1 ل َكَ يا اللهُ أُرَنِّمُ هَذا، وَأتَغَنَّى بِمَحَبَّتِكَ وَعَدلِكَ.

(По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.

2 س َأعِيشُ حَياةً نَقِيَّةً، سَأسلُكُ بِقَلبٍ نَقِيٍّ فِي بَيتِي. فَمَتَى سَتَأتِي إلَيَّ يا اللهُ؟

Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.

3 ل َنْ أضَعَ أمراً شِرِّيراً أمامَ عَينَيَّ. أُبغِضُ فِعلَ ما يُبعِدُنِي عَنِ اللهِ، وَأرفُضُ أنْ أفعَلَهُ.

Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.

4 ل ِيَبتَعِدْ عَنِّي النّاسُ المُلتَوُونَ. مَعَ الشَّرِّ لَنْ يَكُونَ نَصِيبِي.

Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.

5 س َأُوَبِّخُ كُلَّ مَنْ يَغتابُ جارَهُ أمامِي. المُتَكَبِّرُونَ وَالمُنتَفِخُونَ لا أُطِيقُهُمْ.

Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.

6 أ بحَثُ عَنْ أمَناءِ هَذِهِ الأرْضِ، لِكَي يَعِيشُوا مَعِي. لَنْ يَخدِمَنِي إلّا الَّذِينَ يَسلُكُونَ فِي طَهارَةٍ.

Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

7 ل َنْ يَسكُنَ فِي بَيتِي مُخادِعٍ! وَلَنْ يُسمَحَ لِكاذِبٍ بِأنْ يَخدِمَنِي.

Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

8 س َأُبِيدُ كُلَّ هَؤُلاءِ الأشرارِ السّاكِنِينَ فِي الأرْضِ. وَسَأُخلِي الأشرارَ مِنْ مَدِينَةِ اللهِ.

Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.