1 ل َيْتَ اللهَ يَقُومُ، وَأعداؤُهُ يَتَشَتَّتُونَ. وَلَيتَ كُلَّ مُقاوِمِيهِ يَهرُبُونَ مِنْ أمامِهِ!

(По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

2 ل َيْتَ الأشرارَ يَختَفُونَ مِنْ حَضْرَةِ اللهِ، كَما يَتَفَرَّقُ الدُّخانُ الخارِجُ مِنَ النّارِ، وَكَما يَذُوبُ الشَّمعُ أمامَها.

Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

3 و َلَيْتَ الصّالِحِينَ يَبتَهِجُونَ فِي حَضْرَةِ اللهِ. لَيتَهُمْ يَطِيرُونَ فَرَحاً!

А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

4 غ َنُّوا للهِ، سَبِّحُوا اسْمَهُ بِالتَّرنِيمِ. هَيِّئُوا الطَّرِيقَ لِلرّاكِبِ عَبرَ الصَّحراءِ. ابتَهِجُوا أمامَ مَنِ اسْمُهُ ياه.

Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

5 ا للهُ فِي مَسكِنِهِ المُقَدَّسِ هُوَ أبٌ لِمَنْ لَيسَ لَهُمْ أبٌ، وَحامِي الأرامِلِ.

Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

6 ي ُسْكِنُ اللهُ المُتَوَحِّدِينَ فِي بَيتٍ. أمّا المُتَمَرِّدُونَ فَفِي أرْضٍ ناشِفَةٍ يَسكُنُونَ.

Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

7 ل َمّا مَضَيتَ أمامَ شَعبِكَ، وَخَرَجتَ إلَى الصَّحراءِ. سِلاهْ

Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

8 و َأمطَرَتِ السَّماءُ حِمَماً أمامَ اللهِ، اهتَزَّتْ وَذابَتْ سِيناءُ نَفسُها أمامَ إلَهِ إسرائِيلَ!

Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

9 أ رسَلْتَ مَطَراً غِزِيراً يا اللهُ، وَأصلَحتَ أرْضكَ المُنهَكَةَ.

Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

10 ه ُناكَ استَقَرَّتْ قُطعانُكَ. وَأنتَ هَيَّأتَ الأرْضَ بِبَرَكاتٍ كَثِيرَةٍ لِلمَساكِينِ.

Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

11 س َيِّدِي يَأمُرُ، وَجَيشٌ عَظِيمٌ مِنَ النّاسِ يَنشُرُ الأخبارَ:

Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.

12 « المُلُوكُ الأقوِياءُ وَجُيُوشُهُمْ فَرُّوا! وَالمَرأةُ الَّتِي لَزِمَتْ بَيتَها لَها نَصِيبٌ مِنَ الغَنائِمِ.

Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

13 و َالَّذِينَ بَقُوا لِرِعايَةِ الأغنامِ فِي الحَظائِرِ، لَهُمْ ثَروَةٌ خُرافِيَّةٌ. لَهُمْ أجنِحَةُ يَمامٍ مُغَشّاةٌ بِالفِضَّةِ، وَرِيشٌ مِنْ ذَهَبٍ!»

Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

14 ف َرَّقَ اللهُ القَدِيرُ المُلُوكَ كَالثَّلجِ النّازِلِ عَلَى جَبَلِ صَلْمُونَ.

Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

15 ي ا جَبَلَ باشانَ العَظِيمَ، يا جَبَلَ باشانَ ذا القِمَمِ الكَثِيرَةِ!

Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

16 أ يُّها الجَبَلُ كَثِيرُ القِمَمِ، لِماذا تَحسِدُ الجَبَلَ الَّذِي اشتَهاهُ اللهُ مَقاماً لَهُ، حيثُ يَسكُنُ اللهُ إلَى الأبَدِ؟

Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,

17 م ِنْ سِيناءَ يأتِي الرَّبُّ إلَى مَسْكَنِهِ المُقَدَّسِ مَعَ مَلايِينَ مِنْ مَركِباتِهِ.

Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.

18 ق َدْ صَعِدْتَ إلَى الأعالِي، سَبَيتَ غَنيمَةً، وَأعطَيتَ النّاسَ عَطايا. حَتَّى مِنَ المُتَمَرِّدِينَ عَلَيكَ! صَعِدَ اللهُ إلَى العَلاءِ لِيَسكُنَ.

Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.

19 م ُبارَكٌ الرَّبُّ، يُخَفِّفُ أحمالَنا كُلُّ يَومٍ! اللهُ هُوَ خَلاصُنا. سِلاهْ

Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

20 ل ِنُسَبِّحِ اللهَ، فَهُوَ الإلَهُ الَّذِي يُنَجِّينا. لِنُسَبِّحِ الرَّبَّ الإلَهَ الَّذِي يَملِكُ مَنافِذَ المَوتِ.

Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

21 س َيَسحَقُ اللهُ رَأسَ أعدائِهِ، الرَّأسَ الكَثِيرَةَ الشَّعرِ لِلسّالِكِ فِي سَبَلِ الإثمِ.

Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.

22 ق الَ الرَّبُّ: «مِنْ باشانَ وَمِنْ أعماقِ البَحرِ سَأستَرِدُّ جُثَثَ الأعداءِ،

Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна <враговете> Си от морските дълбочини;

23 ل ِكَي تَمشِيَ بِقَدَمِيكَ وَسَطَ دِمائِهِمْ، وَتَلحَسَ كِلابُكَ نَصيبَها مِنهُمْ.»

За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти <да има> дял от неприятелите <ти>.

24 س َيَرَى الأعداءُ مَوكِبَ نَصرِكَ يا اللهُ! مَوكِبُ نَصرِ إلَهِي، مَلِكِي، وَهُوَ يَتَقَدَّمُ فِي قَداسَةٍ.

Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

25 ا لمُرَنِّمُونَ يَتَقَدَّمُونَ المَوكِبَ وَوَراءَهُمُ العازِفُونَ، تُحِيطُ بِهِمْ فَتَياتٌ يَضرِبْنَ بِالدُّفُوفِ.

Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета

26 س َبِّحُوا اللهَ يا شَعبَهُ فِي الاجتِماعِ. يا نَسلَ إسرائِيلَ سَبِّحُوا اللهَ.

В събранията благославяйте Бога; <Благославяйте> Господа, <вие които сте> от Израилевия източник.

27 ه ا هُوَ بَنْيامِيْنُ الصَّغِيرُ يَقُودُهُمْ، وَزُعَماءُ يَهُوذا آمِرُهُمْ، وَزُعَماءُ زَبُولُونَ وَنَفتالِي!

Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, <и> Нефталимовите първенци.

28 أ َظْهِرْ قُوَّتَكَ يا اللهُ، أَظْهِر قُوَّتَكَ، يا اللهُ، كَما فَعَلْتَ فِي الماضِي.

Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас

29 ي ُحْضِرُ مُلُوكُ الأرْضِ هَدِيَّةً إلَى هَيْكَلِكَ فِي القُدْسِ.

От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

30 ع اقِبْ يا اللهُ قَطِيعَ المُستَنقَعاتِ! وَبِّخِ الثِّيرانَ فِي قَطِيعِ الغُرَباءِ. اخزِ هَؤُلاءِ النّاسَ الَّذِينَ أحَبُّوا الحَربَ فَفَرَّقْتَهُمْ. لِيَأتُوا إلَيكَ زَحفاً عَلَى الوَحلِ حامِلِينَ فِضَّتَهُمْ!

Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

31 م ِنْ مِصرَ سَيَأتِي حامِلُو الضَّرائِبِ، وَيُعَجِّلُ أهلُ الحَبَشَةِ بِإرسالِ هَداياهُمْ.

Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

32 غ َنُّوا للهِ، يا مَمالِكَ الأرْضِ. سَبِّحُوا الرَّبَّ غِناءً! سِلاهْ

Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

33 غ َنُّوا لِلرّاكِبِ عَلَى أعلَى السَّماواتِ القَدِيمَةِ. غَنُّوا لِمَنْ يُرعِدُ بِصَوتِهِ القَوِيِّ.

Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

34 ر َنِّمُوا تَرانِيمَ تَسبِيحٍ للهِ، الَّذِي جَلالُهُ فَوقَ شَعبِهِ إسرائِيلَ وَقُوَّتُهُ فِي السَّماءِ!

Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.

35 م َهُوبٌ أنتَ يا اللهُ فِي هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ. اللهُ يُعطِي قُدرَةً وَقُوَّةً لِشَعبِهِ. تَبارَكَ اللهُ.

Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.