1 و َبَعدَ أنْ خَرَجنا مِنْ هَذا كُلِّهِ سالِمِينَ، عَلِمنا أنَّ الجَزِيرَةَ تُدعَى مالْطَةَ.

И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

2 و َقَدْ أظهَرَ لَنا أهلُ الجَزِيرَةِ لُطفاً غَيرَ عادِيٍّ. فَرَحَّبُوا بِنا جَمِيعاً، وَأشعَلُوا لَنا ناراً لِأنَّ السَّماءَ بَدَأتْ تُمطِرُ وَكانَ الجَوُّ بارِداً.

А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3 و َجَمَعَ بُولُسُ كَومَةً مِنَ العِصِيِّ، وَراحَ يَضَعُها عَلَى النّارِ. فَخَرَجَتْ أفعَى سامَّةٌ بِسَبَبِ الحَرِّ، وَالتَفَّتْ عَلَى يَدِهِ.

И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

4 ف َلَمّا رَأى سُكّانُ الجَزِيرَةِ الأفعَى مُدَلّاةً مِنْ يَدِهِ، قالُوا بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «لا بُدَّ أنَّ هَذا الرَّجُلَ قاتِلٌ، فَمَعْ أنَّهُ نَجا مِنَ البَحرِ، إلّا أنَّ «العَدلَ» لَنْ يَسمَحَ لَهُ بِأنْ يَعِيشَ.»

А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

5 أ مّا بُولُسُ فَنَفَضَ الأفعَى مِنْ يَدِهِ إلَى النّارِ، وَلَمْ يُصِبهُ أيُّ أذَىً.

Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

6 ف َتَوَقَّعُوا أنْ يَتَوَرَّمَ أوْ أنْ يَسقُطَ مَيِّتاً، لَكِنَّهُمْ بَعدَ انتِظارٍ طَوِيلٍ لَمْ يَرَوا شَيئاً غَيْرَ عادِيٍّ يَحدُثُ لَهُ. فَغَيَّرُوا رَأيَهُمْ وَقالُوا إنَّهُ إلَهٌ!

А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

7 و َكانَتْ قُربَ ذَلِكَ المَكانِ حُقُولٌ لِرَجُلٍ اسْمُهُ بُوبلِيُوسَ، وَهُوَ أحَدُ وُجَهاءِ تِلْكَ المِنطَقَةِ. فَرَحَّبَ بِنا فِي بَيتِهِ، وَاستَضافَنا بِكُلِّ كَرَمٍ ثَلاثَةَ أيّامٍ.

А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 و َكانَ وَالِدُ بُوبلِيُوسَ طَرِيحَ الفِراشِ، مُصاباً بِحُمَّى وَإسْهالٍ دامٍ. فَدَخَلَ بُولُسُ لِيَزُورَهُ. وَبَعدَ أنْ صَلَّى، وَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِ وَشَفاهُ.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 ف َلَمّا حَدَثَ هَذا، جاءَ بِقِيَّةُ المَرضَى فِي الجَزِيرَةِ وَشُفُوا.

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

10 و َأكرَمُونا بِهَدايا كَثِيرَةٍ. وَلَمّا أبحَرنا زَوَّدُونا بِما نَحتاجُ. بُولُسُ يَذهَبُ إلَى رُوما

които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11 و َبَعدَ ثَلاثَةِ أشهُرٍ، أبْحَرْنا فِي سَفِينَةٍ إسكَندَرِيَّةٍ كانَتْ قَدْ قَضَتِ الشِّتاءَ فِي الجَزِيرَةِ. وَكانَ فِي مُقَدِّمَتِها عَلامَةُ الْجَوزاءِ: «الإلَهانِ التَّوأمانِ.»

И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

12 ف َوَصَلْنا إلَى سِراكُوستا وَمَكَثنا هُناكَ ثَلاثَةَ أيّامٍ.

И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

13 و َمِنْ هُناكَ أبحَرنا وَوَصَلنا إلَى رِيغُونَ. وَبَعدَ يَومٍ واحِدٍ هَبَّتْ رِيحٌ جَنُوبِيَّةٌ، وَفِي اليَومِ التّالِي وَصَلنا إلَى بُوطيُولِي.

И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 و َهُناكَ عَثَرنا عَلَى بَعضِ الإخوَةِ، فَطَلَبُوا إلَينا أنْ نَبقَى مَعَهُمْ سَبعَةَ أيّامٍ. وَهَكَذا وَصَلنا إلَى رُوما.

гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 و َكانَ الإخوَةُ هُناكَ قَدْ سَمِعُوا أخبارَنا، وَجاءُوا إلَى سُوقِ أبِيُّوسَ وَمِنطَقَةِ الحاناتِ الثَّلاثِ لاستِقبالِنا. فَلَمّا رَآهُمْ بُولُسُ، شَكَرَ اللهَ وَتَشَجَّعَ. بُولُسُ فِي رُوما

отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 و َلَمّا وَصَلنا إلَى رُوما، سُمِحَ لِبُولُسَ بِأنْ يُقيمَ وَحدَهُ مَعَ جُندِيٍّ يَحرُسُهُ.

