1 A nd having passed through Amphipolis, and Apollonia, they came to Thessalonica, where was the synagogue of the Jews,

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

2 a nd according to the custom of Paul, he went in unto them, and for three sabbaths he was reasoning with them from the Writings,

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

3 o pening and alleging, `That the Christ it behoved to suffer, and to rise again out of the dead, and that this is the Christ -- Jesus whom I proclaim to you.'

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

4 A nd certain of them did believe, and attached themselves to Paul and to Silas, also of the worshipping Greeks a great multitude, of the principal women also not a few.

И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

5 A nd the unbelieving Jews, having been moved with envy, and having taken to them of the loungers certain evil men, and having made a crowd, were setting the city in an uproar; having assailed also the house of Jason, they were seeking them to bring to the populace,

Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

6 a nd not having found them, they drew Jason and certain brethren unto the city rulers, calling aloud -- `These, having put the world in commotion, are also here present,

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 w hom Jason hath received; and these all do contrary to the decrees of Caesar, saying another to be king -- Jesus.'

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

8 A nd they troubled the multitude and the city rulers, hearing these things,

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 a nd having taking security from Jason and the rest, they let them go.

Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

10 A nd the brethren immediately, through the night, sent forth both Paul and Silas to Berea, who having come, went to the synagogue of the Jews;

А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 a nd these were more noble than those in Thessalonica, they received the word with all readiness of mind, every day examining the Writings whether those things were so;

И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

12 m any, indeed, therefore, of them did believe, and of the honourable Greek women and men not a few.

И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 A nd when the Jews from Thessalonica knew that also in Berea was the word of God declared by Paul, they came thither also, agitating the multitudes;

Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 a nd then immediately the brethren sent forth Paul, to go on as it were to the sea, but both Silas and Timothy were remaining there.

Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 A nd those conducting Paul, brought him unto Athens, and having received a command unto Silas and Timotheus that with all speed they may come unto him, they departed;

А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 a nd Paul waiting for them in Athens, his spirit was stirred in him, beholding the city wholly given to idolatry,

А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 t herefore, indeed, he was reasoning in the synagogue with the Jews, and with the worshipping persons, and in the market-place every day with those who met with him.

И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

18 A nd certain of the Epicurean and of the Stoic philosophers, were meeting together to see him, and some were saying, `What would this seed picker wish to say?' and others, `Of strange demons he doth seem to be an announcer;' because Jesus and the rising again he did proclaim to them as good news,

Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 h aving also taken him, unto the Areopagus they brought, saying, `Are we able to know what this new teaching that is spoken by thee,

Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 f or certain strange things thou dost bring to our ears? we wish, then, to know what these things would wish to be;'

Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 a nd all Athenians, and the strangers sojourning, for nothing else were at leisure but to say something, and to hear some newer thing.

(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 A nd Paul, having stood in the midst of the Areopagus, said, `Men, Athenians, in all things I perceive you as over-religious;

И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 f or passing through and contemplating your objects of worship, I found also an erection on which had been inscribed: To God -- unknown; whom, therefore -- not knowing -- ye do worship, this One I announce to you.

Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 ` God, who did make the world, and all things in it, this One, of heaven and of earth being Lord, in temples made with hands doth not dwell,

Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 n either by the hands of men is He served -- needing anything, He giving to all life, and breath, and all things;

нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 H e made also of one blood every nation of men, to dwell upon all the face of the earth -- having ordained times before appointed, and the bounds of their dwellings --

направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 t o seek the Lord, if perhaps they did feel after Him and find, -- though, indeed, He is not far from each one of us,

за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 f or in Him we live, and move, and are; as also certain of your poets have said: For of Him also we are offspring.

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 ` Being, therefore, offspring of God, we ought not to think the Godhead to be like to gold, or silver, or stone, graving of art and device of man;

И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 t he times, indeed, therefore, of the ignorance God having overlooked, doth now command all men everywhere to reform,

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 b ecause He did set a day in which He is about to judge the world in righteousness, by a man whom He did ordain, having given assurance to all, having raised him out of the dead.'

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 A nd having heard of a rising again of the dead, some, indeed, were mocking, but others said, `We will hear thee again concerning this;'

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 a nd so Paul went forth from the midst of them,

И така Павел си излезе измежду тях.

34 a nd certain men having cleaved to him, did believe, among whom also Dionysius the Areopagite, and a woman, by name Damaris, and others with them.

А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.