1 ب َعدَ أنْ قالَ يَسوعَ هذا، خَرَجَ هوَ وتَلاميذُهُ وعَبَرَ وادِي قَدْرونَ. وكانَ هُناكَ حَقلَ زَيتونٍ، فَدَخَلَهُ هوَ وتلامِيذُهُ.

Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2 و َكانَ يَهُوذا الَّذي خانَهُ يَعرِفُ المكانَ أيضاً، فقد كانَ يَسوعَ يَجتَمِعُ كَثيراً معَ تَلاميذهِ هُناكَ.

А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3 ف َأخَذَ يَهُوذا إلى ذلكَ المَكانِ عَدَداً مِنَ الجُنودِ الرُّومانِ وحُرّاسِ الهيكَلِ، كانَ قدْ أرسلَهُمْ كِبارُ الكَهَنةِ وَالفِرِّيسِيُّونَ. وكانوا يَحمِلونَ مَصابيحَ ومَشاعِلَ وَأسلِحَةً.

И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 و كانَ يَسوعُ يَعلَمُ كُلَّ ما سَيَحدُثُ لَهُ. فَتَقَدَّمَ وقالَ لَهُمْ: «عَمَّنْ تَبحَثُونَ؟» أجابوهُ: «عنْ يَسوعَ النّاصِريِّ.» فَقالَ لهُمْ: «أنا هوَ!»

А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 و كانَ يَهوذا الَّذي خانَ يَسوعَ واقِفاً هُناكَ مَعَهُمْ.»

Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 ف لمّا قالَ يَسوعُ: «أنا هوَ،» تَراجَعُوا وسَقَطوا على الأرْضِ.

И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7 ف َسألَهُمْ يَسوعُ ثانيَةً: «عَمَّنْ تَبْحَثُونَ؟» فَقالوا: «عنْ يَسوعَ الناصِرِيِّ.»

Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 ف َأجابَ يَسوعُ: «قُلْتُ لَكُمْ إنِّي هوَ. فَما دُمتُمْ تُرِيدونَني أنا، دَعوا هؤلاءِ الرِّجالَ وَشأنَهُم.»

Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 ق الَ هذا لكي يَتَحَقَّقَ ما سَبَقَ أنْ قالَهُ: «لَمْ أفقِدْ أحَداً مِنْ أولئك الَّذين وهَبْتُهمْ لي.»

(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 و كانَ معَ سِمعانَ بُطْرُسَ سَيفٌ، فَاسْتَلَّهُ وضَرَبَ بهِ خادِمَ رَئيسِ الكَهَنَةِ، فَقَطَعَ أُذُنَهُ اليُمنى. وكانَ اسْمُ الخادِمِ مَلْخُسَ.

А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 ف َقالَ يَسوعُ لِبُطْرُسَ: «أرْجِعْ سَيفَكَ إلى غِمْدِهِ. أتُريدُني أنْ لا أشرَبَ كأسَ الآلامِ الَّتي أعطاها الآبُ لي؟»

Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 ث ُمَّ قَبَضَ الجُنُودُ وَقائِدُهُمْ وَحُرّاسُ الهَيْكَلِ عَلَى يَسُوعَ وَقَيَّدُوهُ،

И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13 و َأخَذُوهُ إلَى حَنّانَ أوَّلاً. لِأنَّ حَنّانَ هُوَ حَمُو قَيافا رَئِيْسِ الكَهَنَةِ فِي تِلكَ السَّنَةِ.

И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 و َقَيافا هُوَ الَّذِي كانَ قَدْ نَصَحَ قادَةَ اليَهُودِ بأنَّهُ مِنَ الأفضَلِ أنْ يَمُوتَ رَجُلٌ واحِدٌ عَنِ الشَّعبِ. بُطرُسُ يُنكِرُ يَسُوع

А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 و َكانَ سِمعانُ بُطرُسُ وَتِلمِيْذٌ آخَرُ يَتبَعانِ يَسُوعَ. وَكانَ هَذا التِّلمِيْذُ الآخَرُ مَعرُوفاً لَدَىْ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ فَدَخَلَ مَعَ يَسُوعَ إلَى فِناءِ دارِ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ.

