1 و َشاخَ إبْراهِيمُ، وَتَقَدَّمَ بِهِ العُمرُ. وَبارَكَهُ اللهُ فِي كُلِّ شَيْءٍ.

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2 و َقالَ إبْراهِيمُ لِكَبيرِ خَدَمِ بَيتِهِ، المُشرِفِ عَلَى كُلِّ أملاكِهِ: «ضَعْ يَدَكَ تَحْتَ فَخْذِي.

рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3 ا حلِفْ لِي بِإلَهِ السَّماءِ وَالأرْضِ، أنَّكَ لَنْ تَأْخُذَ لابْنِي زَوْجَةً مِنْ بَناتِ الكَنْعانِيِّينَ الَّذِينَ أسْكُنُ بَينَهُمْ.

и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 ع ِدْنِي بِأنَّكَ سَتَذْهَبُ إلَى أرْضِي وَأقرِبائِي، وَأنَّكَ سَتَأْخُذُ مِنْ هُناكَ زَوْجَةً لابْنِي إسْحاقَ.»

но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака.

5 ف َقالَ لَهُ الخادِمُ: «فَماذا إذا لَمْ تَرْضَ المَرْأةُ بِأنْ تَأْتِيَ مَعِي إلَى هَذِهِ الأرْضِ؟ فَهَلْ آخُذُ ابْنَكَ إلَى الأرْضِ الَّتِي تَرَكْتَها؟»

А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6 ف َقالَ لَهُ إبْراهِيمُ: «إيّاكَ أنْ تُعِيدَ ابْنِي إلَى هُناكَ.

Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 ف َإلَهُ السَّماءِ، أخرَجَنِي مِنْ بَيتِ أبِي وَأرْضِ أقْرِبائِي. وَقَدْ كَلَّمَنِي وَقَطَعَ لِي عَهْداً فَقالَ: ‹سَأُعطِي هَذِهِ الأرْضَ لِنَسلِكَ.› وَهُوَ الَّذِي سَيُرْسِلُ مَلاكَهُ أمامَكَ لِيُعِينَكَ عَلَى أنْ تَأْخُذَ زَوْجَةً لابْنِي مِنْ هُناكَ.

Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8 أ مّا إذا لَمْ تَرْضَ المَرأةُ بِأنْ تَأْتِيَ مَعَكَ، فَأنْتَ فِي حِلٍّ مِنْ وَعْدِكَ هَذا لِي. لَكِنْ إيّاكَ أنْ تُعِيدَ ابْنِيَ إلَى هُناكَ.»

Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 ف َوَضَعَ الخادِمُ يَدَهُ تَحْتَ فَخذِ إبْراهِيمَ وَحَلَفَ لَهُ فِي هَذا الأمْرِ.

Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10 ث ُمَّ أخَذَ الخادِمُ عَشْرَةً مِنْ جِمالِ سَيِّدِهِ، وَغادَرَ المَكانَ مُحَمَّلاً بِكُلِّ أنواعِ الهَدايا مِنْ سَيِّدِهِ. ثُمَّ سارَ إلَى أراضِي ما بَينَ النَّهْرَينِ، إلَى مَدِينَةِ ناحُورَ.

И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 و َأناخَ الجِمالَ خارِجَ المَدِينَةِ عِنْدَ النَّبْعِ. وَكانَ الوَقْتُ مَساءً عِنْدَما خَرَجَتِ النِّساءُ لِيَسْتَقِينَ ماءً.

И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 ف َقالَ الخادِمُ: «يا إلَهَ سَيِّدِي إبْراهِيمَ، وَفِّقْنِي اليَوْمَ فِي مَسْعايَ. وَأَظْهِرْ لُطْفَكَ لِسَيِّدِي إبْراهِيمَ.

Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13 ه ا أنا واقِفٌ عِنْدَ عَينِ الماءِ. وَها فَتَياتُ أهلِ البَلدَةِ خارِجاتٌ لِيَسْتَقِينَ ماءً.

Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 ف َأعطِنِي هَذِهِ العَلامَةَ: إنْ قُلْتُ لِفَتاةٍ: ‹هاتِ جَرَّتَكِ لِأشْرَبَ،› فَأجابَتْ: ‹اشْرَبْ، وَسَأسْقِي جِمالَكَ أيضاً!› أعلَمُ أنَّها هِيَ الَّتِي اختَرْتَها أنتَ زَوْجَةً لِخادِمِكَ إسْحاقَ. وَبِهَذا أعرِفُ أنَّكَ أظهَرْتَ لُطفَكَ لِسَيِّدِي.» رِفْقَةُ ابْنةُ بَتُوئِيل

Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 و َقَبلَ أنْ يُنهِيَ الخادِمُ صَلاتَهُ، إذا بِرِفْقَةَ تُقبِلُ وَجَرَّتُها عَلَى كَتِفِها. وَهِيَ ابْنَةُ بَتُوئِيلَ ابْنِ مِلْكَةَ، زَوْجَةِ ناحُورَ، أخِي إبْراهِيمَ.

Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 ك انَتْ رِفْقَةُ جَمِيلَةً جِدّاً، وَعَذْراءَ لَمْ يَمَسَّها رَجُلٌ. فَنَزَلَتْ إلَى النَّبْعِ وَمَلأتْ جَرَّتَها، ثُمَّ صَعِدَتْ ثانِيَةً.

Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 ف َرَكَضَ الخادِمُ لِمُلاقاتِها وَقالَ لَها: «اسْقِينِي قَلِيلاً مِنَ الماءِ مِنْ جَرَّتِكِ.»

А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18 ف َقالَتْ رِفْقَةُ: «اشْرَبْ يا سَيِّدِي.» وَأسْرَعَتْ فَأنزَلَتِ الجَرَّةَ عَنْ يَدِها وَسَقَتْهُ.

А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19 و َبَعدَ أنْ سَقَتْهُ قالَتْ: «سأسْتَقِي لِجِمالِكَ أيضاً حَتَّى تَرْتَوَيَ جَمِيعاً.»

И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

20 و َأسْرَعَتْ رِفْقَةُ فَأفْرَغَتْ جَرَّتَها فِي الحَوْضِ. وَرَكَضَتْ ثانِيَةً إلَى النَّبْعِ وَاسْتَقَتِ المَزِيدَ مِنَ الماءِ. فَأحضَرَتْ ماءً لِكُلِّ جِمالِهِ.

И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 و َكانَ الرَّجُلُ يُراقِبُها بِصَمْتٍ لِيَعْرِفَ إنْ كانَ اللهُ قَدْ أنجَحَ مَسْعاهُ أمْ لا.

А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22 ف َبَعْدَ أنْ شَرِبَتِ الجِمالُ، أخرَجَ الرَّجُلُ حَلَقاً مِنَ الذَّهَبِ لِأنْفِها يَزِنُ نِصْفَ مِثْقالٍ، وَسِوارَينِ مِنَ الذَّهَبِ لِيَدَيها يَزِنانِ عَشْرَةَ مَثاقِيلَ.

Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23 و َقالَ لَها: «أرجُو أنْ تُخبِرِينِي ابْنَةَ مَنْ تَكُونِينَ. وَهَلْ لَنا مُتَّسَعٌ فِي بَيتِ أبِيكِ لِلمَبِيتِ؟»

Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 ف َقالَتْ لَهُ رِفْقَةُ: «أنا ابْنَةُ بَتُوئِيلَ بْنِ مِلْكَةَ وَناحُورَ.»

А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25 ث ُمَّ قالَتْ: «لَدَينا تِبْنٌ وَعَلَفٌ كَثِيرٌ، وَيُوجَدُ لَكُمْ مُتَّسَعٌ لِلمَبِيتِ.»

Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

26 ث ُمَّ حَنَى الرَّجُلُ رَأْسَهُ وَحَمَدَ اللهَ.

Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

27 ق الَ: «تَبارَكَ إلَهُ سَيِّدِي إبْراهِيمَ. إذْ أظهَرَ وَفاءَهُ وَإخلاصَهُ لِسَيِّدِي. فَقَدْ قادَنِي اللهُ فِي طَرِيقِي إلَى بَيتِ أقارِبِ سَيِّدِي.»

И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 ف َرَكَضَتِ الفَتاةُ وَأخبَرَتْ بَيتَ أُمِّها بِهَذِهِ الأُمُورِ.

А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29 و َكانَ لِرِفْقَةَ أخٌ اسْمُهُ لابانُ. فَخَرَجَ لابانُ إلَى النَّبْعِ بِاتِّجاهِ الرَّجُلِ.

И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

30 ف َرَأى الحَلَقَ، وَرَأى السِّوارَينِ حَولَ مِعصَمَيِّ أُختِهِ. فَلَّما رَوَتْ لَهُ أُختُهُ رِفْقَةُ ما قالَهُ لَها الرَّجُلُ، جَاءَ لابانُ إلَى الرَّجُلِ حَيثُ كانَ واقِفاً مَعَ الجِمالِ عِنْدَ النَّبْعِ.

Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

31 ف َقالَ لَهُ: «ادخُلْ إلَى بَيتِنا يا مَنْ بارَكَكَ اللهُ. لِماذا تَقِفُ خارِجاً؟ هَا البَيتُ مُعَدٌّ لاسْتِقبالِكَ، وَسَنُعِدُّ مَكاناً لِلجِمالِ.»

И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 ث ُمَّ أنزَلَ لابانُ حُمُولَةَ الجِمالِ وَقَدَّمَ لَها تِبْناً وَعَلَفاً. وَأعطَى ماءً لِلرَّجُلِ وَلِلرِّجالِ الَّذِينَ مَعَهُ لِيَغسِلُوا أقْدامَهُمْ.

И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33 ث ُمَّ وُضِعَ الطَّعامُ أمامَ خادِمِ إبْراهِيمَ لِيَأْكُلَ. لَكِنَّهُ قالَ: «لَنْ آكُلَ قَبلَ أنْ أقُولَ ما لَدَيَّ.» فَقالَ لَهُ لابانُ: «فَقُلْ ما عِنْدَكَ.» الخادمُ يخطبُ رِفْقَةَ لإسْحاق

И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай.

34 ف َقالَ: «أنا خادِمُ إبْراهِيمَ.

Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35 و َقَدْ بارَكَ اللهُ سَيِّدِي كَثِيراً فَصارَ غَنِيّاً جِدّاً. إذْ أعطاهُ اللهُ غَنَماً وَبَقَراً وَفِضَّةً وَذَهَباً وَخَدَماً وَخادِماتٍ وَجِمالاً وَحَمِيراً.

Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 و َأنجَبَتْ سارَةُ، زَوْجَةُ سَيِّدِي، لَهُ ابْناً فِي شَيخُوخَتِهِ. وَأعطَى إبْراهِيمُ ابْنَهُ كُلَّ ما يَملِكُ.

И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

37 و َقَدِ اسْتَحلَفَنِي سَيِّدِي فَقالَ: ‹لا تَأْخُذْ لابْنِي زَوْجَةً مِنْ بَناتِ الكَنْعانِيِّينَ الَّذِينَ أسْكُنُ بَينَهُمْ.

И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 ب َلِ اذْهَبْ إلَى بَيتِ أبِي وَأقارِبِي، وَخُذْ مِنْ هُناكَ زَوْجَةً لابْنِي.›

Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми.

39 ف َقُلْتُ لِسَيِّدِي: ‹رُبَّما تَرفُضُ الفَتاةُ أنْ تَأْتِيَ مَعِي.›

И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

40 ف َقالَ لِي: ‹لَقَدْ عِشْتُ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، وَأنا أعرِفُ أنَّهُ سَيُرْسِلُ مَلاكَهُ مَعَكَ، وَسَيُوَفِّقُكَ فِي رِحلَتِكَ. وَسَتَأْخُذُ زَوْجَةً لابْنِي مِنْ بَناتِ أقارِبِي وَبَيتِ أبِي.

Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 و َعِنْدَما تَذْهَبُ إلَى أقارِبِي تَكُونُ حُرّاً مِنْ هَذا القَسَمِ. سَتَكُونُ حُرّاً مِنْهُ حَتَّى لَوْ لَمْ يُعْطُوكَ زَوْجَةً لابْنِي.›

<Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 « وَعِنْدَما جِئْتُ إلَى النَّبْعِ اليَوْمَ قُلْتُ: ‹يا إلَهَ سَيِّدِي إبْراهِيمَ، أنجِحْ رِحلَتِي وَمَسْعايَ.

И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 ه ا أنا واقِفٌ عِنْدَ النَّبْعِ. فَأعطِنِي عَلامَةً. إنْ قُلْتُ لِفَتاةٍ تَأْتِي لِتَسْتَقِي: أعطِنِي قَلِيلاً مِنَ الماءِ مِنْ جَرَّتِكِ لِأشْرَبَ،

ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 ف َأجابَتْ: اشْرَبْ، وَسَأسْتَقِي ماءً لِجِمالِكَ أيضاً. لِتَكُنْ هِيَ الفَتاةَ الَّتِي اختارَها اللهُ لابْنِ سَيِّدِي.›

и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 « وَقَبلَ أنْ أُنهِيَ صَلاتِيَ فِي قَلبِي، أتَتْ رِفْقَةُ وَجَرَّتُها عَلَى كَتِفِها. فَنَزَلَتْ إلَى النَّبْعِ وَاسْتَقَتْ ماءً. فَقُلْتُ لَها: ‹اسْقِينِي مِنْ فَضلِكِ.›

Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46 ف َأسْرَعَتْ وَأنزَلَتِ الجَرَّةَ عَنْ كَتِفِها وَقالَتْ: ‹اشْرَبْ، وَسَأسْتَقِي ماءً لِجِمالِكَ أيضاً.› فَشَرِبْتُ، وَسَقَتِ الجِمالَ أيضاً.

И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47 ث ُمَّ سَألْتُها: ‹ابْنَةُ مَنْ تَكُونِينَ؟› فَقالَتْ: ‹أنا ابْنَةُ بَتُوئِيلَ بْنِ ناحُورَ وَمِلْكَةَ.› فَوَضَعْتُ حَلَقاً فِي أنفِها، وَسِوارَينِ حَولَ مِعْصَمَيها.

Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48 ث ُمَّ حَنَيتُ رَأْسِي وَشَكَرْتُ اللهَ، وَبارَكْتُ إلَهَ سَيِّدِي إبْراهِيمَ. فَقَدْ هَدانِي فِي طَرِيقٍ صَحِيحٍ لِآخُذَ ابْنَةَ أخِي سَيِّدِي إبْراهِيمَ زَوْجَةً لابْنِهِ.

И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 و َالآنَ، إنْ كُنْتُمْ سَتَتَعامَلُونَ بِالإخلاصِ وَالوَفاءِ مَعَ سَيِّدِي، فَأخبِرُونِي. وَإلّا، فَأخبِرُونِي أيضاً، فَأعرِفَ ماذا أفْعَلُ.»

Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 ف َأجابَ لابانُ وَبَتُوئِيلُ: «هَذا الأمْرُ مِنْ عِنْدِ اللهِ ، فَلَيْسَ لَنا أنْ نُغَيِّرَ ذَلِكَ.

А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51 ه ا هِيَ رِفْقَةُ، فَخُذْها زَوْجَةً لابْنِ سَيِّدِكَ كَما قَضَى اللهُ.»

Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 ف َلَمّا سَمِعَ خادِمُ إبْراهِيمَ كَلامَهُما، سَجَدَ للهِ عَلَى الأرْضِ.

Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 ث ُمَّ أخرَجَ الخادِمُ كُلَّ الفِضَّةِ وَالذَّهَبِ وَالثِّيابِ، وَأعطاها لِرِفْقَةَ. كَما قَدَّمَ هَدايا ثَمِينَةً لِأخِيها وَأُمِّها.

И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54 ف َأكَلَ وَشَرِبَ مَعَ الَّذِينَ مَعَهُ، وَباتُوا هُناكَ. وَلَمّا نَهَضُوا فِي الصَّباحِ قالَ الخادِمُ: «اسمَحُوا لِي بِالذَّهابِ إلَى سَيِّدِي.»

Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.

55 ل َكِنَّ أخا رِفْقَةَ وَأُمَّها قالا: «لِتَبْقَ الفَتاةُ مَعَنا عَشْرَةَ أيّامٍ عَلَى الأقَلِّ، وَبَعْدَ ذَلِكَ تَذْهَبُ.»

А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56 ل َكِنَّ الخادِمَ قالَ: «لا تُؤَخِّرانِي، فَقَدْ وَفَّقَ اللهُ رِحلَتِي وَمَسْعايَ. أطلِقُونِي فَأعُودَ إلَى سَيِّدِي.»

Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57 ف َقالوا: «نَدعُو الفَتاةَ وَنَسألُها أمامَكَ.»

А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58 ف َدَعَوْا رِفْقَةَ وَسَألاها: «هَلْ تُرِيدِينَ الذَّهابَ مَعَ الرَّجُلِ الآنَ؟» فَقالَتْ رِفْقَةُ: «نَعَمْ.»

И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59 ف َصَرَفا رِفْقَةَ وَمُرَبِّيَتَها مَعَ خادِمِ إبْراهِيمَ وَرِجالِهِ.

И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60 و َبارَكُوا أُختَهُمْ رِفْقَةَ وَقالُوا: «لَيتَكِ تَصِيرِينَ، يا أُختَنا، أُمّاً لِمَلايِينَ مِنَ النّاسِ. وَلَيتَ أحفادَكِ يَسْتَولُونَ عَلَى مُدُنِ أعدائِهِمْ.»

И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 ف َقامَتْ رِفْقَةُ وَخادِمَتُها وَرَكِبْنَ عَلَى الجِمالِ، وَتَبِعْنَ الرَّجُلَ. وَهَكَذا أخَذَ الخادِمُ رِفْقَةَ وَمَضَى فِي طَرِيقِهِ.

И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62 و َكانَ إسْحاقُ قَدْ تَرَكَ مُخَيَّمَهُ قُرْبَ مَدْخَلِ بِئْرِ لَحْيَ رُئِي وَسَكَنَ فِي النَّقَبِ.

А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 ف َخَرَجَ لِيَتَفَكَّرَ قَبلَ المَساءِ فِي الحَقلِ. وَرَفَعَ نَظَرَهُ، فَإذا بِهِ يَرَى جِمالاً قادِمَةً.

И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

64 و َرَفَعَتْ رِفقَةُ نَظَرَها فَرَأتْ إسْحاقَ. فَتَرَجَّلَتْ عَنِ الجَمَلِ.

Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

65 ث ُمَّ سَألَتِ الخادِمَ: «مَنْ هُوَ هَذا الرَّجُلُ الماشِي فِي الحَقلِ لِمُلاقاتِنا؟» فَقالَ الخادِمُ: «إنَّهُ سَيِّدِي!» فَأخَذَتْ رِفقَةُ الخِمارَ وَغَطَّتْ وَجهَها.

Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 ث ُمَّ رَوَى الخادِمُ لإسْحاقَ كُلَّ ما فَعَلَهُ.

И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67 و َبَعْدَ ذَلِكَ أدخَلَ إسْحاقُ رِفْقَةَ إلَى خَيمَةِ أُمِّهِ سارَةَ لِيَتَزَوَّجَها. وَأحَبَّها كَثِيراً. فَتَعَزَّى إسْحاقُ بَعْدَ مَوْتِ أُمِّهِ.

Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.