1 و َبَعدَ أنْ سافَرا عَبْرَ مَدِينَتَي أمْفِيْبُولِيسَ وَأبُولُونِيَّةَ، وَصَلا إلَى مَدِينَةِ تَسالُونِيكِي، حَيثُ يُوجَدُ مَجمَعٌ لِليَهُودِ.

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

2 ف َدَخَلَ بُولُسُ إلَى المَجمَعِ كَعادَتِهِ. وَناقَشَهُمْ فِي الكِتابِ ثَلاثَةَ سُبُوتٍ.

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

3 و َشَرَحَ لَهُمْ مُثبِتاً أنَّهُ كانَ مِنَ اللازِمِ أنْ يَتَألَّمَ المَسِيحُ وَأنْ يَقُومَ مِنَ المَوتِ. وَقالَ بُولُسُ: «إنَّ يَسُوعَ هَذا الَّذِي أُنادِي بِهِ لَكُمْ هُوَ المَسِيحُ.»

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

4 ف َاقْتَنَعَ بَعضُهُمْ، وَانضَمُّوا إلَى بُولُسَ وَسِيلا. كَما انضَمَّ إلَيْهِمْ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ اليُونانِيِّينَ الأتقِياءِ، بِالإضافَةِ إلَى عَدَدٍ لَيسَ بِقَلِيلٍ مِنَ النِّساءِ البارِزاتِ في المُجْتَمَعِ.

И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

5 أ مّا اليَهُودُ فَأكَلَهُمُ الحَسَدُ. فَجَمَعُوا بَعضَ الرِّجالِ الأشرارِ مِنَ السُّوقِ، وَشَكَّلُوا عِصابَةً، وَأثارُوا شَغَباً فِي المَدِينَةِ وَهاجَمُوا بَيتَ ياسُونَ. وَحاوَلُوا أنْ يَجِدُوا بُولُسَ وَسِيلا لِكَي يُخرِجُوهُما إلَى الشَّعبِ.

Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

6 ف َلَمّا لَمْ يَجِدُوهُما، جَرُّوا ياسُونَ وَبَعضَ الإخوَةِ أمامَ سُلطاتِ المَدِينَةِ، وَصَرَخُوا وَقالوا: «هَؤُلاءِ هُمُ الَّذِينَ أثارُوا الفِتَنَ فِي جَمِيعِ أنحاءِ العالَمِ. وَقَدْ وَصَلُوا إلَى هُنا،

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 ف َاسْتَضافَهُمْ ياسُونُ فِي بَيتِهِ. وَهُمْ يَفعَلُونَ أُمُوراً تُخالِفُ أحكامَ القَيصَرِ، وَيَدَّعُونَ أنَّ هُناكَ مَلِكاً آخَرَ هُوَ رَجُلٌ اسْمُهُ يَسُوعُ.»

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

8 ف َتَضايَقَ النّاسُ وَسُلُطاتُ المَدِينَةِ لِسَماعِ هَذا،

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 ث ُمَّ أخَذُوا كَفالَةً مِنْ ياسُونَ وَالبَقِيَّةِ وَأخلَوا سَبِيلَهُمْ. بُولُسُ وَسِيلا فِي بِيْرِيَّة

Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

10 ف َقامَ الإخوَةُ عَلَى الفَورِ بِتَرحِيلِ بُولُسَ وَسِيلا لَيلاً إلَى مَدِينَةِ بِيْرِيَّةَ. وَعِندَما وَصَلا إلَى هُناكَ، دَخَلا إلَى المَجمَعِ اليَهُودِيِّ.

А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 و َكانَ المَوجُودُونَ هُناكَ أنبَلَ مِنَ الَّذِينَ فِي مَدِينَةِ تَسالُونِيكِي، فَتَجاوَبُوا مَعَ الرِّسالَةِ باهتِمامٍ بالِغٍ. وَكانُوا يَدرُسُونَ الكِتابَ كُلَّ يَومٍ لِيَرَوا إنْ كانَتِ الأُمُورُ الَّتِي قالَها بُولُسُ صَحِيحَةً.

