1 A nd after the ceasing of the tumult, Paul having called near the disciples, and having embraced, went forth to go on to Macedonia;

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 a nd having gone through those parts, and having exhorted them with many words, he came to Greece;

И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

3 h aving made also three months' -- a counsel of the Jews having been against him -- being about to set forth to Syria, there came a resolution of returning through Macedonia.

И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 A nd there were accompanying him unto Asia, Sopater of Berea, and of Thessalonians Aristarchus and Secundus, and Gaius of Derbe, and Timotheus, and of Asiatics Tychicus and Trophimus;

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 t hese, having gone before, did remain for us in Troas,

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 a nd we sailed, after the days of the unleavened food, from Philippi, and came unto them to Troas in five days, where we abode seven days.

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7 A nd on the first of the week, the disciples having been gathered together to break bread, Paul was discoursing to them, about to depart on the morrow, he was also continuing the discourse till midnight,

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 a nd there were many lamps in the upper chamber where they were gathered together,

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9 a nd there was sitting a certain youth, by name Eutychus, upon the window -- being borne down by a deep sleep, Paul discoursing long -- he having sunk down from the sleep, fell down from the third story, and was lifted up dead.

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 A nd Paul, having gone down, fell upon him, and having embraced, said, `Make no tumult, for his life is in him;'

Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 a nd having come up, and having broken bread, and having tasted, for a long time also having talked -- till daylight, so he went forth,

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 a nd they brought up the lad alive, and were comforted in no ordinary measure.

А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13 A nd we having gone before unto the ship, did sail to Assos, thence intending to take in Paul, for so he had arranged, intending himself to go on foot;

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 a nd when he met with us at Assos, having taken him up, we came to Mitylene,

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 a nd thence having sailed, on the morrow we came over-against Chios, and the next day we arrived at Samos, and having remained in Trogyllium, on the following day we came to Miletus,

И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

16 f or Paul decided to sail past Ephesus, that there may not be to him a loss of time in Asia, for he hasted, if it were possible for him, on the day of the Pentecost to be at Jerusalem.

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 A nd from Miletus, having sent to Ephesus, he called for the elders of the assembly,

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 a nd when they were come unto him, he said to them, `Ye -- ye know from the first day in which I came to Asia, how, with you at all times I was;

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 s erving the Lord with all humility, and many tears, and temptations, that befell me in the counsels of the Jews against;

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 h ow nothing I did keep back of what things are profitable, not to declare to you, and to teach you publicly, and in every house,

как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 t estifying fully both to Jews and Greeks, toward God reformation, and faith toward our Lord Jesus Christ.

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 ` And now, lo, I -- bound in the Spirit -- go on to Jerusalem, the things that shall befall me in it not knowing,

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 s ave that the Holy Spirit in every city doth testify fully, saying, that for me bonds and tribulations remain;

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 b ut I make account of none of these, neither do I count my life precious to myself, so that I finish my course with joy, and the ministration that I received from the Lord Jesus, to testify fully the good news of the grace of God.

Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 ` And now, lo, I have known that no more shall ye see my face, -- ye all among whom I did go preaching the reign of God;

И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

26 w herefore I take you to witness this day, that I clear from the blood of all,

Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 f or I did not keep back from declaring to you all the counsel of God.

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 ` Take heed, therefore, to yourselves, and to all the flock, among which the Holy Spirit made you overseers, to feed the assembly of God that He acquired through His own blood,

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 f or I have known this, that there shall enter in, after my departing, grievous wolves unto you, not sparing the flock,

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 a nd of your own selves there shall arise men, speaking perverse things, to draw away the disciples after them.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 ` Therefore, watch, remembering that three years, night and day, I did not cease with tears warning each one;

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

32 a nd now, I commend you, brethren, to God, and to the word of His grace, that is able to build up, and to give you an inheritance among all those sanctified.

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

33 ` The silver or gold or garments of no one did I covet;

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 a nd ye yourselves know that to my necessities, and to those who were with me, minister did these hands;

Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

35 a ll things I did shew you, that, thus labouring, it behoveth to partake with the ailing, to be mindful also of the words of the Lord Jesus, that he himself said, It is more blessed to give than to receive.'

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

36 A nd these things having said, having bowed his knees, with them all, he did pray,

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 a nd there came a great weeping to all, and having fallen upon the neck of Paul, they were kissing him,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38 s orrowing most of all for the word that he had said -- that they are about no more to see his face; and they were accompanying him to the ship.

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.