1 و َكانَ فِي كَنِيسَةِ أنطاكِيَّةَ بَعضُ الأنبِياءِ وَالمُعَلِّمِينَ. فَكانَ هُناكَ بَرنابا، وَسِمعانُ الَّذِي كانَ يُدعَى نِيجَرَ، وَلُوكيُوسُ القَيرِينِيُّ، وَمَنايِنُ الَّذِي كانَ قَدْ نَشَأ مَعَ الوالِي هِيرُودُسَ، وَشاوُلُ.

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

2 و َبَينَما كانُوا يَخدِمُونَ الرَّبَّ وَيَصُومُونَ، قالَ الرُّوحُ القُدُسُ: «خَصِّصُوا لِي بَرنابا وَشاوُلَ لِكَي يَقُوما بِالعَمَلِ الَّذِي سَبَقَ أنْ دَعَوتُهُما إلَيهِ.»

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

3 ف َبَعدَ أنْ صامُوا وَصَلُّوا، وَضَعُوا أيدِيَهُمْ عَلَى بَرنابا وَشاوُلَ، وَأرسَلُوهُما. بَرنابا وَشاوُلُ فِي قُبرُص

Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 و َبَعدَ أنْ أرسَلَهُما الرُّوحُ القُدُسُ، ذَهَبا إلَى سَلُوكِيَّةَ. وَمِنْ هُناكَ أبحَرا إلَى قُبرُصَ.

И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

5 و َعِندَما وَصَلا إلَى سَلامِيسَ، بَشَّرا بِرِسالَةِ الرَّبِّ فِي مَجامِعِ اليَهُودِ، وَكانَ يُوحَنّا مَعَهُما يُساعِدُهُما.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

6 ف َاجتازا فِي الجَزِيْرَةِ كُلِّها حَتَّى مَدِينَةِ بافُوسَ. فَوَجَدا هُناكَ ساحِراً وَنَبِيّاً كاذِباً، وَهُوَ يَهُودِيٌّ اسْمُهُ بارْيَشُوعُ.

И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 و َكانَ مُرافِقاً لِحاكِمِ الجَزِيرَةِ سَرجِيُوسَ بُولُسَ، وَهُوَ رَجُلٌ حَكيمٌ. فَأرسَلَ فِي طَلَبِ بَرنابا وَشاوُلَ وَطَلَبَ أنْ يَسمَعَ رِسالَةً مِنَ اللهِ.

който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

8 ف َقاوَمَهُما السّاحِرُ عَلِيمُ، كَما يُتَرجَمُ اسْمُهُ. وَحاوَلَ أنْ يُبْعِدَ الحاكِمَ عَنِ الإيمانِ.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

9 ف َامتَلأ شاوُلُ، الَّذِي كانَ يُدعَى بُولُسُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، وَوَجَّهَ نَظَرَهُ إلَى عَلِيمَ،

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

10 و َقالَ لَهُ: «أنتَ مُمتَلِئٌ بِكُلِّ أنواعِ الغِشِّ وَالحِيَلِ الشِّرِّيْرَةِ! أنتَ ابنٌ لإبلِيسَ، عَدُوٌّ لِكُلِّ ما هُوَ حَقٌّ! ألَنْ تَتَوَقَّفَ أبَداً عَنْ تَشوِيهِ طُرُقِ الرَّبِّ المُستَقِيمَةِ؟

О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 ف َالآنَ ها هِيَ يَدُ الرَّبِّ تَضْرِبُكَ، فَتَكُونَ أعمَىً لا تَرَى الشَّمسَ مُدَّةً مِنَ الزَّمَنِ.» فَغَمَرَتهُ عَلَى الفَورِ ظُلمَةٌ شَدِيدَةٌ، وَراحَ يَبحَثُ عَمَّنْ يَقُودُهُ بِيَدِهِ.