И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

12 و َنَتِيجَةً لِذَلِكَ آمَنَ يَهُودٌ كَثِيرُونَ. كَما آمَنَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النِّساءِ اليُونانِيّاتِ البارِزاتِ، وَمِنَ الرِّجالِ اليُونانِيِّينَ.

И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 ف َلَمّا عَلِمَ اليَهُودُ فِي مَدِينَةِ تَسالُونِيكِي أنَّ بُولُسَ يُنادِي بِرِسالَةِ اللهِ أيضاً فِي مَدِينَةِ بِيرِيَّةَ، ذَهَبُوا إلَى هُناكَ أيضاً، وَبَدَأُوا يُهَيِّجُونَ النّاسَ وَيُحَرِّضُونَهُمْ.

Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 ف َأرسَلَ الإخوَةُ بُولُسَ إلَى ساحِلِ البَحرِ. لَكِنَّ سِيلا وَتِيمُوثاوُسُ بَقِيا هُناكَ.

Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 أ مّا الَّذِينَ رافَقُوا بُولُسَ فَأخَذُوهُ إلَى مَدِينَةِ أثِينا. وَقَدْ تَلَقَّوا تَعلِيماتٍ مِنْ بُولُسَ إلَى سِيلا وَتِيمُوثاوُسَ لِكَيْ يَلحَقُا بِهِ فِي أسرَعِ وَقتٍ مُمكِنٍ، ثُمَّ مَضَوا. بُولُسُ فِي أثِينا

А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 و َبَينَما كانَ بُولُسُ يَنتَظِرُهُما، انزَعَجَ فِي أعماقِ نَفسِهِ عِندَما لاحَظَ إلَى أيِّ حَدٍّ تَمتَلِئُ المَدِينَةُ بِالأصنامِ.

А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 ف َراحَ يُكَلِّمُ اليَهُودَ وَاليُونانِيِّيْنَ الأتقِياءَ فِي المَجمَعِ، وَالنّاسَ الَّذينَ يَجِدُهُمْ في السُّوقِ كُلَّ يَومٍ.

И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

18 ف َبَدَأ بَعضُ الفَلاسِفَةِ الأبِيقُورِيِّيْنَ وَالرِّواقِيِّيْنَ يُجادِلُونَهُ، وَقالَ بَعضُهُمْ: «ما الَّذِي يُرِيدُ أنْ يَقُولَهُ هَذا الثَّرْثارُ؟» وَقالَ آخَرُونَ: «يَبدُو أنَّهُ يَتَكَلَّمُ عَنْ آلِهَةٍ غَرِيبَةٍ.» قالُوا هَذا لِأنَّهُ كانَ يُبَشِّرُ بِيَسُوعَ وَبِالقِيامَةِ.

Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 ف َأخَذُوهُ وَأحضَرُوهُ إلَى مَجلِسِ أرِيُوسَ باغُوسَ وَقالُوا: «هَلْ تَسمَحُ بِأنْ تُخبِرَنا ما هُوَ هَذا التَّعلِيمُ الجَدِيدُ الَّذِي تَعرِضُهُ عَلَى النّاسِ؟

Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 ف َأنتَ تَتَحَدَّثُ عَنْ أُمُورٍ غَرِيبَةٍ عَنّا، وَنُرِيدُ أنْ نَفهَمَ ما تَعنِيهِ هَذِهِ الأُمُورُ.»

Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 و َكانَ الأثِينِيُّونَ وَالأجانِبُ السّاكِنُونَ هُناكَ يَقضُونَ كُلَّ وَقتِهِمْ لا يَفعَلُونَ شَيئاً غَيرَ الحَدِيثِ عَنْ شَيءٍ جَدِيدٍ، أوْ الاستِماعِ إلَى شَيءٍ جَدِيدٍ.

(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 ح ينَئِذٍ، وَقَفَ بُولُسُ أمامَ أريُوسَ باغُوسَ وَقالَ: «يا رِجالَ أثِيْنا، لاحَظتُ أنَّكُمْ مُتَدَيِّنُونَ جِدّاً فِي كُلِّ شَيءٍ.

