِ، أنتَ اللهُ!

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 أ نتَ تُعِيدُ الإنسانَ إلَى التُّرابِ، وَلِلبَشَرِ تَقُولُ: «عُودُوا.»

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 إ نَّ ألفَ سَنَةٍ لَدَيكَ هِيَ كَمُرُورِ يَومٍ واحِدٍ، كَجُزءٍ مِنَ اللَّيلِ حِينَ يَغلِبُ النُّعاسُ.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 ت َزُولُ كَأنَّها حُلْمٌ، كَعُشْبٍ يَتَجَدَّدُ عِندَ الصَّباحِ.

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 ف ِي الصَّباحِ يَنمُو وَيَتَجَدَّدُ، وَقَبلَ المَساءِ يَيبَسُ وَيَذوِي.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 ه َكَذا نَهلِكُ حِينَ تَغْضَبُ، وَحِينَ تَسْخَطُ نَرْتَعِبُ.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 ب ِوُضُوحٍ تَرَى كُلَّ آثامِنا. وَخَطايانا الخَفِيَّةُ لا تَخفَى عَلَيكَ.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 ك ُلُّ سَنَواتِنا تَمُرُّ تَحتَ غَضَبِكَ، تَمُرُّ سَنَواتُنا كَفِكْرَةٍ.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 ن َعِيشُ لِسَبعِينَ سَنَةٍ كَتَنهِيدَةٍ! وَإنْ كُنّا أقوِياءَ، فَرُبَّما ثَمانِينَ. وَأغلَبُ تِلكَ السَّنَواتِ مَلِيئَةٌ بِالتَّعَبِ وَالألَمِ. فَجأةً تَنتَهِي سَنَواتُنا، وَنَحنُ نَطِيرُ!

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 م َنْ يَعرِفُ قُوَّةَ غَضَبِكَ؟ أمْ هَلْ سَنَستَطِيعُ بِتَقوانا أنْ نَتَّقِيَ غَضَبَكَ؟

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 ع َلِّمْنا أنْ نُحْصِيَ أيّامَنا القَلِيلَةَ، لِكَي نَحصُلَ عَلَى قُلُوبٍ حَكِيمَةٍ.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 ف َمَتَى سَتَعُودُ يا اللهُ ، وَتُعَزِّي عَبِيدَكَ؟

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 أ َشْبِعْنا كُلَّ صَباحٍ بِمَحَبَّتِكَ، وَسَنَبتَهِجُ وَنَفرَحُ كُلَّ أيّامِ حَياتِنا.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 أ َعْطِنا سَنَواتٍ مِنَ السَّعادَةِ بِعَدَدِ ما أعطَيتَنا مِنْ سَنَواتِ الألَمِ وَالضِّيقِ!

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 د َعْ خُدّامَكَ وَنَسلَهُمْ يَرَوا أعمالَكَ المُهِيبَةَ.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 ف َلْنَعرِفْ نِعمَةَ الرَّبِّ الإلَهِ. وَلْيُدعَمْ وَيُثَبَّتْ ما نَعمَلُ. وَلَيْتَ ما نَفعَلُهُ يُثمِرُ.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.