И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 ف َلَمّا رَأى الحاكِمُ ما حَدَثَ، آمَنَ إذْ ذُهِلَ مِنْ تَعلِيمِ الرَّبِّ. بُولُس فِي أنطاكيَة الَّتي فِي بِيسِدِيَة

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13 ث ُمَّ أبحَرَ بُولُسُ وَرِفِيقاهُ مِنْ بافُوسَ، وَوَصَلُوا إلَى مَدِينَةِ بَرْجَةَ فِي بَمْفِيليَةَ. لَكِنَّ يُوحَنّا تَرَكَهُما وَرَجِعَ إلَى القُدسِ.

А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 ف َتابَعا رِحلَتَهُما مِنْ بَرجَةَ فَوَصَلا إلَى أنطاكِيَةَ الَّتِي فِي بِيسِيديَةَ. وَفِي السَّبتِ ذَهَبا إلَى المَجمَعِ وَجَلَسا.

А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 و َهُناكَ قُرِئَتِ الشَّرِيعَةُ وَكِتاباتُ الأنبِياءِ. وَبَعدَ ذَلِكَ أرسَلَ إلَيهِما المَسؤُولُونَ عَنِ المَجمَعِ رِسالَةً تَقُولُ: «أَيُّها الأَخَوَانِ، إنْ كانَتْ لَدَيكُما رِسالَةُ تَشجِيعٍ لِلشَّعبِ، فَتَكَلَّما.»

И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

16 ف َوَقَفَ بُولُسُ وَأشارَ بِيَدِهِ وَقالَ: «يا رِجالَ بَني إسْرائِيلَ، وَأنتُمْ يا غَيرَ اليَهُودِ الَّذِينَ تَخافُونَ اللهَ، أصغُوا إلَيَّ.

Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 إ نَّ إلَهَ بَنِيْ إسرائِيلَ قَدِ اخْتارَ آباءَنا، وَرَفَعَ مِنْ شَأْنِ شَعبِنا أثناءَ إقامَتِهِمْ فِي أرْضِ مِصرَ، ثُمَّ أخرَجَهُمْ بِقُوَّتِهِ العَظِيمَةِ مِنْ تِلكَ الأرْضِ.

Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 و َاحتَمَلَهُمْ نَحوَ أربَعِينَ عاماً فِي البَرِّيَّةِ.

И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 ث ُمَّ حَطَّمَ سَبعَةَ شُعُوبٍ فِي أرْضِ كِنعانَ، وَأعطَى الأرْضَ لَهُمْ مِيراثاً

И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 ل ِمُدَّةِ أربَعِ مِئَةٍ وَخَمْسِينَ عاماً. وَبَعدَ هَذا وَلَّى عَلَيهِمْ قُضاةً حَتَّى زَمَنِ النَّبِيِّ صَمُوئِيلَ.

След това <им> дава съдии до пророка Самуила.

21 « ثُمَّ طَلَبُوا مَلِكاً، فَأعطاهُمُ اللهُ شاوُلَ بْنَ قَيْسٍ، وَهُوَ رَجُلٌ مِنْ قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ. فَحَكَمَهُمْ أربَعِينَ عاماً.

После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 و َبَعدَ أنْ أزاحَهُ اللهُ، نَصَّبَ داوُدَ مَلِكاً عَلَيهِمْ، وَشَهِدَ لِداوُدَ فَقالَ: ‹لَقَدْ وَجَدتُ داوُدَ بْنَ يَسَّى كَما يُرِيدُهُ قَلبِي. وَهُوَ سَيَفعَلُ كُلَّ ما أُرِيدُهُ.›

И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

23 « وَمِنْ نَسلِ هَذا الرَّجُلِ، أعطَى اللهُ لِبَنِي إسرائِيلَ مُخَلِّصاً حَسَبَ وَعدِهِ، هُوَ يَسُوعَ.

От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

24 و َقَبلَ مَجِيئِهِ، نادَى يُوحَنّا لِكُلِّ بَنِي إسرائِيلَ بِمَعمُودِيَّةٍ مَبنِيَّةٍ عَلَى التَّوبَةِ.