А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

17 و َبَعدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ دَعا بُولُسُ قادَةَ اليَهُودِ لِلاجتِماعِ. فَلَمّا اجتَمَعُوا، قالَ لَهُمْ: «أيُّها الإخوَةُ، رُغمَ إنِّي لَمْ أفعَلْ شَيئاً ضِدَّ شَعبِنا أوْ ضِدَّ عاداتِ آبائِنا، إلّا أنِّي أسلِمتُ لِلرُّومانِ كَسَجِينٍ فِي القُدسِ.

И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа <ни>, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 ف َاسْتَجوَبُونِي وَأرادُوا إخلاءَ سَبِيلِي، لِأنِّي لَمْ أرتَكِبْ جُرماً يَستَحِقُّ عُقُوبَةُ المَوتِ.

които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо <достойно> за смърт.

19 ل َكِنْ عِندَما اعتَرَضَ اليَهُودُ، اضطُرِرتُ لِرَفعِ قَضِيَّتِي إلَى القَيصَرِ. فَلَمْ يَكُنْ هَذا لِأنَّنِي أُرِيدُ أنْ أشتَكِيَ عَلَى شَعبِي.

Но понеже юдеите се възпротивиха <на това>, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 و َهَذا هُوَ ما دَعانِي إلَى أنْ أطلُبَ رُؤيَتَكُمْ وَالتَّحَدُّثَ إلَيكُمْ. فَأنا مُقَيَّدٌ بِهَذِهِ السِّلسِلَةِ لِأنِّي أُومِنُ بِرَجاءِ بَنِي إسرائِيلَ.

По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

21 ف َقالُوا لَهُ: «لَمْ نَتَلَقَّ أيَّةَ رَسائِلَ مِنْ إقلِيمِ اليَهُودِيَّةِ عَنكَ. وَلَمْ يَذكُرْ أوْ يَقُلْ لَنا أيٌّ مِنَ الإخوَةِ الَّذِينَ وَصَلُوا مِنْ هُناكَ شَيئاً سَيِّئاً عَنكَ.

А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 ل َكِنَّنا نَوَدُّ أنْ نَسمَعَ مِنكَ لِنَعرِفَ ما تَعتَقِدُهُ. فَنَحنُ نَعرِفُ أنَّ هَذا المَذهَبَ يُنتَقَدُ فِي كُلِّ مَكانٍ.»

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 ف َحَدَّدُوا يَوماً آخَرَ لِلِقائِهِ. وَجاءُوا إلَيهِ فِي مَكانِ إقامَتِهِ بِأعدادٍ كَبِيرَةٍ. فَشَرَحَ لَهُمْ وَشَهِدَ لَهُمْ عَنْ مَلَكُوتِ اللهِ. وَحاوَلَ أنْ يُقنِعَهُمْ بِحَقِيقَةِ يَسُوعَ مِنْ شَرِيعَةِ مُوسَى وَمِنْ كُتُبِ الأنبِياءِ. وَظَلَّ يَتَحَدَّثُ مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ.

И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

24 ف َاقتَنَعَ بَعضُهُمْ بِما قالَهُ، أمّا الآخَرُونَ فَرَفَضُوا أنْ يُؤمِنُوا.

И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

25 و َلَمّا اختَلَفُوا فِيما بَينَهُمْ، بَدَأُوا يُغادِرُونَ بَعدَ أنْ قالَ بُولُسُ كَلِمَةً أخِيرَةً: «ما أحسَنَ ما قالَهُ الرُّوحُ القُدُسُ حِينَ قالَ لآبائِكُمْ مِنْ خِلالِ النَّبِيِّ إشَعْياءَ:

И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

26 ‹ اذهَبُوا إلَى هَذا الشَّعبِ وَقُولُوا: سَتَسمَعُونَ وَتَسمَعُونَ، لَكِنَّكُمْ لَنْ تَفهَمُوا. وَسَتَنظُرُونَ وَتَنظُرُونَ، لَكِنَّكُمْ لَنْ تُبْصِروا.

"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

27 ف َقَدْ صارَ تَفكِيرُ هَذا الشَّعبِ بَلِيداً، وَصارَ سَمَعُهُمْ ثَقيلاً. أغمَضُوا عُيُونَهُمْ، فَهُمْ لا يُرِيدُونَ أنْ يَرَوا بِعُيُونِهِمْ، وَلا يُرِيدُونَ أنْ يَسمَعُوا بِآذانِهِمْ، أوْ أنْ يَفهَمُوا بِعُقُولِهِمْ، لِئَلّا يَأْتُوا إلَيَّ فَأُشفِيهِمْ.›

Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

28 « فَاعلَمُوا أنَّ خَلاصَ اللهِ قَدْ أُرسِلَ إلَى غَيرِ اليَهُودِ، وَهُمْ سَيَسمَعُونَ.»

Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

29 ف َلَمّا قالَ بُولُسُ هَذا، انْسَحَبَ اليَهودُ، وَكانوا يَتَجادَلونَ فيما بَينَهُمْ بِشِدَّةٍ.

30 و َأقامَ بُولُسُ فِي مَنزِلِهِ الَّذِي استَأجَرَهُ سَنَتَينِ كامِلَتَينِ. وَكانَ يُرَحِّبُ بِكُلِّ الَّذِينَ يَأتُونَ إلَيهِ.

А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

31 و َكانَ يُنادِي بِمَلَكُوتِ اللهِ، وَيُعَلِّمُ عَنِ الرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ بِكُلِّ جَسارَةٍ، وَلَمْ يَسمَحْ لِشَيءٍ بِأنْ يُعَطِّلَهُ.

като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.