1 ق اوِمْ مُقاوِمِيَّ يا اللهُ ، وَمَنْ يُقاتِلوْنَنِي قاتِلْهُمْ.

(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 أ مسِكْ تُرْسَكَ وَانْهَضْ وَتَعالَ إلَى عَونِي!

Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 ا رْفَعْ رُمْحاً وَعَصاً عَلَى مَنْ يُطارِدُنِي. قُلْ لِي: «أنا أُنْقِذُكَ وَأنصُرُكَ.»

Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 ل َيتَ السّاعِينَ إلَى مَوْتِي يُهزَمُونَ وَيُخزَوْنَ. لَيتَ المُتَآمِرِينَ عَلَيَّ يَتَراجَعُونَ وَيَرْتَبِكُونَ.

Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 ل َيتَ مَلاكَ اللهِ يَطرُدُهُمْ أمامَهُ، كَما تُطَيِّرُ الرِّيحُ القَشَّ!

Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 ل َيتَ طَرِيقَ هُرُوبِهِمْ تَكُونُ مُظلِمَةً زَلِقَةً، أمامَ مَلاكِ اللهِ ، مُطارِدِهِمْ.

Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 ل ِأنَّهُمْ نَصَبُوا لِي فَخّاً بِلا سَبَبٍ. أرادُوا أذِيَّتِي مِنْ دُونِ سَبَبٍ.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

8 ل ِتَأْتِهِمْ مُصِيبَةٌ مِنْ حَيثُ لا يَدْرُونَ! وَلْيَقَعُوا فِي الفَخِّ الَّذِي نَصَبَوْهُ لِي!

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 ف َتَبتَهِجَ نَفسِي بِاللهِ وَأفرَحَ بِخَلاصِهِ!

А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 و َأقُولَ لَكَ بِكُلِّ كَيانِي: «لا مِثلَ لَكَ يا اللهُ يا مَنْ تُخَلِّصُ المِسْكِينَ مِمَّنْ هُوَ أقوَى مِنْهُ، وَالفُقَراءَ مِمَّنْ يَسرِقُونَهُمْ.»

Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 ش ُهُودٌ قُساةٌ يَقُومُونَ ضِدِّي، وَيَتَّهِمُونَنِي بِجَرائِمَ لا أعمَلُها!

Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

12 ي ُجازُونَنِي عَنْ خَيرِي شَرّاً، يُحزِنُونَ نَفسِي حَتَّى المَوْتِ.

Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

13 و َأنا الَّذِي لَبِستُ خَيشاً فِي مَرَضِهِمْ، وَأنهَكْتُ جِسمِي بِالصَّومِ، فَعادَتْ صَلَواتِي إليَّ!

А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

14 ف َبَكَيتُ كَمنْ فَقَدَ صَدِيقاً أوْ أخاً. انحَنَيتُ حُزناً كَمَنْ يَنُوحُ عَلَى أُمِّهِ!

Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 و َعِندَما تَعَثَّرْتُ، هَزِئُوا بِي. لَمْ أكُنْ أعرِفُهُمْ حَقَّ المَعرِفَةِ. أحاطُوا بِي. هاجَمُونِي، لَمْ يَتَوَقَّفُوا.

Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

16 س َخِرُوا بِي، تَهَكَّمُوا عَلَيَّ. وَبِشَتائِمَ فَظِيعَةٍ صَرَخُوا عَلَيَّ.

Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 ح َتَّى مَتَى يا اللهُ تُراقِبُ؟ مِنَ الدَّمارِ أنقِذْنِي. خَلِّصْ حَياتِي الثَّمِينَةَ مِنْ هَذِهِ الأُسُودِ!

Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

18 و َسَأُسَبِّحُكَ فِي الاجْتِماعِ العَظِيمِ! سَأحمَدُكَ بَينَ الجُمْهُورِ الكَبِيرِ!

Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 ل ا تَسمَحْ لأعدائِي بِأنْ يَهزَأُوا بِي ظُلْماً! وَلا تَسمَحْ لِمَنْ يُبغِضُونِي بِلا سَبَبٍ بِأنْ يَتَغامَزُوا عَلَيَّ.

Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 ل ا يَتَكَلَّمُونَ عَنِ السَّلامِ، وَهُمْ يَتَآمَرُونَ وَيَبتَكِرُونَ شُرُوراً ضِدَّ شَعبِ هَذِهِ الأرْضِ.

Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 ي َكذِبُونَ حِينَ يَقُولُونَ عَنِّي: «نَعَمْ، رَأينا بِأعْيُنِنا ما فَعَلَ.»

Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 ف َتَكَلَّمْ يا اللهُ! لِأنَّكَ رَأيتَ ما حَدَثَ! لا تَبعُدْ عَنِّي هَكَذا يا رَبِّي.

Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 ي ا إلَهِي وَرَبِّي اسْتَيقِظْ! قُمْ وَأبرِئْنِي. دافِعْ أنتَ عَنِّي.

Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 أ نصِفنِي يا إلَهِي بِحَسَبِ بِرِّكَ. وَلا تَسمَحْ بِأنْ يَهزَأُوا بِي!

Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 ل ا تَسْمَحْ بِأنْ يَقُولُوا: «نِلنا مُرادَ قُلُوبِنا!» لا تَسْمَحْ بِأنْ يَقُولُوا: «ابْتَلَعناهُ!»

Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

26 ل ِيَخزَ وَيُذَلُّ أُولَئِكَ الَّذِينَ يُرِيدُونَ هَلاكِي. لَيتَ الخِزيَ وَالعارَ يُغَطِّيانِ أُولَئِكَ الَّذِينَ يَتَعَظَّمُونَ عَلَيَّ!

Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 ل ِيَبتَهِجْ وَيَفْرَحِ الَّذِينَ يُحِبُّونَ أنْ تَظْهَرَ بَراءَتِي! لَيتَهُمْ يَقُولُونَ دائِماً: «عَظِيمٌ هُوَ اللهُ ، الَّذِي يَفرَحُ بِنَجاحِ عَبِيدِهِ وَخَيْرِهِمْ!»

Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 ف َلْيُحَدِّثْ لِسانِي بِعَدلِكَ، وَيَحمَدْكَ كُلَّ يَوْمٍ.

И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.