1 و َدَعا اللهُ مُوسَى وَتَكَلَّمَ إلَيهِ مِنْ خَيمَةِ الاجْتِماعِ فَقالَ:

И Господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза:

2 « كَلِّمْ بَنِي إسْرائِيلَ وَقُلْ لَهُمْ: حِينَ يُقَدِّمُ أحَدُكُمْ تَقدِمَةً مِنَ الحَيواناتِ للهِ ، فَلْيُقَدِّمْ مِنَ البَقَرِ أوْ الغَنَمِ.

Говори на израилтяните, казвайки им: Когато някой от вас принесе принос Господу, от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата.

3 « فَإنْ كانَتِ التَّقدِمَةُ ذَبيحَةً صاعِدَةً مِنَ البَقَرِ، فَلْتَكُنْ عِجلاً سَلِيماً مِنَ العُيُوبِ، وَلْيُقَدِّمْهُ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ لِيَكُونَ مَقبُولاً فِي حَضرَةِ اللهِ.

Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа.

4 ع َلَى مَنْ يُقَدِّمُهُ أنْ يَضَعَ يَدَهُ عَلَى رَأسِ الحَيوانِ لِيَكُونَ مَقبُولاً لِلتَّكفِيرِ عَنْهُ.

Да положи ръката си на главата на <животното за> всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него.

5 « يَنبَغِي أنْ تَذْبَحَ العِجلَ فِي حَضْرَةِ اللهِ. وَعَلَى أبناءِ هارُونَ، الكَهَنَةِ، أنْ يُقَدِّمُوا الدَّمَ للهِ ، وَأنْ يَسكُبُوهُ عَلَى جَوانِبِ المَذبَحِ الَّذِي أمامَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане.

6 ث ُمَّ يَنبَغِي سَلخُ جِلدِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ وَتَقطِيعُها.

И да одере <животното> за всеизгаряне и да го насече на късове.

7 ث ُمَّ يَضَعُ أبناءُ هارُونَ ناراً عَلَى المَذبَحِ، وَيُرَتِّبُونَ الخَشَبَ عَلَى النّارِ.

А синовете на свещеника Аарона да турят огън на олтара и да наредят дърва на огъня.

8 ب َعْدَ ذَلِكَ يَضَعُ أبناءُ هارُونَ الكَهَنَةُ القِطَعَ وَالرَّأْسَ وَالشَّحمَ عَلَى الخَشَبِ الَّذِي عَلَى النّارِ الَّتِي عَلَى المَذبَحِ.

И свещениците, Аароновите синове, да сложат тия късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара;

9 ث ُمَّ تُغْسَلُ أحشاءُ العِجلِ وَسِيقانُهُ بِالماءِ. وَيُحرِقُها الكاهِنُ جَمِيعاً عَلَى المَذبَحِ ذَبيحَةً صاعِدَةً، مُعَدَّةً بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

а вътрешностите му и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичките на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.

10 « وَإنْ كانَتْ تَقدِمَتُهُ ذَبيحَةً صاعِدَةً مِنَ الغَنَمِ أوِ الماعِزِ، فَيَنبَغِي أنْ يُقَدِّمَ تَيساً سَلِيماً مِنَ العُيُوبِ.

Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък.

11 ي َذبَحُهُ فِي الجِهَةِ الشَّمالِيَّةِ مِنَ المَذبَحِ فِي حَضْرَةِ اللهِ. وَيَسْكُبُ أبناءِ هارُونَ دَمَهُ عَلَى جَوانِبِ المَذبَحِ.

Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му.

12 ث ُمَّ يُقَطِّعُهُ الكاهِنُ وَيُرَتِّبُ قِطَعَهُ وَرَأسَهُ وَشَحْمَهُ عَلَى الخَشَبِ الَّذِي عَلَى النّارِ الَّتِي عَلَى المَذبَحِ.

И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара.

13 ث ُمَّ تُغْسَلُ أحشاءُ التَّيسِ وَسِيقانُهُ بِالماءِ، وَيُقَدِّمُها الكاهِنُ بِالكامِلِ وَيُحرِقُها عَلَى المَذبَحِ ذَبيحَةً صاعِدَةً، مُعَدَّةً بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тия и да ги изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.

14 « وَإنْ كانَتْ تَقدِمَتُهُ للهِ ذَبيحَةً صاعِدَةً مِنَ الطُّيُورِ، فَلْتَكُنْ مِنَ اليَمامِ أوِ الحَمامِ الصَّغِيرِ.

Но ако приносът му за всеизгаряне Господу е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата.

15 ف َيُحضِرُها الكاهِنُ إلَى المَذبَحِ، وَيَقطَعُ رَأسَها، وَيُحرِقُها عَلَى المَذبَحِ، ثُمَّ يُصَفِّي الدَّمَ عَلَى جانِبِ المَذبَحِ.

Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди до страната на олтара.

16 و َيَنزِعُ الكاهِنُ الحَوصَلَةَ وَالرِّيشَ وَيَطرَحُها إلَى الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنَ المَذبَحِ، إلَى مَكانِ الرَّمادِ.

Да изтръгне гушата му с изверженията му и да ги хвърли на източната страна на олтара, към мястото за пепелта.

17 ث ُمَّ يَشُقُّ الكاهِنُ الطَّيرَ مِنْ بَينِ جَناحَيهِ مِنْ دُونِ أنْ يَفصِلَ شَطرَيهِ. ثُمَّ يُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ عَلَى الخَشَبِ الَّذِي عَلَى النّارِ. إنَّهُ ذَبيحَةٌ صاعِدَةٌ مُعَدَّةٌ بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.