след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 و َقَدْ قالَ يُوحَنّا وَهُوَ يُكمِلُ مَهَمَّتَهُ: ‹مَنْ تَظُنُّونَنِي؟ أنا لَستُ هُوَ، لَكِنْ هُناكَ شَخصٌ سَيَأْتِي بَعدِي لا أستَحِقُّ أنْ أحُلَّ رِباطَ حِذائِهِ.›

И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 « أيُّها الإخوَةُ، يا أبناءَ إبراهِيمَ، وَأنتُمْ يا غَيرَ اليَهُودِ الَّذِينَ تَخافُونَ اللهَ، لَقَدْ أُرسِلَتْ إلَينا نَحنُ رِسالَةُ الخَلاصِ هَذِهِ،

Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 أ مّا اليَهودُ وَقادَتُهُمُ الَّذِينَ يَسكُنُونَ مَدينَةَ القُدسِ، فَلَمْ يَعرِفُوا يَسُوعَ، بَلْ أدانُوهُ مُتَمِّمِينَ بِذَلِكَ نُبُوَّاتِ الأنبِياءِ الَّتِي يَقرَأُونَها كُلَّ سَبتٍ.

Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

28 و َرُغمَ أنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا أيَّ أساسٍ لِلحُكمِ عَلَيهِ بِالمَوْتِ، إلّا أنَّهُمْ طَلَبُوا مِنْ بِيلاطُسَ أنْ يَأْمُرَ بِقَتلِهِ.

Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 « وَلَمّا تَمَّموا كُلَّ الأُمُورِ المَكتُوبَةِ عَنه، أنزَلُوهُ عَنْ خَشَبَةِ الصَّلِيبِ، وَدَفَنُوهُ فِي قَبرٍ.

И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

30 ل َكِنَّ اللهَ أقامَهُ مِنَ المَوتِ.

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 و َظَهَرَ أيّامّاً كَثِيرَةً لِلَّذِينَ رافَقُوهُ مِنَ الجَلِيلِ إلَى القُدسِ. وَهُمِ الآنَ شُهُودٌ لَهُ أمامَ النّاسِ.

И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

32 و َنَحنُ نُبَشِّرُكُمْ بِذَلِكَ. لَقَدْ أعْطَى اللهُ لآبائِنا وَعداً،

И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

33 و َقَدْ حَقَّقَ هَذا الوَعدَ لَنا نَحنُ أبناءَهُمْ، بِأنْ أقامَ يَسُوعَ مِنَ المَوتِ. فَكَما هُوَ مَكتُوبٌ فِي المَزمُورِ الثّانِي: ‹أنتَ ابنِي، وَأنا الَيَومَ وَلَدْتُكَ.›

че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 و َلِيُبَيِّنَ اللهُ أنَّهُ أقامَهُ مِنَ المَوتِ، وَأنَّهُ لَنْ يَعُودَ إلَى فَسادٍ قالَ: ‹سَأُعطِيكُمُ البَرَكاتِ الَّتِي وَعَدْتُ بِها داوُدُ.›

А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

35 ل ِهَذا يَقُولُ فِي مَزْمورٍ آخَرَ: ‹لَنْ تَدَعَ جَسَدَ قُدُّوسَكَ يَتَعَفَّنُ.›

Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

36 ف َلَقَدْ ماتَ داوُدُ بَعدَ أنْ حَقَّقَ قَصدَ اللهِ فِي جِيلِهِ. وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ، وَتَعَفَّنَ جَسَدُهُ،

Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 أ مّا الَّذِي أقامَهُ اللهُ مِنَ المَوتِ فَلَمْ يَتَعَفَّنْ.

А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 ف َاعلَمُوا أيُّها الإخوَةُ أنَّنا نُنادِي لَكُمْ بِغُفرانِ الخَطايا مِنْ خِلالِ يَسُوعَ. لَقَدْ عَجِزَتْ شَرِيعَةُ مُوسَى أنْ تُحَرِّرَكُمْ مِنْ خَطاياكُمْ،

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

39 أ مّا كُلُّ مَنْ يُؤمِنُ بِيَسُوعَ فَإنَّهُ يَتَحَرَّرُ مِنْها.

