1 ل ا تُوَبِّخْنِي يا اللهُ فِي غَضَبِكَ! لا تُؤَدِّبْنِي وَأنتَ ساخِطٌ.

За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

2 ا رحَمْنِي يا اللهُ فَأنا ضَعِيفٌ، اشفِنِي لأنَّ عِظامِي تَتَوَجَّعُ.

Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

3 ن َفسِي تَرتَعِدُ ارتِعاداً. فَحَتَّى مَتَى يا اللهُ لا تُعَزِّينِي.

Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

4 ا رْجِعْ يا اللهُ وَأنْقِذْني، خَلِّصْنِي بِمَحَبِّتِكَ وَرَحْمَتِكَ الدِّائِمَتَيْنِ.

Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

5 ل ِأنَّ النّاسَ لا يُكرِمُونَ اسْمَكَ فِي عالَمِ الأمْواتِ. النّاسُ فِي القُبُورِ لا يُسَبِّحُونَكَ!

Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?

6 أ نْهَكْتُ نَفسِي طَوالَ اللَّيلِ بِأنِينِي وَتَنَهُّدِي، حَتَّى غَرِقَ فِراشِي بِالدُّمُوعِ.

Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

7 ذ َبُلَتْ عَينايَ مِنَ الحُزنِ، وَتَعِبَتْ مِنْ كَثرَةِ الأعْداءِ.

Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

8 ا بْتَعِدُوا عَنِّي كُلُّكُمْ يا فاعِلِي الإثْمِ! لِأنَّ اللهَ قَدْ سَمِعَ صَوْتَ صُراخِي.

Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

9 س َمِعَ اللهُ تَضَرُّعاتِي، وَقَبِلَ صَلاتِي.

Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

10 س َيُذَلُّ أعدائِي وَيَرتَعِدُونَ جِدّاً. نَعَمْ، سَيَتَراجَعُونَ أذِلّاءَ فَجأةً.

Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.