1 ب َعْدَ هَذِهِ الأحْداثِ كَلَّمَ اللهُ أبْرامَ فِي رُؤْيا: «لا تَخَفْ، يا أبْرَامُ. فَأنا تُرْسُكَ وَمُكافأتُكَ العَظِيمَةُ.»

След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

2 ف َقالَ أبْرَامُ: «يا اللهُ ، ما الَّذِي سَتُعْطِينِي إيّاهُ، وَأنا باقٍ عَلَى هَذا الحالِ بِلا ابْنٍ. وَوَرِيثُ بَيتِي إلَى الآنَ هُوَ ألِيعازَرُ الدِّمَشْقِيُّ.»

А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

3 و َقالَ أبْرامُ: «فَها أنْتَ لَمْ تُعْطِنِي أبْناءً. وَلِهَذا فَإنَّ عَبْداً وُلِدَ فِي بَيتِي سَيَرِثُنِي.»

Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

4 ف َجاءَتْ كَلِمَةُ اللهُ لَهُ: «لَنْ يَكُونَ ألِيعازَرُ هَذا وَرِيثَكَ، بَلِ ابْنُكَ أنْتَ هُوَ الَّذِي سَيَرِثُكَ.»

Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

5 ث ُمَّ أخْرَجَهُ خارِجاً وَقالَ لَهُ: «انْظُرْ إلَى السَّماءِ، وَعُدَّ النُّجُومَ إنِ اسْتَطَعْتَ.» ثمَ قالَ لَهُ: «هَكَذا سَيَكُونُ نَسلُكَ.»

Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

6 ف َآمَنَ بِاللهِ ، فاعْتَبَرَ اللهُ إيمانَهُ بِرّاً لَهُ.

И <Аврам> повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

7 و َقالَ لَهُ: «أنا هُوَ اللهُ الَّذِي أخْرَجَكَ مِنْ أُورِ الكِلْدانِيِّينَ لِيُعْطِيكَ هَذِهِ الأرْضَ مُلْكاً.»

После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

8 ف َقالَ أبْرامُ: «يا اللهُ ، أيَّةَ عَلامَةٍ تُعْطِينِي لِأعْرِفَ أنِّي سَأمْتَلِكُها؟»

А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?

9 ف َقالَ اللهُ لِأبْرامَ: «خُذْ لِي عِجلاً عُمْرُهُ ثَلاثُ سِنِينٍ، وَعَنْزَةً عُمْرُها ثَلاثُ سِنِينٍ، وَكَبْشاً عُمْرُهُ ثَلاثُ سِنِينٍ، وَيَمامَةً واحِدَةً وَحَمامَةً صَغِيرَةً.»

<Господ> му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

10 ف َأخَذَ أبْرامُ كُلَّ هَذِهِ، وَشَقَّها مِنَ الوَسَطِ. ثُمَّ وَضَعَ كُلَّ نِصْفٍ مُقابِلَ الآخَرِ. لَكِنْ لَمْ يَشُقَّ الطَّيرَينِ.

И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.

11 و َفِيما بَعْدُ نَزَلَتْ طُيُورٌ كاسِرَةٌ عَلَى الجُثَثِ لِتَأكُلَها. فَطَرَدَها أبْرامُ.

И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

12 و َلَمّا أخَذَتِ الشَّمْسُ فِي المَغِيبِ، وَقَعَ عَلَى أبْرامَ نَوْمٌ عَمِيقٌ، كَما وَقَعَتْ عَلَيهِ ظُلْمَةٌ مُرْعِبَةٌ.

А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.

13 ف َقالَ الله لأبرامَ: «اعلَمْ أنْ نَسلَكَ سَيَكُونُونَ غُرَباءَ فِي بَلَدٍ غَيرِ بَلَدِهِمْ. وَسَيُسْتَعْبَدُونَ لِأهلِ ذَلِكَ البَلَدِ، حَيثُ سَيُضَّهَدونَ مُدَّةَ أرْبَعِ مِئَةِ سَنَةٍ.

Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

14 ل َكِنِّي سأُعاقِبُ الأُمَّةَ الَّتِي سَتَسْتَعْبِدُهُمْ. وَبَعْدَ ذَلِكَ سَيَخْرُجُونَ مِنْ تِلكَ الأرْضِ وَمَعَهُمْ مُقْتَنَياتٌ كَثيرَةٌ.

Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

15 « أمّا أنتَ فَسَتَعِيشُ إلَى شَيخُوخَةٍ صالِحَةٍ. ثُمَّ تَمُوتُ فِي سَلامٍ، وَتُدفَنُ مَعَ آبائِكَ.

А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

16 ث ًمَّ سَيَعُودُ نَسلُكَ إلَى هُنا بَعْدَ أرْبَعَةِ أجيالٍ. فَقَبلَ ذَلِكَ الوَقتِ، لَنْ تَكُونَ آثامُ الأمُّورِيِّينَ قَدْ بَلَغَتْ حَدَّها لِعِقابِهِمْ.»

А в четвъртия род <потомците ти> ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

17 و َهَكَذا إذْ غَرَبَتِ الشَّمْسُ وَسادَ الظَّلامُ، ظَهَرَ إناءُ جَمْرٍ يُخْرِجُ دُخاناً، وَاجْتازَتْ شُعلَةٌ مُلْتَهِبَةٌ بَينَ أجْزاءِ الحَيواناتِ المُقَطَّعَةِ.

А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

18 ف ِي ذَلِكَ اليَوْمِ قَطَعَ اللهُ عَهْداً مَعَ أبْرامَ فَقالَ: «لِنَسلِكَ سَأُعْطِي هَذِهِ الأرْضِ، مِنْ نَهْرِ مِصْرَ إلَى النَّهْرِ العَظِيمِ، نَهْرِ الفُراتِ.

И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

19 و َسَأُعطِيهِمْ أرْضَ القِينِيِّينَ وَالقَنِزِّيِّينَ وَالقَدْمُونِيِّينَ

<земята на> кенейците, кенезейците, кадмонейците,

20 و َالحِثِّيِّينَ وَالفَرِزِّيِّينَ وَالرَّفائِيِّينَ

хетейците, ферезейците, рафаимите,

21 و َالأمُورِيِّينَ وَالكَنْعانِيِّينَ وَالجَرْجاشِيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ.»

аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.