И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 أ مّا بُطرُسُ فَبَقِيَ خارِجاً قُربَ البَوّابَةِ. فَخَرَجَ التِّلمِيْذُ الآخَرُ المَعرُوفُ لَدَى رَئِيْسِ الكَهَنَةِ وَكَلَّمَ الفَتاةَ المَسؤُولَةَ عَنِ البَوّابَةِ، وَأدخَلَ بُطرُسَ مَعَهُ.

А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 ف َقالَتِ الفَتاةُ لِبُطرُسَ: «ألَسْتَ أنتَ أيضاً مِنْ أتباعِ هَذا الرَّجُلِ؟» فَقالَ بُطرُسُ: «لا، لَستُ كَذَلِكَ!»

И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 و َكانَ الخُدّامُ وَالحُرّاسُ قَدْ أشعَلُوا ناراً وَوَقَفُوا حَولَها يَتَدَفَّأُونَ، لِأنَّ الطَّقسَ كانَ بارِداً. وَكانَ بُطرُسُ واقِفاَ يَتَدَفَّأُ مَعَهُمْ. حَنّانُ يَستَجوِبُ يَسُوع

А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 ف َسَألَ رَئِيْسُ الكَهَنَةِ يَسُوعَ عَنْ تَلامِيْذِهِ وَعَنْ تَعلِيْمِهِ.

А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «كُنتُ أُكَلِّمُ الجَمِيعَ عَلَناً، وَعَلَّمتُ دائِماً فِي المَجامِعِ وَفِي ساحَةِ الهَيْكَلِ حَيثُ يَجتَمِعُ كُلُّ اليَهُودِ. وَلَمْ أقُلْ شَيْئاً فِي الخَفاءِ.

Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 ف َلِماذا تَسألُنِي؟ اسألِ الَّذِيْنَ سَمِعُوا ما قُلْتُهُ لَهُمْ، فَهُمْ يَعرِفُونَ بِالتَّأْكِيْدِ ما كُنتُ أقُولُهُ!»

Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 ف َلَمّا قالَ هَذا، صَفَعَهُ واحِدٌ مِنَ الحُرّاسِ الواقِفِيْنَ هُناكَ وَقالَ لَهُ: «كَيفَ تَجرُؤُ عَلَى مُخاطَبَةِ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ بِهَذِهِ الطَّرِيْقَةِ؟»

Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «إنْ كُنتُ قَدْ أخطَأْتُ فِي شَيْءٍ قُلْتُهُ، فَبَيِّنِ الخَطَأ أمامَ الجَمِيعِ. أمّا إنْ أصَبْتُ، فَلِماذا تَضْرِبُنِي؟»

Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24 ب َعدَ ذَلِكَ، أرسَلَهُ حَنّانُ مُقَيَّداً إلَى قَيافا رَئِيْسِ الكَهَنَةِ الحالِيِّ. بُطرُسْ يُنكِرُ يَسُوعُ ثانِيَة

Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25 و َكانَ سِمعانُ بُطرُسُ ما يَزالُ واقِفاً يَتَدَفَّأُ، فَسَألَهُ الواقِفُونَ مَعَهُ: «ألَسْتَ أنتَ أيضاً مِنْ أتباعِهِ؟» لَكِنَّهُ أنكَرَ وَقالَ: «لا، لَسْتُ كَذَلِكَ!»

А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26 و َكانَتْ هُناكَ إحدَى خادِماتِ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ، وَهِيَ مِنْ أقارِبِ الرَّجُلِ الَّذِي قَطَعَ بُطرُسُ أُذُنَهُ، فَقالَتْ لِبُطرُسَ: «ألَمْ أرَكَ مَعَهُ فِي الحَقلِ؟»

Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 ف َأنكَرَ بُطرُسُ مَرَّةً أُخْرَى، وَصاحَ الدِّيْكُ بَعدَ ذَلِكَ فَوراً. بِيلاطُسُ يَستَجوِبُ يَسُوع

И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28 و َفِي الصَّباحِ الباكِرِ ساقُوا يَسُوعَ مِنْ بَيتِ قَيافا إلَى قَصْرِ الوالِي. لَكِنَّ اليَهُودَ لَمْ يَشاءُوا أنْ يَدخُلُوا دارَ الوالِي، لِأنَّهُمْ إنْ دَخَلُوا سَيَتَنَجَّسُونَ وَلَنْ يَستَطِيْعُوا أنْ يَأْكُلُوا طَعامَ الفِصْحِ.

Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 ف َخَرَجَ بِيلاطُسُ إلَيْهِمْ وَقالَ: «بمِاذا تَتَّهِمونَ هذا الإنسانَ؟»

Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 ف أجابوهُ: «لو لَمْ يَكُنْ هذا مُجرِماً، لما سلَّمْناهُ إليكَ!»

В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 ف قالَ لهم بيلاطُسُ: «خُذُوهُ أنتُمْ، وَاحكُمُوا عَلَيْهِ حَسَبَ شَرِيْعَتِكُمْ.» فَقالَ لَهُ اليَهُودُ: «غَيْرُ مَسمُوحٍ لَنا بَأنْ نَقتُلَ أحَداً.»

А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 ح َدَثَ هَذا لِكَي يَتَحَقَّقَ قَولُ يَسُوعَ حِيْنَ أشارَ إلَى المِيْتَةِ الَّتِي سَيَمُوتُها.

(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 ف َرَجِعَ بِيلاطُسُ إلَى داخِلِ قَصْرِهِ. ثُمَّ استَدعَى يَسُوعَ وَقالَ لَهُ: «أأنتَ مَلِكُ اليَهُودِ؟»

И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34 أ جابَ يَسُوعُ: «أمِنْ عِندِكَ تَقُولُ هَذا، أمْ أنَّ آخَرِيْنَ أخبَرُوكَ عَنِّي؟»

Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35 أ جابَ بِيلاطُسُ: «أتَحسَبُنِي يَهُودِيّاً؟ شَعبُكَ وَكِبارُ الكَهَنَةِ هُمُ الَّذِيْنَ سَلَّمُوكَ إلِيَّ، فَماذا فَعَلْتَ؟»

Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 أ جابَ يَسُوعُ: «مَملَكَتِي لا تَنتَمِي إلَى هَذا العالَمِ. لَو كانَتْ مَملَكتِي تَنتَمِي إلَى هَذا العالَمِ، لَكانَ أتباعِي يُحارِبُونَ لِيَمنَعُوا تَسلِيْمِي إلَى اليَهُودِ. لَكِنَّ مَملَكَتِي لَيْسَتْ مِنْ هُنا.»

Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 ف َقالَ لَهُ بِيلاطُسُ: «فَأنتَ مَلِكٌ إذَنْ؟» فَأجابَ يَسُوعُ: «أنتَ تَقُولُ إنِّي مَلِكٌ. لَقَدْ وُلِدتُ مِنْ أجلِ هَدَفٍ، وَجِئْتُ إلَى هَذا العالَمِ مِنْ أجلِ هَدَفٍ هُوَ أنْ أشهَدَ لِلحَقِّ. فَكُلُّ مَنْ هُوَ إلَى جانِبِ الحَقِّ، يُصغِي إلَى صَوتِي.»

Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 ف َسَألَهُ بِيلاطُسُ: «وَما هُوَ الحَقُّ؟» وَلَمّا قالَ هَذا، خَرَجَ ثانِيَةً إلَى اليَهُودِ وَقالَ لَهُمْ: «لا أجِدُ ما أتَّهِمُهُ بِهِ!

Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39 و َلَقَدِ اعتَدتُمْ أنْ أُخلِيَ لَكُمْ سَبِيلَ أحَدِ السُّجَناءِ فِي عِيْدِ الفِصْحِ. فَهَلْ تُرِيْدُونَ أنْ أُخلِيَ سَبِيلَ مَلِكِ اليَهُودِ؟»

А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 ف َصَرَخُوا ثانِيَةً: «لا لَيْسَ هَذا! بَلْ أخلِ سَبِيلَ باراباسَ!» وَكانَ باراباسُ مُجرِماً!

Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.