1 و َذَهَبَ أهلُ زِيفٍ إلَى جِبعَةَ لِرُؤيَةِ شاوُلَ. وَقالُوا لَهُ: «إنَّ داوُدَ مُختَبِئٌ فِي تَلِّ حَخِيلَةَ مُقابِلَ يَشِيمُونَ.»

Тогава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

2 ف َجَمَعَ شاوُلُ ثَلاثَةَ آلافِ رَجُلٍ مِنْ أفضَلِ جُنُودِ إسْرائِيلَ. وَنَزَلَ إلَى بَرِّيَّةِ زِيفٍ بَحثاً عَنْ داوُدَ هُناكَ.

И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

3 و َعَسكَرَ شاوُلُ عَلَى الطَّرِيقِ إلَى تَلِّ حَخِيلَةَ مُقابِلَ يَشِيمُونَ. وَكانَ داوُدُ فِي الصَّحراءِ. وَوَصَلَهُ خَبَرُ أنَّ شاوُلَ قَدْ خَرَجَ إلَى البَرِّيَّةِ لِيُلاحِقَهُ.

И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

4 ف َأرسَلَ داوُدُ جَواسِيسَ لِيَتَحَقَّقَ مِنْ خَبَرِ عَودَةِ شاوُلَ لِمُطارَدَتِهِ.

Давид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

5 ث ُمَّ ذَهَبَ داوُدُ إلَى حَيثُ عَسْكَرَ شاوُلُ. فَرَأى أينَ كانَ شاوُلُ وَأبْنَيْرُ، قائِدُ الجَيشِ، نائِمَينِ. فَكانَ شاوُلُ نائِماً فِي وَسَطِ دائِرَةٍ مِنْ رِجالٍ مُحِيطِينَ بِهِ.

И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

6 ف َقالَ داوُدُ لِأخِيمالِكَ الحِثِّيِّ وَأبِيشايَ بْنِ صُرُوِيَّةَ أخِي يُوآبَ: «مَنْ مِنكُما مُستَعِدٌّ لِلنُّزُولِ مَعِي إلَى المُخَيَّمِ فَنُهاجِمَ شاوُلَ؟» فَقالَ أبِيشايُ: «أنا أذْهَبُ مَعَكَ.»

Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7 ف َلَمّا حَلَّ اللَّيلُ، دَخَلَ داوُدُ وَأبِيشايُ مُعَسكَرَ شاوُلَ. وَكانَ شاوُلُ نائِماً فِي وَسَطِ دائِرَةٍ مِنَ الرِّجالِ، وَرُمْحُهُ مَغرُوزٌ فِي الأرْضِ قُرْبَ رَأْسِهِ. وَكانَ أبْنَيْرُ وَالجُنُودُ الآخَرُونَ نائِمِينَ حَولَ شاوُلَ.

И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

8 ف َقالَ أبِيشايُ لِداوُدَ: «اليَومَ أوقَعَ اللهُ عَدُوَّكَ بَينَ يَدَيكَ، فَدَعنِي أُثَبِّتُ شاوُلَ فِي الأرْضِ بِرُمحِهِ بِضَربَةٍ واحِدَةٍ لا غَيرَ!»

Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 ل َكِنَّ داوُدَ قالَ لِأبِيشايَ: «لا تَقتُلْهُ! فَهَلْ يَقتُلُ أحَدٌ المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ وَلا يُعاقَبُ؟

А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 ل ِي يَقِينٌ فِي اللهِ الحَيِّ، بِأنَّ اللهَ سَيَضْرِبُهُ. رُبَّما يَمُوتُ مِيتَةً طَبِيعِيَّةً، وَرُبَّما يُقتَلُ فِي مَعرَكَةٍ.

Рече още Давид: <Бъди уверен, както си> в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

11 ل َكِنِّي أُصَلِّي أنْ لا يَسمَحَ اللهُ بِأنْ أقتُلَ بِنَفسِي المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ. وَالآنَ خُذِ الرُّمحَ وَجَرَّةَ الماءِ اللَّذَين عِندَ رَأْسِهِ، وَلْنَمضِ.»

Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

12 ف َأخَذَ داوُدُ الرُّمحَ وَجَرَّةَ الماءِ اللَّذَينِ عِندَ رَأْسِ شاوُلَ، ثُمَّ غادَرَ هُوَ وَأبِيشايُ المُعَسكَرَ. وَلَمْ يَعرِفْ أحَدٌ بِما حَدَثَ، وَلَمْ يَنتَبِهْ أحَدٌ إلَى ما حَدَثَ بَلْ إنَّ أحَداً لَمْ يَصْحُ. فَقَدْ نامَ شاوُلُ وَكُلُّ جُنُودِهِ لِأنَّ اللهَ قَدْ أوقَعَ عَلَيهِمْ نَوماً عَمِيقاً. داوُدُ يَعفُو عَنْ شاوُلَ ثانِيَةً

И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

13 و َعَبَرَ داوُدُ إلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ الوادِي. وَوَقَفَ عَلَى رَأْسِ الجَبَلِ مُقابِلَ مُعَسْكَرِ شاوُلَ. وَكانَ مُعَسْكَرا داوُدَ وَشاوُلَ بَعِيدَينِ أحَدُهُما عَنِ الآخَرِ.

Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

14 و َنادَى داوُدُ عَلَى الجَيشِ وَعَلَى أبْنِيْرَ بْنِ نَيْرٍ: «أجِبْنِي يا أبْنَيْرُ!» فَأجابَ أبْنَيْرُ: «مَنْ أنتَ؟ وَلِماذا تُنادِي عَلَى المَلِكِ؟»

и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

15 ف َقالَ داوُدُ: «ألَستَ رَجُلاً؟ مَنْ مِثلُكَ بَيْنَ رِجالِ إسْرائِيلَ؟ فَلِماذا لَمْ تَحْرُسْ مَولاكَ المَلِكَ؟ فَقَدْ دَخَلَ شَخْصٌ مِنْ عامَّةِ النّاسِ مُعَسكَرَكَ لِيَقتُلَ مَولاكَ المَلِكَ.

И Давид каза на Авенира: Не си ли ти <доблестен> мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

16 أ نْتَ مُهْمِلٌ! أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، إنَّكَ تَسْتَحِقُّ المَوْتَ، أنْتَ وَكُلَّ رِجالِكَ. لِأنَّكَ لَمْ تَحمِ مَولاكَ المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ. وَالآنَ أينَ رُمْحُ المَلِكِ وَجَرَّةُ الماءِ اللَّذَينِ كانا عِندَ رَأْسِهِ؟»

Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

17 ف َمَيَّزَ شاوُلُ صَوتَ داوُدَ فَقالَ: «أهَذا أنتَ يا ابنِيَ داوُدَ؟» فَأجابَ داوُدُ: «نَعَمْ هَذا أنا يا سَيِّدِي المَلِكُ.

А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 ل ِماذا تُطارِدُنِي يا سَيِّدِي؟ بِماذا أسَأْتُ أوْ أذنَبْتُ إلَيكَ؟

Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

19 ا سْتَمِعْ إلَيَّ يا مَولايَ المَلِكَ. إنْ كانَ اللهُ قَدْ دَفَعَكَ إلَى أنْ تَغضَبَ عَلَيَّ، فَإنِّي سَأُقَدِّمُ لَهُ ذَبِيحَةً. لَكِنْ إنْ كانَ بَشَرٌ، فَإنِّي أسألُ اللهَ أنْ يَلعَنَهُمْ. فَهُمُ أجبَرُونِي اليَومَ عَلَى هَجرِ الأرْضِ الَّتِي أعطانِي إيّاها اللهُ ، وَأرسَلُونِي لأخْدِمَ آلِهَةً أُخْرَى.

И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в <даденото от> Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

20 ف َلا تَسْمَحْ بِأنْ يُراقَ دَمِي بَعِيداً عَنْ حَضرَةِ اللهِ. ها قَدْ خَرَجْتَ وَأنتَ مَلِكُ إسْرائِيلَ لِتُطارِدَ بَرغُوثاً! تُطارِدُنِي كَصَيّادٍ يُطارِدُ الحَجَلَ فِي الجِبالِ.»

Сега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

21 ف َقالَ شاوُلُ: «يا ابنِي داوُدَ! قَدْ أسَأْتُ إلَيكَ، فارجِعْ. اليَومَ أنتَ أرَيتَنِي كَمْ حَياتِي عَزِيزَةٌ عِندَكَ. وَلِهَذا لَنْ أُؤذِيَكَ. أنا تَصَرَّفتُ بِحَماقَةٍ، وَابتَعَدتُ كَثِيراً عَنِ الصَّوابِ.»

Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

22 ف َأجابَ داوُدُ: «ها هُوَ رُمحُ المَلِكِ. فَليَأْتِ واحِدٌ مِنْ رِجالِكَ وَيَأْخُذْهُ.

А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

23 و َتَذَكَّرْ أنَّ اللهَ يُكافِئُ كُلَّ واحِدٍ عَلَى ما يَفعَلُهُ، يُكافِئُهُ بِالخَيْرِ عَلَى الخَيرِ، وَيُجازِيهِ بِالعِقابِ عَلَى الشَّرِّ. لَقَدْ أوقَعَكَ اللهُ بَينَ يَدَيَّ هَذا اليَومَ، لَكِنِّي لَمْ أشَأْ أنْ أُؤذِيَ المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.

А Господ да въздаде на всекиго според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

24 أ رَيْتُكَ اليَومَ كَمْ حَياتُكَ عَزِيزَةٌ عِندِي. كَذَلِكَ حَياتِي عَزِيزَةٌ عِندَ اللهِ ، وَسَيُخَلِّصُنِي مِنْ كُلِّ ضِيقٍ.»

Ето, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

25 ف َقالَ شاوُلُ لِداوُدَ: «مُبارَكٌ أنتَ يا ابنِي داوُدَ. أنتَ سَتَصنَعُ أُمُوراً كَثِيرَةً وَسَتَنجَحُ فِيها.» فَمَضَى داوُدُ فِي طَرِيقِهِ، وَرَجِعَ شاوُلُ إلَى بَيتِهِ.

Тогава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш <велики дела>, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.