1 ث ُمَّ قالَ اللهُ لِيَعقُوبَ: «قُمْ وَاذْهَبْ إلَى بَيتِ إيلَ وَاسْكُنْ هُناكَ. وَابْنِ مَذْبَحاً هُناكَ للهِ الَّذِي ظَهَرَ لَكَ وَأنتَ هارِبٌ مِنْ وَجهِ أخِيكَ عِيسُو.»

След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2 ف َقالَ يَعقُوبُ لِأهلِ بَيتِهِ وَلِكُلِّ الَّذِينَ كانُوا مَعْهُ: «تَخَلَّصُوا مِنَ الآلِهَةِ الغَرِيبَةِ الَّتِي لَدَيكُمْ. وَطَهِّرُوا أنفُسَكُمْ، وَغَيِّرُوا ثِيابَكُمْ.

Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

3 ف َلْنُغادِرْ هَذا المَكانَ وَنَذْهَبْ إلَى بَيتِ إيلَ، فَأبنِيَ هُناكَ مَذبَحاً للهِ الَّذِي استَجابَ لِي فِي وَقتِ ضِيقِي، وَرافَقَنِي فِي الطَّرِيقِ الَّذِي مَضَيتُ فِيهِ.»

и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

4 ف َأعطُوا لِيَعقُوبَ كُلَّ الأوثانِ الغَريبَةِ الَّتِي كانَتْ لَدَيهِمْ، وَالأقْراطِ الَّتِي كانَتْ فِي آذانِهِمْ. فَدَفَنَها يَعقُوبُ تَحْتَ شَجَرَةِ البُطْمِ قُرْبَ شَكِيمَ.

И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

5 ث ُمَّ انطَلَقُوا. وَجَعَلَ اللهُ أهلَ المُدُنِ حَولَهُمْ يَهابُونَ عائِلَةَ يَعقُوبَ. فَلَمْ يُلاحِقُوا أبْناءَ يَعقُوبَ.

След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

6 ف َجاءَ يَعقُوبُ وَكُلُّ الَّذِينَ مَعَهُ إلَى لُوزَ، أي بَيتِ إيلَ فِي أرْضِ كَنْعانَ.

И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

7 و َبَنَى مَذبَحاً هُناكَ. وَدَعا المَكانَ «إلَهَ بَيتَ إيلَ.» لِأنَّ اللهَ أعلَنَ لَهُ نَفْسَهُ وَهُوَ هارِبٌ مِنْ أخِيهِ.

И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

8 و َماتَتْ دَبُّورَةُ، مُرضِعَةُ رِفْقَةَ هُناكَ. وَدُفِنَتْ تَحتَ البَلُّوطَةِ قُرْبَ بَيتِ إيلَ. وَسَمَّى يَعقُوبُ ذَلِكَ المَكانَ «بَلُّوطَةَ الحُزنِ.» اسْمُ يَعْقُوبَ الجديد

По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.

9 و َفِي طَرِيقِ عَوْدَتِهِ مِنْ فَدَّانَ أرامَ، ظَهَرَ اللهُ لِيَعقُوبَ وَبارَكَهُ

И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10 و َقالَ لَهُ: «اسْمُكَ يَعقُوبُ. لَكِنَّكَ لَنْ تُدعَى يَعقُوبَ فِيما بَعْدُ، بَلْ إسْرائِيلَ.» فَسَمّاهُ اللهُ «إسْرائِيلَ.»

Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11 و َقالَ لَهُ: «أنا اللهُ الجَبّارُ. لِيَكُنْ لَكَ أبناءٌ كَثِيرُونَ، وَلْتَزْدَدْ عَدَداً. سَتَخرُجُ مِنْكَ أُمَّةٌ، بَلْ جَماعَةٌ مِنَ الأُمَمِ. وَسَيَنحَدِرُ مُلُوكٌ مِنْكَ.

Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12 و َسَأُعطِيكَ الأرْضَ الَّتِي أعطَيتُها لإبْراهِيمَ وَإسْحاقَ. وَسَأُعطِيها لِنَسلِكَ مِنْ بَعدِكَ أيضاً.»

и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13 ث ُمَّ مَضَى عَنْهُ اللهُ فِي المَكانِ الَّذِي كَلَّمَهُ فِيهِ.

Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

14 ف َأقامَ يَعقُوبُ نَصَباً تَذْكاريّاً حَجَرِيّاً فِي المَكانِ الَّذِي كَلَّمَهُ اللهُ فِيهِ، وَكَرَّسَهُ للهِ بِسَكِيبٍ مِنَ النَّبِيذِ وَزَيتِ الزَّيتُونِ.

И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15 و َسَمَّى يَعقُوبُ المَكانَ الَّذِي كَلَّمَهُ اللهُ فِيهِ بَيتَ إيلَ. مَوتُ راحِيلَ أثْناءَ الوِلادَة

И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16 ث ُمَّ انطَلَقُوا مِنْ بَيتِ إيلَ. وَقَبلَ أنْ يَصِلُوا إلَى أفْراتَةَ بَدَأتْ راحِيلُ تَلِدُ. وَكانَتْ أوجاعُ الوِلادَةِ شَدِيدَةً.

След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17 ف َقالَتْ لَها القابِلَةُ أثْناءَ وِلادَتِها العَسِرَةِ: «لا تَخافِي، فَهَذا ابْنٌ آخَرُ لَكِ.»

А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18 و َأثناءَ نِزاعِها، وَقُبَيلَ مَوْتِها، سَمَّتِ ابْنَها «بَنْ أُونِي،» لَكِنَّ أباهُ سَمّاهُ «بَنْيامِيْنَ.»

А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.

19 و َماتَتْ راحِيلُ وَدُفِنَتْ فِي الطَّرِيقِ إلَى أفراتَةَ، أي بَيتَ لَحْمَ.

Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20 ف َأقامَ يَعقُوبُ عَمُوداً فَوقَ قَبْرِها وَهُوَ مَعرُوفٌ حَتَّى هَذا اليَوْمِ بِاسْمِ عَمُودِ قَبْرِ راحِيلَ.

И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21 ث ُمَّ تابَعَ إسْرائِيلُ ارتِحالَهُ. وَخَيَّمَ جَنُوبَ بُرجِ عِدْرٍ.

Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22 و َبَينَما كانَ إسْرائِيلُ ساكِناً فِي تِلكَ المَنْطِقَةِ، ذَهَبَ رَأُوبَيْنُ وَنامَ مَعَ بِلْهَةَ، خادِمَةِ أبِيهِ. فَعَلِمَ إسْرائِيلُ بِالأمْرِ. عائلةُ إسْرائِيل وَكانَ لِيَعقُوبَ اثْنا عَشَرَ ابْناً.

И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

23 أ بْناؤُهُ مِنْ لَيئَةَ هُمْ رَأُوبَيْنُ بِكْرُ يَعقُوبَ، وَشِمْعُونُ وَلاوِي وَيَهُوذا وَيَسّاكَرُ وَزَبُولُونُ.

синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24 و َابْناهُ مِنْ راحِيلَ هُما يُوسُفُ وَبَنْيامِيْنُ.

синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

25 و َابْناهُ مِنْ بِلْهَةَ، خادِمَةِ راحِيلَ، هُما دانُ وَنَفْتالِي.

а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26 و َابْناهُ مِنْ زِلْفَةَ، خادِمَةِ لَيئَةَ، هُما جادُ وَأشِيرُ. هَؤُلاءِ هُمْ أولادُ يَعقُوبَ الَّذِينَ أنجَبَهُمْ فِي فَدَّانَ أرامَ.

и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27 و َجاءَ يَعقُوبُ إلَى أبِيهِ إسْحاقَ فِي مَمْرا، قَرْيَةِ أرْبَعَ، أي حَبْرُونَ، حَيثُ كانَ إبْراهِيمُ وَإسْحاقُ قَدْ عاشا هُناكَ.

После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28 و َعاشَ إسْحاقُ مِئَةً وَثَمانِينَ عاماً.

И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29 ث ُمَّ لَفَظَ أنفاسَهُ الأخِيرَةَ وَماتَ. وَانْضَمَّ إلَى جَماعَتِهِ عَجُوزاً شَبِعَ مِنَ الحَياةِ. وَدَفَنَهُ ابْناهُ عِيسُو وَيَعْقُوبُ.

И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.