1 إ لَهِي، إلَهِي، لِماذا تَرَكْتَنِي؟ أأنْتَ أبْعَدُ مِنْ أنْ تُخَلِّصَنِي، أوْ تَسمَعَ صَرَخاتِي؟

(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

2 إ لَهِي، فِي النَّهارِ دَعَوْتُكَ فَلَمْ تُجِبْ. وَطَوالَ اللَّيلِ لَمْ أسكُتْ.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 ل َكِنَّكَ أنتَ القُدُّوسُ. مُتَوَّجٌ أنتَ عَلَى عَرْشِ تَسبِيحاتِ شَعبِكَ.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 ع َلَيكَ اتَّكَلَ آباؤُنا. اتَّكَلُوا عَلَيكَ فَأنقَذْتَهُمْ.

На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 ص َرَخُوا إلَيكَ فَنَجُوا. عَلَيكَ اتَّكَلُوا، فَلَمْ تَخذِلْهُمْ.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 ف َهَلْ أنا دُودَةٌ لا إنسانٌ؟ أأنا شَيءٌ يَحتَقِرُهُ النّاسُ؟

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

7 ف َكُلُّ مَنْ يَرانِي يَهزَأُ بِي. يَمُدُّونَ ألسِنَتَهُمْ وَيَهُزُّونَ رُؤُوسَهُمْ عَلَيَّ.

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

8 ي َقُولُونَ: لِيَدْعُ اللهَ! فَيُنقِذَهُ، وَيُخَلِّصَهُ بِما أنَّهُ مَسرُورٌ بِهِ!

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 أ مّا أنا، فَقَدْ أخْرَجْتَنِي سالِماً مِنْ بَطْنِ أُمِّي. طَمْأنتَنِي وَأنا بَعْدُ أرْضَعُ.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

10 أ ُلْقِيْتُ بَينَ ذِراعَيكَ مُنذُ وُلِدْتُ. كُنتَ إلَهِي وَأنا فِي بَطْنِ أُمِّي.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 ف َلا تَترُكْنِي لِأنَّ الضِّيقَ قَرِيبٌ، وَلا مُعِينَ لِي!

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 أ حاطَ بِي أعدائِي كَالثِّيرانِ، كَثِيرانِ باشانَ يُطَوِّقُونَنِي!

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 ف تَحُوا أفواهَهُمْ كَأسَدٍ غاضِبٍ مُزَمْجِرٍ يَنقَضُّ عَلَى فَرِيسَتِهِ.

Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

14 ا نسَكَبْتُ كَالماءِ، وَانفَصَلَتْ كُلُّ عِظامِي. وَكالشَّمْعِ ذابَ قَلْبِي داخِلِي.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 ج َفَّتْ قُوَّتِي كَقِطعَةِ فَخّارٍ. وَالتَصَقَ لِسانِي بِسَقْفِ حَلْقِي. وَأنتَ وَضَعتَنِي عَلَى حافَّةِ القَبْرِ.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 أ حاطَ بِي الأشرارُ كَكِلابِ باشانَ. أطبَقَتْ عَلَيَّ جَماعَةٌ مِنْ فاعِلِي الشَّرِّ. وَكَأسَدٍ ثَقَبُوا يَدَيَّ وَرِجلَيَّ.

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 أ رَى كُلَّ عِظامِي. وَهُمْ يُحَدِّقُونَ بِي وَيَتَفَرَّسُونَ فِيَّ.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 ي َقتَسِمُونَ ثِيابِي فِيْما بَيْنَهُمْ، وَعَلَى قَمِيْصِي يُلقُونَ القُرعَةَ.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 ف َلا تَبعُدْ عَنِّي هَكَذا يا اللهُ. يا قُوَّتِي، أسْرِعْ إلَى عَوْنِي.

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 م ِنَ السَّيفِ نَجِّ نَفسِي. وَمِنَ الكِلابِ خَلِّصْ حَياتِي الوَحِيدَةَ!

Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

21 خ َلِّصْنِي مِنْ فَمِ الأسَدِ، احمِنِي مِنْ قُرُونِ الثِّيرانِ.

Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 ل ِهَذا سَأُعلِنُ اسْمَكَ لإخوَتِي، وَسَأُسَبِحُكَ وَسَطَ جَماعَةِ شَعبِكَ.

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 س َبِّحُوا اللهَ يا مَنْ تَخافُونَهُ! كَرِّمُوهُ يا نَسلَ يَعقُوبَ! اتَّقُوهُ يا كُلَّ نَسلِ إسْرائِيلَ.

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 ف َاللهُ لا يَخجَلُ مِنَ الوُدَعاءِ المُتَألِّمِينَ وَلا يَحْتَقِرُهُمْ! لا يَختَفِي عَنْهُمْ، بَلْ يَسمَعُ عِندَما يَصْرُخُونَ إلَيهِ.

Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 م ِنْكَ يَأْتِي تَسبِيحِي فِي الاجْتِماعِ العَظِيمِ. وَسَأُوفِي بِنُذُورِي أمامَ عابِدِيكَ.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 ت َعالَوا أيُّها الوُدَعاءُ، كُلُوا وَاشْبَعُوا. سَبِّحُوا اللهَ يا مَنْ تَطلُبُونَهُ، وَلْتَحْيَ قُلُوبُكُمْ إلَى الأبَدِ!

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 ي ا سُكّانَ الأرْضِ كُلِّها، تَذَكَّرُوا اللهَ وَارجِعُوا إلَيهِ! لَيتَ البَشَرَ كُلَّهُمْ يَنحَنُونَ وَيَعبُدُونَكَ.

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 ل ِأنَّ المُلْكَ للهِ. اللهُ يَحكُمُ عَلَى كُلِّ الشُّعُوبِ.

Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29 ك ُلُّ الأغْنِياءِ وَالأصِحّاءِ سَيَأْكُلُونَ وَيَسجُدُونَ. نَعَمْ، كُلُّ الَّذِينَ يَنحَدِرُونَ إلَى التُّرابِ، وَحَتَّى الَّذِينَ لَمْ يُعْطَوْا حَياةً، سَيَسجُدُونَ كُلُّهُمْ.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 ذ ُرِّيَتُهُمْ سَتَخدِمُهُ. وَسَتُحَدِّثُ النّاسَ عَنْ فَضلِ رَبِّنا فِي الأجيالِ التّالِيَةِ.

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

31 ي َأْتِي أُناسٌ وَيُخبِرُونَ مَنْ لَمْ يُولَدُوا بَعْدُ بِأعْمالِ اللهِ الحَسَنَةِ.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.