и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 ف َاحذَرُوا مِنْ أنْ يُصِيبَكُمْ ما قالَهُ الأنبِياءُ:

Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

41 ‹ احذَرُوا أيُّها المُستَهزِئُونَ، وَتَعَجَّبُوا وَاهلِكُوا. فَأنا سَأعمَلُ عَمَلاً فِي أيّامِكُمْ، عَمَلاً لَنْ تُصَدِّقوهُ أبَداً، حَتَّى لَوْ أخبَرَكُمْ أحَدٌ!›»

"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 و َبَينَما كانا مُنصَرِفَينِ، طَلَبُوا مِنهُما أنْ يُكَلِّماهُمْ بِهَذا الكَلامِ نَفسِهِ فِي السَّبتِ التّالِي.

Когато си излизаха ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 ف َلَمّا انتَهَى الاجتِماعُ، تَبِعَ كَثِيرُونَ مِنَ اليَهُودِ وَالأتقِياءِ المُتَهَوِّدِينَ بُولُسَ وَبَرنابا، فَتَحَدَّثاَ إلَيْهِمْ وَحَثّاهُم عَلَى أنْ يَستَمِرُّوا فِي نِعمَةِ اللهِ.

И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 و َفِي السَّبتِ التّالِي، اجتَمَعَ سُكّانُ البَلدَةِ كُلُّهُمْ تَقرِيباً لِسَماعِ رِسالَةِ الرَّبِّ.

На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

45 ف َلَمّا رَأى اليَهُودُ جُمُوعَ النّاسِ، مَلأهُمُ الحَسَدُ، وَقاوَمُوا ما كانَ بُولُسُ يَقُولُهُ. وَكانُوا يَشتِمُونَهُ.

А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

46 ل َكِنَّ بُولُسَ وَبَرنابا تَكَلَّما بِجُرأةٍ. وَقالا: «كانَ ضَرُورِيّاً أنْ نُوصِلَ رِسالَةَ اللهِ إلَيكُمْ أنتُمْ أوَّلاً. لَكِنَّكُمْ رَفَضْتُموها، فَحَكَمتُمْ عَلَى أنفُسِكُمْ بِأنَّكُمْ لا تَستَحِقُّونَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ. فَها نَحْنُ الآنَ نَتَوَجَّهُ بِالبِشارَةِ إلَى غَيرِ اليَهُودِ،

Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 ف َقَدْ أوصانا الرَّبُّ وَقالَ: ‹أقمْتُكُمْ لِتَكُونُوا نُوراً لِبَقِيَّةِ الأُمَمِ، مُظهِرينَ طَريقَ الخَلاصِ للعالَمِ كُلِّهِ›»

Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48 ف َلَمّا سَمِعَ غَيرُ اليَهُودِ هَذا، فَرِحُوا كَثِيراً، وَامتَدَحُوا رِسالَةَ الرَّبِّ. وَآمَنَ كُلُّ الَّذِينَ عَيَّنَهُمُ اللهُ لِلحَياةِ الأبَدِيَّةِ.

И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 و َانتَشَرَتْ رِسالَةُ الرَّبِّ فِي المِنطَقَةِ كُلِّها.

И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 ف َهَيَّجَ اليَهُودُ النِّساءَ المُتَدَيِّناتِ البارِزاتِ فِي المُجْتَمَعِ، وَكِبارَ رِجالِ المَدِينَةِ. فَبَدَأُوا حَملَةَ اضطِهادٍ ضِدَّ بُولُسَ وَبَرنابا، وَأخرَجُوهُما بِالقُوَّةِ مِنْ مِنطَقَتِهِمْ.

А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 ف َنَفَضا التُّرابَ عَنْ قَدَمَيهِما، ثُمَّ ذَهَبا إلَى مَدِينَةِ إيقُونِيَةَ.

А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 و َأمّا التَّلامِيذُ، فَكانوا مُمتَلِئينَ مِنَ الفَرَحِ وَمِنَ الرُّوحِ القُدُسِ.

А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.