И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 ف َقَدْ تَجَوَّلْتُ فِي المَدِينَةِ وَرَأيتُ مَعبُوداتِكُمْ، فَوَجَدْتُ مَذبَحاً كُتِبَ عَلَيهِ: ‹هَذا المَذبَحُ لإلَهٍ مَجهُولٍ.› فَأنا أُنادِي لَكُمْ إذاً بِمَنْ تَعبُدُونَهُ وَأنتُمْ تَجهَلُونَهُ.

Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 « وَهُوَ الإلَهُ الَّذِي خَلَقَ العالَمَ وَكُلَّ ما فِيهِ. وَبِما أنَّهُ رَبُّ السَّماءِ وَالأرْضِ، فَإنَّهُ لا يَسكُنُ فِي مَعابِدَ مِنْ صُنعِ النّاسِ،

Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 و َلا يُخدَمُ بِأيدِي النّاسِ كَما لَو كانَ مُحتاجاً إلَى شَيءٍ. وَهُوَ الَّذِي يُعطِي الجَمِيعَ الحَياةَ وَالنَّفسَ وَكُلَّ شَيءٍ آخَرَ.

нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 خ َلَقَ كُلَّ أجناسِ البَشَرِ مِنْ إنسانٍ واحِدٍ، لِكَيْ يَسكُنُوا الأرْضَ كُلَّها. وَحَدَّدَ الأوقاتَ وَالحُدُودَ الَّتِي سَيَعِيشُ فِيها كُلُّ شَعبٍ.

направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 « خَلَقَهُمْ لِكَيْ يَسعَوا إلَى اللهِ، فَلَعَلَّهُمْ يُفَتِّشُونَ عَنهُ فَيَجِدُوهُ. غَيرَ أنَّهُ لَيسَ بَعيداً عَنْ أيِّ واحِدٍ مِنّا.

за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 ‹ إذْ فِيهِ نَحيا وَنَتَحَرَّكُ وَنُوجَدُ.› وَكَما قالَ أيضاً بَعضُ شُعَرائِكُمْ: ‹إنَّنا أبناؤُهُ.›

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 « فَبِما أنَّنا أبناءُ اللهِ، لا يَنبَغي عَلينا أنْ نَظُنَّ أنَّ جَوهَرَ اللهِ كَالذَّهَبِ أوِ الفِضَّةِ أوِ الحَجَرِ، أوْ أيِّ شَيءٍ يُشَكِّلُهُ الإنسانُ بِمَهارَتِهِ وَخَيالِهِ.»

И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 و َتابَعَ يَقولُ: «لَقَدْ تَغاضَى اللهُ فِيما مَضَى عَنْ أوقاتِ الجَهلِ. أمّا الآنَ فَإنَّهُ يَأْمُرُ النّاسَ فِي كُلِّ مَكانٍ بِأنْ يَتُوبُوا.

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 ف َقَدْ حَدَّدَ يَوماً سَيَدِيْنُ فِيهِ العالَمَ بِالعَدلِ بِواسِطَةِ إنسانٍ اختارَهُ. وَقَدَّمَ بُرهاناً عَلَى هَذا لِلجَمِيعِ إذ أقامَهُ مِنَ المَوتِ.»

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 ف َلَمّا سَمِعُوا عَنِ القِيامَةِ مِنَ المَوتِ، سَخِرَ بَعْضُهُمْ، لَكِنَّ آخَرِينَ قالُوا: «حَدِّثْنا بِالمَزِيدِ عَنْ هَذا فِيما بَعْدُ!»

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 ف َتَرَكَهُمْ بُولُسُ.

И така Павел си излезе измежду тях.

34 ل َكِنَّ بَعضاً مِنهُمُ انضَمَّ إلَيهِ وَآمَنَ. وَمِنْ هَؤُلاءِ دِيُونِيسْيُوسُ، وَهُوَ أحَدُ أعضاءِ مَجلِسِ أرِيُوسَ باغُوسَ، وَامرَأةٌ اسْمُها دامَرِسَ، وَآخَرُونَ مَعَهُما.

А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.